Чирпàн е град в Южна България, област Стара Загора, и е разположен в Северна Тракия. Той е трети по големина в областта след Стара Загора и Казанлък. Градът е административен център на община Чирпан и има богати културни традиции. Чирпан е известен със своите ножове и като родното място на поета и революционер Пейо Яворов. Жителите на града се наричат чирпанци и чирпанлии. По данни от НСИ населението на града е .
География Чирпан е разположен в южното подножие на Чирпански възвишения (651 m). Намира се на 39 km югозападно от областния център Стара Загора и на около 50 km от Пловдив. Разполага с жп гара на линията София – Бургас. Край града минават АМ Тракия, с която има изградена удобна връзка и АМ Марица. Климатът в района е преходно-континентален със слабо изразено средиземноморско влияние.
История
Древност и Средновековие Историческите документи дават основание да се смята, че градът е съществувал на сегашното си място от началото на 15 век. Той се смята за наследник на тракийско-римски и средновековен град, наречен Карасура или Алексиополис, който се намира на 6 км от сегашното местоположение на града. Смята се, че Чирпан е основан от преселници от този град след разрушаването му. Името на Чирпан се смята, че произлиза от римското име на селището и е свързано най-вече с извора Текир, около който се формира градът.
Освободителни борби След Освобождението на България през 1878 г. гражданите на Чирпан са сред първите, които започват организирана борба за обединението на България и записват името на града в революционната летопис на Съединисткото движение. Днес на датата 6 септември (Деня на Съединението) се отбелязва празникът на града.
През Възраждането, периода 18 – 19 век, Чирпан се характеризира като град с добре развито земеделие и занаяти, но в следосвобожденския период занаятите западат заради загубата на пазари в Османската империя, макар че все още процъфтяват лозарството и винарската промишленост.
Чирпанско земетресение от 1928 г. През 1928 година градът е силно засегнат от Чирпанското земетресение. В помощ на пострадалото население, при разчистването на руините, търсенето на оцелели, изграждането на палаткови лагери, продоволствието и храненето на оцелелите, са се включили активно скаути от съществуващата по това време „Организация на българските младежи разузнавачи“ (ОБМР).
Земетресение с магнитуд 6,9 по Рихтер разтърсило Чирпанско. На 14 април 1928 г. – Велика събота, малко преди обяд силен земен трус с център седем-осем километра северозападно от Чирпан разтърсва града и околните му села. Четири дни по-късно на 18 април вечерта друг силен трус с център близо до Пловдив довършва разрушенията, които първия трус започва.
Земетресението е толкова силно, че е отбелязано от сеизмичните станции в Северна Америка. Материалните щети от него са огромни. При двата труса са разрушени напълно 26 000 сгради, 21 000 са полуразрушени. Загинали са 128 души, а около 500 души са ранените. Разрушени са почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (днешен гр. Първомай). Хиляди семейства остават без покрив, деформирани са жп линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите – за известно време изчезва Меричлерският минерален извор.
В продължение на 11 дни земята се люлее през час с различна сила. Родният град на Яворов е сринат напълно. Пловдив е засегнат тежко. Оцелява само Старият град. Земетресението отнема живота на 114 души, ранените са 1000, разрушените сгради са 73 280 сгради. При първия трус малко преди обяд на 14 април скалата на Форел-Меркели отчита 10-а степен. Първо рухват покривите, после се разцепват стените. Пловдив, Чирпан и Първомай се евакуират в полето. Най-страшното обаче идва в последните часове на 18 април. Трусът от 11-а степен по Форел-Меркели е опустошителен за Пловдив и цялата област. Правителството на Андрей Ляпчев изпраща самолет до засегнатия район, защото телефонните връзки са прекъснати. Цар Борис III, който по същото време е във Варна, спешно пристига в Чирпан. После царят се премества в Пловдив и лично ръководи акцията за спасяване на населението.
След опустошителното земетресение от 1928 г. в Чирпан в красив парк са построени пет обширни болнични сгради. За чирпанската болница е получена щедра помощ от Полския Червен кръст. Болницата е учредена с Акт от 08.11.1928 г., подписан от Цар Борис ІІІ, членове на Българското Царско правителство и Правителството на Полска Република, както и от чирпански народни представители, Кмета на града и чирпанския болничен лекар д-р Христо Златаров. По онова време народният представител Крум Кораков прави критична бележка, че това е луксозна болница, изпреварила времето си. Така се създава възможност за разгръщане на болничната дейност в региона. От създаването на болницата и до днес в нея се лекуват жителите на две общини – Чирпанска и Братядаскаловска.
20-ти век До 1989 г. са развити машиностроителната, текстилната и винарската промишленост. Машиностроителната промишленост е представена от завод „Бъдещност“ – производство на хидравлични системи, завод „Ангел Пеев“ – производство на машини за хранително-вкусовата промишленост.
Представител на текстилната промишленост е завод „23 септември“ (ново име „Чарита“) за производство на конфекция. Продукцията се реализира изключително в чужбина. Винпром Чирпан в миналото е най-големият производител на пенливо вино на Балканския полуостров под известна марка „Искра“. Особено популярна е т.нар. червена „Искра“. През 90-те години на 20 век Винпром Чирпан произвежда ракия „Чирпанска грапа“.
В града е разположена първата птицеферма на групата „Градус“.
След 1989 г. местната икономика запада поради суровинната ограниченост и структурни неуредици. Понастоящем добре се развива козметичната индустрия, чиито представител е фирмата „Евтерпа козметик“.
На местни избори през 1991 г. за кмет е избран Петър Попдимитров – издигнат от БЗНС. На местни избори през 1995 г. за кмет е избран Петьо Стойчев – издигнат от БСП. На местни избори през 1999 г. е избран Стоил Стоилов – издигнат от Партия „Евролевица“.
21-ви век От 2005 – 2006 в Общината започва да работи завод за консерви и замразени плодове и зеленчуци – АНКЪЛ СТАТИС, собственост на гръцки инвеститори. Заводът е закрит през 2011 г.
След 2000 година се развиват малките изби за производство на вино.
В последните години в полупланинското село Могилово се изгради Винарска изба Midalidare Estate със собствени масиви от лозя, която предлага и програми за винен туризъм. През септември 2014 г. отвори врати луксозен Спа хотел в село Могилово.
В Чирпан към 25.09.2023 г. куриерска фирма „Еконт“ има 2 офиса, единият от които е за градска и общинска логистика, а куриерска компания „Спиди“ – също 2 офиса. И четирите офиса се обслужват от съответните им логистични центрове в Стара Загора. През 2023 г. в града се изгради ритейл парк, с няколко атрактивни търговски обекта, сред които и магазин „Била“.
На местните избори през 2003 година за кмет на Чирпан е избран Васил Донев, издигнат като независим кандидат, но подкрепен от БЗНС - Народен съюз, ПД „Социалдемократи“ и Обединения блок на труда. На Следващите избори през 2007 година той е преизбран. На последните избори Донев остава втори, след кандидатата издигнат от БСП Кичка Петкова. Петкова успява да спечели на първия тур 2359 гласа или 23,42% и на втория тур 5843 гласа или 57,14% от гласоподавателите.Резултати от местните избори 2011 в община Чирпан, видяно на 2 март 2012 На изборите проведени 2015 г. за втори пореден път печели кандидата на БСП Кичка Петкова, която на балотажа успява да победи опонента си от ГЕРБ Христо Стефанов.
Според Закона за местното самоуправление и местната администрация управлението на град Чирпан е съставено от градоначалник и общински съвет от 21 съветници. На всеки четири години се избира нов общински съвет и кмет. Разпределението на местата в общинския съвет след последните избори от 23 октомври 2011 година, при изборна активност от 53,87%, е следното:ЦИК: Резултати от местните избори 2011 в община Чирпан, видяно на 2 март 2012
+ Общински съвет (2011 – 2015) Партия Изборен резултат Получени гласове Места БСП 24.82% 2474 8 ГЕРБ 20.34% 2027 7 Коалиция Чирпан (ДСБ, ВМРО-БНД, ПД Социалдемократи, ЛИДЕР, ЗНС) 17.41% 1735 6
Председател на Общинския съвет – Христо Стефанов /ГЕРБ/, издигнат от ПП ГЕРБ и подкрепен от БСП
Общински съвет (2015 – 2019)
Партия Получени гласове Места БСП 2278 7 ГЕРБ 1758 5Коалиция Чирпан11834ДПС13384 Росен Василев Иванов – независим 538 1
Председател на Общинския съвет – Даниела Драгийска /БСП/, издигнат от ПП БСП и подкрепена от ДПС
Население Жителите на града са основно православни християни.
Преброявания на населението Численост на населението според преброяванията през годините:
Етнически състав Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.: Численост Дял (в %)Общо 15 532 100Българи 11 731 75,52Турци 730 4,69Цигани 667 4,29Други 19 0,12Не се самоопределят 128 0,82Неотговорили 2257 14,53
Култура и развлечения
Религия Църквата „Въведение Богородично“ – 1835 г. е първият голям християнски храм в гр. Чирпан. Интерес представляват и другите църкви: катедралният храм „Свети Архангел Михаил“ – 1859 г., църквите „Св. св. Кирил и Методий“ и „Свето Възнесение Господне“-1857 г., а в един от парковете на града се намира и храм „Св. Илия“-1895 г. в непосредствена близост е разположен и православен молитвен дом.
Забележителности Къща музей „Пейо Яворов“
Къщата музей „Пейо Яворов“ - родната на поета Пейо Яворов - се намира в централната част на град Чирпан. Обявена е за музей на 31 октомври 1954 г. по повод 40-годишнината от смъртта му, а в бр. 72 на Държавен вестник от 1977 г. е обявена и за архитектурно-строителен паметник. Още преди официално да бъде обявена за музей, къщата е обект на посещения. През 1924 г. за 10-годишнината от смъртта на поета домът му е посетен от Гео Милев (друг голям български поет) и други творци. Заради това по-късно голямата сестра на Яворов отделила една от стаите на къщата за почитатели на поета. Поетът е считан за един от родоначалниците на символизма в българската лирика. Експозицията на музея в Чирпан представя оригиналната битова подредба на кухнята, гостната (наричана „средната стая“) и т.нар. „Пейова“ стая. В гостната може да бъде видян портретът на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (български революционери и радетели за освобождение от османско владичество), свидетелстващ за отношението на семейството към борбата за освобождение. Гостната е запазена във вида, в който семейство Яворови я е подредило, готвейки се да посрещне поета и съпругата му Лора през септември 1913 г. Средната стая била на майката на поета Гана Крачолова, където тя обичала да пее български народни песни. В Пейовата стая е запазена работната маса на поета, върху която е стояла любимата му книга – „Фауст“на Йохан Гьоте, и неговото легло с метални решетки. В тази стая Яворов е прекарал множество безсънни нощи, четейки стиховете на Ботев, Вазов, Пушкин, Лермонтов и Некрасов. На стената е окачен и портретът на Пушкин, който Яворов изрязва от руското сп. „Нива“ и поставя в рамка. В двора на къщата музей е поставен бюст-паметник на поета. През 1973 г. към музея е открита експозиционна зала. В нея са показани снимки и вещи, представящи живота и творчеството на Яворов – от стария Чирпан, ученическите му години в Пловдив, работата на поета като телеграфист в различни градове из България, участието му в културния кръг „Мисъл“. От 1968 г. в Чирпан се провеждат ежегодни Яворови януарски дни. Откриването им е на рождения ден на поета – 13 януари. Културното мероприятие е съпроводено с литературни четения, изложби, кръгли маси и др. В музея се организират и множество премиери на книги, конкурси и концерти. На 13 юли 2006 г. къщата музей „Пейо Яворов“ е включена в списъка на Стоте национални туристически обекта.
Художествена галерия „Никола Манев“