Николай Константинович Рьо̀рих (; 9 октомври 1874 г. – 13 декември 1947 г.) е руски художник, писател и поет, археолог, обществен деец, мистик, философ и просветител, който се е интересувал от темите за окултното и хипнозата. Тези теми са особено популярни по това време в Русия.Nicholas Roerich: In Search of Shambala by Victoria Klimentieva, стр. 31 Според някои наблюдатели картините му имат хипнотично излъчване.
Роден е в Санкт Петербург, Русия, в семейство на заможен нотариус. Живял е по цял свят чак до смъртта си в Химачал Прадеш, Индия. Дипломиран художник и адвокат. Дипломната му работа е високо оценена и от самия Лев Толстой. Интересите му са в областта на литературата, философията, археологията и особено изкуството. Николай Рьорих е самоотвержен защитник на каузата за запазване на изкуството и архитектурата по време на война. Няколко пъти е номиниран за Нобелова награда. Така нареченият Пакт Рьорих е приет като закон на САЩ и повечето страни членки на Панамериканския съюз през април 1935 г.
Жизнен път и творчество Руски период Още от времето на Петър I представители на рода Рьорих заемат високи военни и административни постове в Русия. Бащата на Н. Рьорих – Константин Фьодорович, е известен нотариус и обществен деец. Майка му, Мария Василиевна Калашникова, произхожда от род на търговци. Сред приятелите на семейство Рьорих са видни учени и творци, като Дмитрий Менделеев, историкът Николай Костоваров, художникът Михаил Микешин, лекарят и археолог Лев Ивановски и др.
От малък Николай Рьорих се интересува от живопис, история и археология, като особено много го привлича културното наследство на Изтока.
След като през 1893 г. завършва гимназията на Карл Маем, Николай Рьорих постъпва едновременно в Юридическия факултет на Петербургския университет и в Императорската художествена академия. От 1895 г. посещава занятия при знаменития художник Архип Куинджи. По това време Рьорих общува с известни фигури в руската култура – Владимир Стасов, Иля Репин, Николай Римски-Корсаков, Дмитрий Григорович, Сергей Дягилев. Още като студент е приет за член на Руското археологическо дружество. Провежда многобройни разкопки в Санктпетербургска, Псковска, Новгородска, Тверска, Ярославска и Смоленска губерния.
През 1897 г. Рьорих завършва Петербургската художествена академия. Дипломната му картина „Вестоносец“ е откупена от известния колекционер на руско изкуство П. М. Третяков. Известният критик В. В. Стасов също високо оценява картината и препоръчва на младия художник да покаже репродукция от картината на Лев ТолстойН. К. Рерих. Листы дневника. Том второй. М.: Международный Центр Рерихов, 1995, с.88 ISBN 5869880411. Срещата с Толстой става съдбовна за Рьорих.П. Ф. Беликов, В. П. Князева. Николай Константинович Рерих. М.: Молодая гвардия („Жизнь замечательных людей“), 1972, с. 36. Обръщайки се към него, писателят казва: „Случвало ли ви се е да преминавате с лодка през бурна река? Трябва винаги да се насочвате по-нагоре от мястото, което ви трябва, иначе ще ви отнесе. Така и в областта на нравствените изисквания – трябва винаги да се насочваме по-горе, иначе животът ще отнесе всичко. Нека вашият вестоносец да държи кормилото високо – тогава ще доплува!“
Също като духовно напътствие Рьорих приема и думите, казани му от св. Йоан Кронщадски, който е бил чест гост в дома на неговите родители: „Не боледувай! Ще трябва много да се потрудиш за родината!“Н. К. Рерих. Листы дневника. Том третий. М.: Международный Центр Рерихов, 1996, с.242 ISBN 5-86988-056-4
Н. К. Рьорих работи много в историческия жанр. В ранния период от своето творчество създава платната: „Събират се старците“ (1898), „Плачът на Ярославна“ (1893), „Началото на Рус. Славяни“ (1896), „Идоли“ (1901) и др. В тези творби се проявява самобитният талант на художника и новаторските му търсения в изкуството. „Още в първите картини се очертава своеобразният стил на Рьорих: неговият всеобхватен подход към композицията, яснота на линиите и лаконичност, чистота на цвета и музикалност, велика простота на изразяване и правдивост“.Рудзитис Р. Я. „Мир через Культуру“, с.22. Картините на художника са построени въз основа на задълбочено познаване на историческия материал, предават усещането за духа на времето и са изпълнени с философско съдържание.П. Ф. Беликов, В. П. Князева. Николай Константинович Рерих. Самара, 1999, 3-е изд, доп., с.57.
През 1899 г. Николай Константинович Рьорих се запознава с Елена Ивановна Шапошникова. През октомври 1901 г. те сключват брак. Раждат им се двама сина – през 1902 г. Юри, бъдещ учен и през 1904 г., Светослав, бъдещ художник и общественик.
През 1903 – 1904 г. Н.Рьорих заедно със съпругата си извършва пътуване из Русия с цел изучаване на корените на руската култура, като посещава над 40 града, известни със своите архитектурни паметници. Резултат от пътуването е голямата архитектурна серия от картини на художника (над 90 етюда), както и статии, в които Рьорих един измежду първите повдига въпроса за огромната художествена стойност на староруската иконопис и архитектура.
През 1906 г. Рьорих създава 12 ескиза за църквата „Покров Богородичен“ в имението на Голубеви в Пархомовка близо до Киев, а също така ескизи за мозайки за църквата „Св. Петър и Павел“ при Шлиселбургските барутни заводи, за Троицката катедрала в Почаевската лавра (1910), 4 ескиза за изографисването на параклиса „Св. Анастасия“ в Псков (1913), 12 пана за вилата Лившиц в Ница (1914). През 1914 той изографисва параклиса „Св. Дух“ в Талашкино (композицията Царица Небесна и др.).
Разностранният талант на Николай Рьорих се проявява и в неговата работа за театрални постановки: „Снежанка“, „Пер Гинт“, „Принцеса Мален“, „Валкирия“ и др. Той е сред водещите идеолози и създатели на реконструктивния „Старинен театър“ (1907 – 1908; 1913 – 1914) – забележително и уникално явление в културния живот на Русия през първата четвърт на ХХ век. Н. Рьорих участва в тази историко-драматургична инициатива и като създател на декори, и като изкуствовед. По време на знаменитите руски сезони на Сергей Дягилев в Париж с оформление на Николай Рьорих се играят „Половецки танци“ от „Княз Игор“ на Бородин, „Псковитянка“ на Римски-Корсаков, балетът „Пролет свещена“ по музика на Стравински.
Епохата на Сребърния век, когато Николай Рьорих започва своя творчески път, е епоха на духовен подем, което несъмнено оказва влияние върху формирането на личността на художника. През този период в Русия твори цяла плеяда от изтъкнати мислители, сред които Владимир Соловьов, Евгений Трубецкой, Василий Розанов, отец Павел Флоренски, протойерей Сергий Булгаков, Николай Бердяев. Те внасят в руската култура задълбочена философска мисъл, насищат я с напрегнато търсене на смисъла на живота и нравствени идеали. Специален интерес руската интелигенция проявява към културата на Изтока. В търсене на ценности с общочовешка стойност Н. Рьорих изучава, освен руската, и източната философия, трудовете на изтъкнатите мислители на Индия Рамакришна и Вивекананда, творчеството на Рабиндранат Тагор.
Запознаването с философската мисъл на Изтока намира своето отражение в творчеството на Рьорих. Ако в ранните картини на художника преобладават сюжетите от древна езическа Рус, колоритните образи от народния епос („Строят град“, „Зловещите“, „Отвъдморски гости“ и др.), вече от средата на 1905 г. много негови картини и очерци са посветени на Индия („Лакшми“, „Индийски път“, „Кришна“, „Сънищата на Индия“ и др.). Древните култури на Русия и Индия, техният общ източник, интересуват Н. Рьорих и като художник, и като учен. В неговата историческа концепция най-голямо значение се отдава на съотношението между времевите категории минало, настояще и бъдеще: „...когато призоваваме да се изучава миналото, ще правим това само заради бъдещето“.Шапошникова Л. В. От Алтая до Гималаев. М., 1998, с.24. „От древните чудни камъни съзидайте стъпалата на грядущето“.Н. К. Рерих. Листы дневника. Т.2. М.: Международный Центр Рерихов. 1995, с. 58.
От 1906 до 1918 г. Николай Рьорих е директор на училището на Императорското дружество за поощряване на изящните изкуства, като същевременно преподава.
Той постоянно участва в изложби в чужбина – в Париж, Венеция, Берлин, Рим, Брюксел, Виена, Лондон. Картини на Рьорих откупуват Римският национален музей, Лувърът и други европейски музеи.
Около 1906 г. започва нов, по-зрял период в творчеството на Рьорих. Променя се подходът му към историческата тема: историята, митологията и фолклорът се превръщат в източници, от които художникът черпи материал за своя метафоричен изобразителен език. В неговото изкуство се съчетават реализмът и символизмът. В този период се засилват търсенията на майстора в областта на цвета. Той почти се отказва от маслените бои и преминава към темперна техника. Много експериментира с химическия състав на боите, използва метода на наслагване на един тон върху друг. Самобитността и оригиналността на изкуството на художника са отбелязани от художествената критика. Между 1907 и 1918 г. в Русия и Европа са публикувани девет монографии и няколко десетки броя на художествени списания, посветени на творчеството на Рьорих.Н. К. Рерих. Листы дневника. Том первый. М.: Международный Центр Рерихов. 1995, с. 33. Леонид Андреев образно нарича създавания от художника свят „Държавата на Рьорих“Леонид Андреев, „Държавата на Рьорих“. // сп. „Палитра“, бр. 10 (октомври 2004).
През 1909 г. Н. Рьорих е избран за член (академик) на Руската художествена академия и на Реймската академия във Франция.
От 1910 г. той оглавява художественото обединение „Мир искусства“ („Свят на изкуството“), в което членуват Александър Бенуа, Леон Бакст, Игор Грабар, Валентин Серов, Кузма Петров-Водкин, Борис Кустодиев, Ана Остроумова-Лебедева, Зинаида Серебрякова и др.
В навечерието на Първата световна война Н. Рьорих в символични образи изразява своите тревожни предчувствия – картините „Пречистия град – озлобление за враговете“, „Последният Ангел“, „Зарево“, „Дела човешки“ и др. В тях е представена борбата на двете начала – светлината и тъмнината, тема, преминаваща през цялото творчество на художника, а също така отговорността на човека за собствената му съдба и за целия свят. Николай Рьорих не само рисува картини с антивоенно съдържание, но и пише статии, посветени на опазването на мира и културата.П. Ф. Беликов, В. П. Князева. Рерих. М., „Молодая гвардия“, 1972. 256 с, с илл. („Жизнь замечательных людей“). Серия биографий.
През 1915 г. Н. Рьорих пише доклад до император Николай Втори и великия княз Николай Николаевич младши, в който призовава да бъдат взети сериозни държавни мерки за опазването на паметниците на културата.
През 1916 г. поради тежко заболяване по настояване на лекарите Н. Рьорих, заедно със семейството си, заминава за Сортавала, Финландия, на крайбрежието на Ладожкото езеро.
Културно-просветна дейност в Европа и Америка След революционните събития от 1917 г. Финландия затваря границата си с Русия и Рьорих заедно със семейството си е лишен от възможността да се завърне в родината си.
През 1919 г. получава покана от Швеция и осъществява изложби в редица скандинавски градове. През есента на същата година по покана на Сергей Дягилев декорира в Лондон руски опери по музика на Мусоргски и Александър Бородин.
Централно-азиатска експедиция (1925 – 1928) Доходите от продажба на картини, хонорарите за декори на театрални постановки и публикации в пресата, приходите от дейността на основаните от Н. Рьорих обществени културно-просветни организации осигуряват на художника възможността да осъществи експедиция в централна Азия.