Мануѐл дел По̀пуло Висѐнте Родрѝгес Гарсѝя (Manuel del Pópulo Vicente Rodriguez García) е един от най-талантливите испански музиканти от XIX век, известен тенор, за когото Росини пише партията на граф Алмавива в операта си „Севилският бръснар“.
Освен това е много добър композитор, педагог и импресарио, който успява да изгради певческата кариера на собствените си три деца и на много от учениците си. Той е баща и музикален педагог на известните оперни изпълнители Мануел Патрисио Гарсия, Мария Малибран и Полин Виардо. Manuel Garcia Questia Encyclopedia/Rodriguez, Manuel del Pópulo Vicente
Ранни години Мануел е роден в бедно семейство на обущар в Севиля на 21 януари 1775 г. Малко се знае за детството и музикалното му обучение. Има данни, че е бил хорист в катедралата на родния си град. Предполага се, че е учил пеене и музика при капелмайстора на катедралата Антонио Рипа, а също и при виолончелиста Хуан Алмарча в църквата „Сан Салвадор“.
В началото на 1790-те Гарсия живее в Кадис, където се присъединява към театралната музикална трупа на Жозе Моралес. Влюбва се в дъщерята на Моралес, Мануела, успешна певица, актриса и танцьорка. Въпреки несъгласието на родителите си, младата двойка се оженва тайно на 8 май 1797 г.
Мадрид и Малага (1798 – 1807) В началото на 1798 г. двамата се преместват в Мадрид, където на 31 май същата година се състои премиерата на малко интермецо, композирано от Гарсия. Към края на 1799 г. Мануел за кратко попада в затвора, тъй като участва в сбиване с един от охранителите в театъра. След освобождаването си заминава за Малага, а Мануела се връща в Кадис, където отново се присъединява към трупата на баща си. През следващите няколко години отношенията между двамата съпрузи са силно обтегнати.
В Малага Мануел прави кариера на добър тенор и композитор. Репутацията му бързо расте и през 1802 г. е поканен да се върне в Мадрид. Там започва с изпълнението на ролята на граф Алмавива от операта на Моцарт „Сватбата на Фигаро“. През следващите няколко години славата му расте и постепенно постига длъжностите първи тенор, композитор и директор на операта в Мадрид.
В този град поставя премиерите на няколко свои опери, най-известните от които са „Quien porfía mucho alcanza“ (1802 г.) и „El criado fingido“ (1804). Сериозно негово постижение като композитор е операта „El poeta calculista“ (1805). Арията „Yo que soy contrabandista“ от нея става една от най-популярните композиции на Гарсия. По-късно двете му дъщери често изпълняват тази ария в рециталите си. Тя носи вдъхновение на много творци – Жорж Санд написва по нея пиесата си „Контрабандистът“, Ференц Лист композира рондото „Fantastique“, Роберт Шуман я използва в „Der Kontrabandiste“, а през 1925 г. Федерико Гарсия Лорка включва мелодията в историческата си пиеса „Мариана Пинеда“.
Париж (1807 – 1810) През 1807 г. Гарсия кандидатства за паспорт, за да пътуват до Франция и Италия за проучване на оперните сцени. Той никога повече не се завръща в Испания. Една от причините за това е, че напуска съпругата си Мануела и създава ново семейство със своя колежка, мецосопран и комична актриса. Това е Хоакина Брионес, с която често е пял на сцената на Мадридската опера. Няма данни, че бракът с Мануела Моралес някога е бил законно прекратен. В тази твърде скандална за времето си ситуация не е било възможно, а дори и опасно, двамата да останат да живеят в Мадрид. Още повече че през 1805 г. се ражда първото дете на Хоакина и Мануел – малкият Мануел.
Гарсия е перфекционист, изключително енергична личност, която често се поддава на импулсите си и неговата непредвидимост и оригиналност го съпътстват през целия му живот. Те са проникнали както в действията му, така и в музиката, която композира. Характерът му оказва голямо влияние върху развитието и на неговите деца. Project MUSE/Manuel Garcia (1775 – 1832): Chronicle of the Life of a „Bel Canto“ Tenor at the Dawn of Romanticism/Volume 18, Number 3, Summer 2002
Мануел и Хоакина имат три деца – Мануел (р. 1805), Мария (р. 1808) и Полин (р. 1821). Бащата изключително упорито, безкомпромисно и понякога дори тиранично преподава на по-големите си деца пеене и композиция, но към малката си дъщеря е много внимателен. Синът му Мануел Патрисио Гарсия става оперен певец, баритон и един от най-търсените музикални педагози, преподавател в Парижката консерватория и Кралската академия в Лондон. През 1854 г. изобретява прототип на ларингоскопа. Мария Малибран, мецосопран, е една от най-вълнуващите и известни примадони от началото на XIX век, постигнала изключителна популярност. Полин Виардо, също мецосопран, става известна певица, композитор и педагог. И трите му деца създават собствени музикални композиции. Who is Manuel del Popolo Vicente Rodriguez Garcia
Новото семейство се установява в Париж и след известно недоволство от страна на местните тенори, на 11 февруари 1808 г. Гарсия прави своя дебют в операта „Гризелда“ на Фердинандо Паер. Певецът е добре приет както от обществеността, така и от специалистите, въпреки че е критикуван заради склонността му към многобройните музикални украшения. По това време той вече композира леки опери. Истинският му успех обаче идва с премиерата в Париж на неговата „El Poeta calculista“ в театър „Одеон“ на 15 март 1809 г. Операта е приета и аплодирана с голям ентусиазъм.
Италия (1811 – 1816) През 1811 г. семейството заминава за Италия, където Гарсия усъвършенства техниката си на пеене под ръководството на известния тенор Джовани Анцани. При него той добива умения, които му дават възможност да се справя по блестящ начин с партиите в оперите на Росини. Прави своя дебют в театър „Сан Карло“ в Неапол на 6 януари 1812 г. в операта на Маркос Антонио Португал „Любовта не може да се купи със злато“. Изпълнява партията на Алберто ди Москабианка с известното мецосопрано Изабела Колбран, бъдеща съпруга на Росини.
На 9 февруари 1813 г. отново в същия неаполитански театър се състои премиерата на неговата кантата за 3 гласа и оркестър „Диана и Ендимион“, отново по либрето на Андреа Тотола. Amadeusonline/Almanacco di Gherardo Casaglia В същия театър на 30 септември 1813 г. (по други данни на 8 ноември), отново с нея и с Хоакина, пеят в премиерата на новата му опера „Багдадският халиф“ по либрето на Андреа Тотола, която остава една от най-успешните произведения на Гарсия. На 4 ноември 1814 г. в театъра се състои и премиерата на друга негова опера – „La donzella di Raab“, в която той изпълнява главната тенорова партия.
В театър „Сан Карло“ в Неапол участва в поредица от оперни представления – Капитанът в „La donna soldato" на Фердинандо Орланди, Ахил в "Ифигения в Авлида“ на Кристоф Глук, „I Manli“ на Джузепе Николини, отново Ахил, но този път в триактната опера серия „Хекуба“ на Никола Антонио Манфроче, Пармене в „Ритуалите на Ефес“ на известния певец кастрат Джузепе Фаринели, Егей в „Медея в Коринт“ на германския композитор Йохан Симон Майер, „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт и много други.
На 4 октомври 1815 г. участва в ролята на Норфолк в премиерата на операта на Росини „Елизабет, кралица английска“ под диригентството на Никола Феста. На 20 февруари 1816 г. в Рим пее в премиерата на „Севилският бръснар“ с първоначално заглавие „Алмавива, или напразна предпазливост“. Изпълнява ролята на граф Алмавива, чиято партия е написана от Росини специално за него.
На 13 януари 1816 г. пее в римския „Театър Вале“ като Линдоро в двуактната опера „Италианката в Алжир“ на Росини. Месец след това участва отново в Рим в театър „Аржентина“ в „Севилският бръснар“.
Лондон и Париж (1816 – 1825) В началото на 1816 г. Гарсия заминава за Лондон, където участва в няколко спектакъла. Към края на годината семейството се завръща в Париж за участието на Гарсия в „Тайният брак“ на Доменико Чимароза. Следващите години носят на Мануел най-големите му успехи, както като тенор, така и като композитор. През този период той открива училища по пеене в Лондон и Париж и пише „Упражнения и методи за пеене“ (1824). Една от най-вълнуващите му роли е тази на Отело от едноименната опера на Росини, която изпълнява многократно през живота си. Странно е, че ролята, която наистина възпламенява Париж, е баритоновата партия на Дон Жуан, която Мануел изпълнява с впечатляваща артистичност.
Парижката премиера на операта му „Багдадският халиф“ е на 22 май 1817 г. и е посрещната добре от музикалната критика. Немският критик Georg Ludwig Peter Sievers пише, че композицията е толкова блестяща, че прави чест на класическата музика, като едновременно е ерудирана и в същото време изчистена и доставяща голямо удоволствие на слушателите. Според критика, дори и най-взискателните ценители не биха могли да желаят нищо повече. (Allgemeine Musikalische Zeitung (16 юли 1817 г.).
На 18 юли 1821 г. Хоакина ражда третото им дете – Полин. Мануел, който е много строг с Мария и брат ѝ Мануел, е особено мек с най-малката си дъщеря. Преподава ѝ уроци по пеене и композиция с много търпение и внимание и започва да я подготвя за концертиращ пианист. След смъртта на Мария Малибран обаче, на младото момиче му се налага да замени пианото с кариерата на оперна певица. Pauline Viardot-Garcia (1821 – 1910)
Ню Йорк (1825 – 1827 г.) През 1825 г. Гарсия е ангажиран от богати търговци на вино, за да постави опера в „Park Theatre“ в Ню Йорк. Belcanto/Мария Малибран (Maria Malibran) Това е един изключително важен момент в историята на музиката в Съединените щати, тъй като постановката е една от първите истински професионални спектакли в страната, а музикантите представляват първата италианска трупа, посетила САЩ. Гарсия използва възможността да представи младата си и много талантлива дъщеря Мария и да ѝ даде шанса да получи безценен опит за бъдещата си кариера. За няколко дни Мануел събира оперна трупа, в която включва и цялото си семейство. Сезонът се открива на 29 ноември със „Севилският бръснар“ от Росини. Гарсия изпълнява партията на граф Алмавива, Хоакина е като Берта, Мануел младши играе Фигаро, а Мария – Розина. През следващите няколко месеца целият американски елит се стича в театъра, за да чуе трупата на Гарсия.
Освен „Севилският бръснар“, в Ню Йорк Гарсия поставя и изпълнява с трупата си и други опери на Росини – „Отело“, „Танкред“, „Турчин в Италия“ и „Пепеляшка“. Мануел написва 2 опери, в които включва арии специално за да подчертае големия диапазон на гласа на Мария. На 17 декември 1825 г. е премиерата на операта „Умният любовник“ (L'amante astuto), а на 25 април следващата година представя и другата – „Дъщерята на въздуха“ (La figlia dell'aria).
Едно от най-важните събития за сезона обаче е премиерата на операта на Моцарт „Дон Жуан“, показана на 23 май 1826 г., когато в публиката присъства Лоренцо Да Понте, либретистът на тази опера. Гарсия пее главната роля, Хоакина изпълнява ролята на Дона Елвира, Мария е Церлина, а Мануел младши поема партията на Лепорело. Трупата изпълнява и популярната тогава опера на Николо Дзингарели „Ромео и Жулиета“. Отзиви за тези спектакли дават Жозеф Бонапарт (брат на Наполеон Бонапарт и бивш крал на Испания), Джеймс Фенимор Купър (автор на „Последният мохикан“), Fitz-Greene Halleck (американски поет) и Лоренцо Да Понте.