Иван Георгиев Димитров е български генерал-лейтенант и политик.
Биография Роден е във видинското село Костичовци на 5 ноември 1925 година. От 1940 г. е в РМС, а от 1 януари 1946 г. и в БКП. Взема участие в Съпротивителното движение през Втората световна война, за което е арестуван. Осъден е на 10 години затвор. Лежи в затвора от 1943 до 1944 г. След 9 септември 1944 година заема различни ръководни постове като нещатен инструктор на ОК на РМС в Белоградчик, а от 1945 г. е щатен инструктор там. От 1946 до 1947 г. е инструктор в ОК на БКП в Белоградчик. По-късно е секретар на Околийския комитет на РМС, член на Бюрото на БКП в Белоградчик. От 10 октомври 1947 г. влиза в органите на МВР като разузнавач III ст., отдел 1, Управление III на Държавна сигурност. През март 1949 г. е назначен за началник на група в отделение „Интелигенция и младежи“ на същия отдел и управление. В периода 25 февруари 1951 и 21 април 1952 г. е началник на отделението. На 21 април 1952 г. е назначен за заместник-началник II ст. на отдел I, а 21 февруари 1953 г. е началник на отдел II ст. на отдел II. През май същата година е назначен за началник на отдел III. На 29 декември 1953 г. е назначен по резервния щат на МВР като запазва длъжността си началник на отдел. На тази длъжност остава до 7 май 1953 г., когато е назначен за началник отдел II ст. на отдел I. От 1954 до 1955 г. изкарва едногодишен курс в Школата на КГБ в Москва. Между 6 ноември 1959 и 30 август 1960 г. е началник на отдел II. След това е назначен по резервния щат на ВУЗ (поради учение в школата на КГБ) като запазва длъжността си на началник на отдела.
От 15 ноември 1960 г. е прехвърлен като началник на отдел в Първо управление на Държавна сигурност. В периода 9 януари 1963 – 23 ноември 1967 г. е началник на отдел VIII на Второ управление на ДС. От 23 ноември 1967 до 27 февруари 1973 г. е заместник-началник на Шесто управление на ДС. В периода 27 февруари 1973 – 17 октомври 1977 г. е първи заместник-началник на Шесто главно управление на ДС. На 17 октомври 1977 г. е назначен за началник на „Групата за контрол и помощ“ (инспекторат) при МВР като запазва длъжността първи заместник-началник на управление на ДС. На 21 август 1979 г. става началник на Инспектората на МВР с длъжност на началник на централно управление на ДС. Между 23 октомври 1981 и 1 юни 1990 година е заместник-министър на вътрешните работи и директор на народната милиция. От 1982 г. е член на Колегиума на МВР.Решение № 412 на Секретариата на ЦК на БКП от 3 май 1982 г. Депутат в 9 народно събраниеНародни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 213. От 1986 до 1990 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. Излиза в запаса на 1 юни 1990 г. Умира на 23 май 2015 година в София.. Награждаван е с ордените „Народна република България“, III, II и I степени (последната за принос към Възродителния процес)Лично кадрово дело на Иван Димитров, и „Георги Димитров“.
Военни звания Капитан от ДС (1 юли 1951 при военизирането на службата) Майор от ДС (25 август 1954) Подполковник от ДС (23 август 1958) Полковник от ДС (22 август 1963) Генерал-майор от ДС (7 септември 1977) Генерал-лейтенант от ДС (8 септември 1983)
Източници
Категория:Родени в област Видин Категория:Починали в София Категория:Кандидат-членове на ЦК на БКП Категория:Генерали от Държавна сигурност Категория:Хора, свързани с Възродителния процес Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Носители на орден „13 века България“ Категория:Носители на орден „Народна република България“ III степен Категория:Носители на орден „Народна република България“ II степен Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен