Битката при Таненберг е сражение между силите на Германската империя и Руската империя, разиграло се в края на август 1914 година в околностите на град Аленщайн в хода на руското нашествие в Източна Прусия.

Тя е забележителна с бързото и останало в тайна за руснаците прегрупиране на главните сили на германската 8-а армия по железни и обикновени пътища след претърпения от нея неуспех в битката при Гумбинен, което позволява на немците да разгромят почти напълно руската 2-ра армия.

Макар и провела се на 30 километра на изток от Таненберг, битката получава това наименование по предложение на командващия 8-а армия генерал Паул фон Хинденбург с изцяло пропагандна цел и като възмездие за голямото поражение на Тевтонския орден в състоялата се през 1410 година битка при ТаненбергBattles That Changed History: An Encyclopedia of World Conflict. стр. 397.

Предистория Първи сражения в Източна Прусия

От гледна точка на генералните щабове на враждуващите страни в началото на Първата световна война Източна Прусия е второстепенен театър на военни действия. Така съгласно общия стратегически план на германския генерален щаб за водене на войната, по-голямата част от германската армия се съсредоточава на запад с цел постигане на бърза победа над Франция, докато на изток с отбранителна цел са оставени 11 пехотни и 1 конна дивизия, представляващи малко над десет процента от сухопътните сили. Русия от своя страна съсредоточава главните си сили срещу Австро-Унгария, а за операции срещу Германия предвижда единствено своите 1-ва (Неманска) и 2-ра (Наревска) армия, които формират руския Северозападен фронт. Въпреки това поради поети спрямо съюзниците си ангажименти и поради натиска на френската главна квартира, Русия приема да започне настъпление срещу немските сили в Източна Прусия, преди всичко с цел да се облекчи положението на Франция.

На 17 август 1-ва армия под началството на генерал Павел Рененкампф прекосява границата с Германия и дава начало на руската Източнопруска операция. Още в същия ден частите му са посрещнати от немския 1-ви армейски корпус, чиито командир пренебрегва заповедите на началника на германската 8-а армия генерал-полковник Максимилиан фон Притвиц да не се дават големи сражения и завързва бой с руските части край градчето Щалупьонен. В това сражение германците успяват да постигнат известен тактически успех, като нанасят сериозни загуби на противника си, но въпреки това под тежестта на неговото числено превъзходство и заплахата за собствените им флангове те са принудени да се оттеглят на запад към Гумбинен. Окуражен от този пръв сблъсък командирът на 1-ви армейски корпус успява да предаде оптимизма си и да убеди генерал Притвиц да разпореди нова атака на Неманската армия, но този път с главните сили на 8-а армия, като за прикриване на границата на юг от Наревската армия се оставя само един армейски корпус, подкрепен с ландвер.

На 20 август започва атаката на немските сили по една близо 50-километрова линия от околностите на Гумбинен до тези на Голдап. Пръв в боя влиза 1-ви армейски корпус, който успява да изненада и отхвърли руския десен фланг, като му нанася тежки загуби, но до вечерта преустановява настъплението си. На юг от него, в центъра на немската линия, 17-и армейски корпус прави опит да удари фланга на противостоящите на 1-ви корпус руски сили, но вместо това попада на добре укрепени руски части, препречващи пътя му, и скоро вместо да атакува е принуден да отстъпи в безпорядък и претърпял сериозни загуби под силния руски пехотен и артилерийски огън. Последен атакува немският 1-ви резервен корпус, които също среща упорита съпротива, но до следобед постига тактически успех и принуждава противостоящите му руски сили да се отдръпнат. Така до края на деня германците не успяват да нанесат решително за битката поражение на руската армия и макар да имат известен успех на фланговете, те претърпяват сериозно поражение в центъра си. Генерал Притвиц се намира изправен пред дилемата да продължи боя на следващия ден или да нареди неговото пълно преустановяване. Загубил увереност и силно притеснен от новината за започналото настъпление на руската 2-ра армия, той решава да нареди отстъплението на цялата 8-а армия към река Висла, като съобщава за решението си на германското главно командване.

Прегрупиране на немските сили Решението на Притвиц предизвиква широко неодобрение. Началникът на оперативния отдел към щаба на армията, подполковник Макс Хофман, за разлика от командира ѝ е убеден, че руската 2-ра армия е в състояние да достигне Висла преди отстъпващите от Гумбинен немски части и предлага 8-а армия да се справи първо с надвисналата над тила ѝ руска опасност от юг. За целта Хофман предлага 1-ви корпус да бъде възможно най-бързо и тайно превозен чрез железниците до десния фланг на стоящия сам срещу руснаците 20-и корпус, където ще може да атакува левия фланг на 2-ра руска армия, а 1-ви резервен и 17-и корпус да отстъпят от Гумбинен, ако руснаците им позволят, и с бърз марш да се озоват от ляво на 20-и корпус и срещу десния фланг на 2-ра руска армия. С помощта на други щабни офицери Хофман успява да убеди Притвиц да последва този план, но германското главно командване остава неуведомено за промяната в нарежданията и това струва поста на командира на армията. На 21 август той е заменен като командващ 8-а армия от Паул фон Хинденбург, а за нов началник на щаба на армията е назначен Ерих Лудендорф. Двамата започват изпълнението на така начертания план за действие веднага. Контактувайки директно с корпусните командири, Лудендорф потвърждава заповедите на 1-ви армейски корпус, а на 17-и и 1-ви резервен корпус нарежда да си починат на 23 август, докато се установят намеренията на руската 1-ва армия. През този ден в германски ръце попада и директива на руското командване, открита в портфейла на мъртъв руски офицер, от която става ясно общото разпределение и посоките на действие на двете руски армии. От нея се разбира, че за отстъпващите от фронта на 1-ва армия немци няма незабавна опасност и така на двата корпуса е наредено да продължат хода си на югозапад. За да се прикрие тяхното оттегляне пред войските на генерал Рененкампф, е оставена единствено 1-ва конна дивизия, подсилена с ландщурм.

Настъплението на Наревската армия междувременно е силно затруднено от необичайните дори за август жеги, мъчно проходимия терен изпълнен с гори, блата и езера, както и от трудното ѝ снабдяване поради голямата отдалеченост на руските жп линии. Пред корпусите на нахлулата 2-ра армия се изправят немските сили, оставени да прикриват тила на 8-а армия, състоящи се от 20-и армейски корпус и три ландверни бригади – общо 49 батальона, 42 батареи и 18 ескадрона, към които скоро започват да се присъединяват пристигащите от север главни сили.

На 24 август между двете страни се разиграва фронтален бой по линията Орлау-Франкенау, в който немците успяват да задържат настъплението на руснаци за повече от един ден въпреки заплахата за фланговете им. Това печели време за придвижването на немските сили и на следващия ден 20-и корпус започва оттегляне, за да се изравни с пристигащите от лявата му страна 1-ви и 17-и армейски корпус. Генерал Самсонов изтълкува този ход като общо отстъпление и нарежда на силите си да започнат преследване, което разширява фронта на армията му и разстоянието между централните и фланговите корпуси. В хода на действията на 25 август обаче той започва да разбира, че пред себе си има не разстроен и бързо отстъпващ противник, а реорганизиран и готвещ се за настъпление такъв. Това създава у командира на руската 2-ра армия опасения за фланговете му и го принуждава да поиска от командващия Северозападния фронт, чрез специално изпратен офицер, да му бъде разрешено да обърне армията си в западна посока, за да подсигури левия си фланг. Генерал Жилински напълно отхвърля това искане и изрично нарежда продължаване на настъплението към сърцето на Източна ПрусияИз истории кампании 1914 г. на русском фронте. Начало войны и операции в Вост. Пруссии. Прага, 1926The First World War: Volume I: To Arms стр. 328.

Така до утрото на 26 август германците успяват да прегрупират силите си почти необезпокоявани и да пристъпят към окончателно осъществяване на плана си за разбиване на руската Наревска армия.

Противостоящи сили За мащабната операция германците могат да разчитат на армия, състояща се от следните сили:

1-ви армейски корпус (1-ва и 2-ра пехотна дивизия) на генерал Франсоа – 24 батальона, 32 батареи и 8 ескадрона; 20-и армейски корпус (37-а и 41-ва пехотна дивизия) генерал Шолц – 25 батальона, 28 батареи и 8 ескадрона; 1-ви резервен корпус (1-ва и 36-а резервна пехотна дивизия) на генерал Белов – 26 батальона, 16 батареи и 6 ескадрона; 17-и армейски корпус (35-а и 36-а пехотна дивизия) на генерал Макензен – 24 батальона, 30 батареи и 8 ескадрона; 3-та резервна дивизия на генерал-лейтенант Морген – 12 батальона, 7 батареи и 3 ескадрона.

Тези сили са подкрепени от още три ландверни бригади (20-а, 70-а и 6-а), една ерзац бригада и един отделен отряд. Общо на 26 август германците разполагат срещу фронта на Наревската армия със 140 батальона, 139 батареи с 682 оръдия и 45 ескадрона. При отчитане реалната стойност на тези сили обаче трябва да се вземе предвид, че ландверните, ерзац и дори резервните части отстъпват по своята бойна способност и въоръжение на редовните части на армията. В хода на сражението към тези сили се присъединяват 5-а ландверна бригада и 1-ва(фон дер Голц) ландверна дивизия т.е. още 18 батальона, 9 батареи и 5 ескадрона.

Руската 2-ра армия на генерал Александър Самсонов разполага със следните сили при започване на сражението:

1-ви армейски корпус (22-ра и 24-та пехотна дивизия) на генерал Артамонов – 24 батальона и 14(?) батареи; 23-ти армейски корпус (2-ра пехотна дивизия) на генерал Кондратович – 16 батальона и 8 батареи и 2 ескадрона; 15-и армейски корпус (6-а и 8-а пехотна дивизия) на генерал Мартос – 32 батальона, 14 батареи и 6 ескадрона; 13-и армейски корпус (1-ва и 36-а пехотна дивизия) на генерал-лейтенант Клюев – 32 батальона, 14 батареи и 4 ескадрона; 6-и армейски корпус (4-та и 16-а пехотна дивизия) на генерал Благовещенски – 28 батальона, 14 батареи и 2 ескадрона; 1-ва стрелкова бригада и 1 полк от 3-та гвардейска пехотна дивизия – общо 10 батальона; 4-та конна дивизия – 18 ескадрона и 2 батареи; 6-а конна дивизия – 24 ескадрона и 2 батареи; 15-а конна дивизия – 24 ескадрона и 2 батареи;

Общо към 26 август руските сили се състоят от 142 батальона, около 70 батареи с 534 оръдия и 80 ескадрона. Армията не е в пълния си боен състав, защото някои от частите са оставени дълбоко в тила, така например два полка (8 батальона) от 1-ви армейски корпус са оставени във Варшава. По време на сражението към тези сили се присъединяват по един полк от 3-та гвардейска пехотна дивизия и от 16-а пехотна дивизия, т.е. още 8 батальона и 8 оръдия.

От сравнението на силите на двете страни става ясно, че никоя от тях не притежава решително числено превъзходство в пехота, но руснаците имат предимството, че всичките им части са първолинейни, докато около 20% от немските сили се състоят от не толкова боеспособен ландвер. Руската кавалерия също така се ползва със значително числено превъзходство над немската, макар че в предходните сражения тя не се отличава особено. Германците от своя страна могат да разчитат на превъзходството на своята артилерия, особено на големия брой тежки оръдия.

Ход на битката