Правописът (ортографията) е система от валидни за даден език норми (правила) за писане: писмено отбелязване на отделните думи и техните значими части – представки, корени, наставки, окончания; слятото, полуслятото и разделното писане; използването на главни и малки букви; пренасянето на части от думи на нов ред.
Правописът също така обхваща правила за поставяне на препинателни знаци (пунктуация), изписването на съкращения, транскрипцията на чужди имена в съответния език, транслитерацията на писмената система да дадения език в друга писмена система (например транслитерацията на българско писмо с латиница).
Етимология Лингвистичният термин ортография произлиза от латинската дума orthographia, която на свой ред произхожда от гръцките думи ὀρθός („правилен“) и γράφειν („пиша“).orthography, Online Etymology Dictionary
Бележки
Използвана литература Д. Розенталь, М. Теленкова, Словарь-справочник лингвистических терминов, Москва, 1976, стр. 250. Д. Тилков, Т. Бояджиев, Българска фонетика, С. 1977, стр. 227 – 233. Правописен речник на българския книжовен език, С. 1965 (Увод, стр. III – XL).
Вижте също Български правопис
Категория:Приложна лингвистика