Висше военноморско училище (Варна)

Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ (ВВМУ) се намира във Варна, България.

Неговите випускници служат във Военноморските сили и гражданския флот на България или работят като висококвалифицирани специалисти в морската индустрия на страната или зад граница.

История Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ е най-старото техническо учебно заведение в България. Историята и настоящата му дейност го утвърждават като най-престижен център за подготовка на морски кадри в България. Неговото развитие започва от няколко самостоятелни структури, които са предшественици на съвременните факултети, катедри, департаменти и професионални колежи, влизащи в състава на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“.

Първи десетилетия

Темелите на родното морско образование са положени в гр. Русе на основание Циркуляр № 7 от 9 януари 1881 г. на Военното министерство на Княжество България.Циркуляр №7/16 януари 1881 г. В циркуляра се обявява, че се формира „Морско училище“, считано от 9 януари 1881 г.ДВИА, Ф. 1, оп. 1, а.е. 24. Училището е формирано към Дунавската флотилия, като в него се приемат младежи от 14 до 18 годишна възраст с цел „да ги подготвят за машинисти и други мастерства“.

За инициатор на формирането на учебното заведение историята посочва капитан-лейтенант Александър Егорович Конкевич, „заведующ“ Флотилията и Морската част (официалното название на ВМС на България през ХІХ в.).Кожухаров, А. Портретът на капитан-лейтенант Александър Конкевич. // Историческо бъдеще, 2012, №1 – 2, с. 232 – 237.

Пръв началник на Морското училище е подпоручикът от корпуса на флотските механици Павел Алексеевич Машнин, който изпълнява тази длъжност до март 1882 г.Кожухаров, А.Н., Емелин, A. Павел Машнин – един от основателите на българския военен флот (1879 г.). // Минало, кн. 4, 2010, с. 4 – 9.

На Морското училище се възлага задачата да подготвя машинисти и огняри за княжеския военен флот. След 1883 г. в документите училището започва да се нарича „Машинна школа“, „Техническа школа“, „Машинен клас“, но не променя своя статут и в същото време успешно продължава да обучава технически кадри за Флотилията и Морската част. През 1885 година възпитаниците на училището участват в Сръбско-българската война, като двама от тях са отличени с награди.ДВИА, Ф. 1042, оп 1. а.е. 3, л. 159, 55 – 56. Алфавитна книга за войници, 1896 г. Това са възпитаниците Нено Стоянов (вип. 1881 – 1887) и Никола Ангелов (вип. 1884 – 1890). През 1889 г. към школата се открива „кочегарен“ клас (огняри).

Под влиянието на реформите на министъра на народното просвещение Георги Живков последното десетилетие на ХІХ век се характеризира с развитие на образователните институции в България. Този процес многопланово засяга и морското образование.

В резултат през 1892 г. училището е преустроено и преименувано в „Унтерофицерска морска школа“, в която се подготвят боцмани, кърмчии, артилеристи, миньори и машинисти. В същата година е издадено и първото „свидетелство“Така се нарича дипломата през ХІХ в.old-www.naval-acad.bg на флотската алма-матер.ВММ – Варна №344 – 1959, ед. лист. През 1892 г. е обявено и „Положение на Унтерофицерската морска школа при флотилията и морската част“.

През 1893 г. в Русе се формира първият „Временен курс по военноморски науки“ за подготовка на строеви офицери. Доколкото Морското училище от 1881 г. е не само начало на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, но и праобраз на съвременния факултет „Инженерен“ и повечето катедри в него, то следва да се подчертае, че Временният курс по военноморски науки (по-нататък съкр. Временен курс) от 1893 г. е праобраз на съвременния „Навигационен“ факултет, както и на такива катедри в него като „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“, „Корабоводене“ и „Експлоатация на флота и пристанищата“. Фактически с формирането на Временния курс започва историческото развитие на образователните структури, свързани с подготовката на корабоводители в България.

В курса се обучават офицери, завършили Военното училище в София, с цел придобиване на военноморска квалификация, а така също български възпитаници на задгранични военноморски училища, които по някаква причина не успяват да се дипломират в чужбина.Кожухаров, А.Н. За обучението и кариерата на морския офицер Димитър Карамаждраков. // Военноисторически сборник, кн. 1, 2009, с. 39 – 43. Слушателите във Временния курс по военноморски науки полагат изпит и придобиват правоспособност на военноморски офицери.

През 1900 г. Унтерофицерската школа е закрита и са създадени две нови училища – машинно и минно със срок на обучение съответно пет и четири години за попълване на флота с технически кадри. По това време школата е оглавена от Тодор Соларов. Именно при него машинното училище се предислоцира във Варна под името „Машинно училище при флота“ и се придава към „Морската част“. Тодор Соларов обосновава необходимостта от по-задълбочена подготовка на възпитаниците му, в резултат на което през 1904 г. със закон на Народното събрание училището става първото средно техническо учебно заведение в страната. Срокът на обучение е удължен до шест години. През 1906 г. училището издава първите зрелостни свидетелства.Кожухаров, А. Атестатите и зрелостните свидетелства на Морското училище (1892 – 1946 г.). // Исторически преглед, кн. 1 – 2, 2012, с. 115 – 135. През 1910 г. във Варна е построена първата специално проектирана за целта сграда за нуждите на „Машинното училище при Флота на Негово Величество“.

Частта, останала в Русе, е преобразувана в „Минно-огнярно училище“ (Минно училище с огнярска школа) със срок на обучение четири години, включително и практическо обучение, като първите две години от обучението на учениците се признават за отбиване на задължителната им военна служба. Минно-огнярното училище през 1909 г. е временно закрито. През 1912 г., поради нарасналите потребности на Флота на Негово Величество от технически кадри, то е възстановено с названието „Специални школи", които на свой ред се подчиняват на новосформирана във Варна структура, наречена „Учебна част“ (впоследствие преименувана на „Морска учебна част“). Формирани са четири специални школи: минно-електротехническа, кърмчийска, огнярска и водолазна, като курсът на обучение е 2 години. Същата година е обявен и „Временен правилник за специалните школи от учебната част на флота“.

Школите документално са формирани през 1912 г., но едва през 1913 г. в тях е приет първият випуск от 34 възпитаници. Първоначално „Специалните школи“ имат три отдела (школи): минно-електротехнически, огнярен и кърмчийски. В хода на Първата световна война е формирана и за кратко време функционира „Водолазна школа“.

Курсът на обучение в школите е четиригодишен. Те може да се приемат за праобраз на съвременния Департамент за следдипломна квалификация и „Професионален старшински колеж“ в състава на съвременното ВВМУ „Н.Й. Вапцаров“.

Още през 1912 г. под шапката на „Учебната част“ влизат не само „Специалните школи“, но и „Машинното училище при Флота на Негово Величество“.

През войните за национално обединение (1912 – 1918 г.) възпитаниците на „Учебна част“ участват в минозаградните и миночистачните действия, атаката срещу крайцера „Хамидие“,Кожухаров, А.Н. За какво свидетелства личният архив на един забравен възпитаник на Морско училище? // Годишник на Военноморския музей-Варна, 2008, Том VI, с. 85 – 94. стоварването в Балчик, Каварна и Калиакра, в боя при Балчик от 13 декември 1916 г. На тях се пада честта да овладеят новата техника във флота: водомоторната авиацияКожухаров, А. Летците-пилоти от първата четвърт на миналия век в Алманаха на възпитаниците на Морско училище. // Морски научен форум, Т. 5, 2008, с. 161 – 168. и първата българска подводница.Петров, Т., А. Панайотов и Пл. Жечев. Нагръдни знаци и значки, носени от българските подводничари. С., Издателство „БМ ТРЕЙД“, 2009, с.10; Кожухаров, А.Н. Българските офицери-подводничари през Първата световна война. // Годишник на Военноморския музей-Варна, 2009, Том VII, с. 110 – 120. През този период в училището започва изучаването на френски, а след това и немски език, в резултат на което именно измежду възпитаниците на Машинното училище при Флота на Негово Величество се извършва подбор на бъдещите флотски строеви офицери, за да бъдат изпращани за обучение във Военноморското училище в Ливорно (Италия – 1914 г.),Кожухаров, А. Н. За българите – възпитаници на италианското военноморско училище в Ливорно. // Стратегии на образователната и научна политика, кн. 2, 2011, с. 164 – 181. а след това и във Военноморското училище „Мюрвик“ (Германия – 1916 – 1918 г.).Кожухаров, А.Н. Възпитаниците на Машинното училище при Флота на Негово Величество, учили във Военноморското училище „Мюрвик“ в град Фленсбург през Първата световна война. // Военноисторически сборник, кн. 4, 2008, с. 31 – 38.

В самото Машинно училище при Флота на Негово Величество също назряват промени. През 1917 г. след кратък квалификационен курс на подбрана група възпитаници на флотската алма-матер, е произведен първият офицерски випуск на училището.Колев, К. 120 години Морско училище: хроника на една вековна традиция. Варна, ВВМУ, 2001. Същата година училището се разделя на две отделения – машинно и електротехническо. През 1918 г. училището получава сградата на днешния Аквариум в Морската градина, където остава до 1922 г.

След края на войните за национално обединение българската морска образователна система е подложена на реорганизация. Учебната част вече се нарича „Морска учебна част“ и за пръв път под нейно командване се оказват всички образователни структури, от които водят началото си повечето съвременни факултети, катедри, департаменти и колежи на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“.

В периода 1919 – 1920 г. „Курсът за подготовка на офицери“ (приемник на Временния курс) не просто успешно е проведен, но на завършилите го за пръв път въз основа на Постановление на Министерския съвет №6/1.6.1920 г. е издадено свидетелство за завършено висше специално военноморско образование „по пълната програма на Морския корпус в Петербург“. Дипломи за висше образование са връчени и на слушателите от предните издания на курса.Кожухаров, А.Н. За началото на висшето военноморско образование в България. // Военноисторически сборник, кн. 2 – 3, 2009, с. 14 – 23. Впоследствие учебният план на тази структура е значително усъвършенстван. През 1925 и 1928 г. на основата на опита дотогава са формирани два Корабоначалнически курса, в които на „курсистите“ след дългогодишно обучение на теория и на практика се издават атестати за завършено висше специално военноморско образование.Кожухаров, А. Един почти забравен преподавател на Морско училище. // Военноисторически сборник, 2006, кн. 1 – 2, с. 67 – 70. Сред атестираните са много млади офицери на Морската полицейска служба (название, под което официално съществува българския военен флот под опеката на Ньойския договор) и бъдещи „капитани от далечното плаване“ в Българското търговско параходно дружество (предшественикът на БМФ АД).Кожухаров, А.Н. Българската военноморска образователна система според личния архивен фонд на капитан Георги Дюлгеров. // Исторически преглед, 2009, №1 – 2, с. 215 – 224.

Морско машинно училище