Гораните или горанците (друго самоназвание – нашинци или нашенци) са малка помашка общност, живееща в планинския район Гора, по северните склонове на Шар планина от двете страни на границата между Албания и Косово, на юг от Кукъс и Призрен. Албанците наричат населението на Гора горани (goranë), торбеши (torbeshë), „българи“ („Bulgareci“) или ги характеризират като потур (poturë)Dokle, Nazif. Reçnik Goransko (Nashinski) – albanski, Sofia 2007, Peçatnica Naukini akademiji „Prof. Marin Drinov“, s. 5, 11.
През XVIII век (до началото на XIX век, включително) са ислямизирани, но са запазили своя език и обичаи. В миналото гораните са известни в различни части на Балканския полуостров като майстори-бозаджии и халваджии. Диалектът на гораните, наричан от тях нашински или горански, спада към така наречените преходни у-говори.
В Република Сърбия живеят 7770 горанци (2022 г.).Информация от преброяване
Гора
Горанските селища в Косово (Призренска гора) са Рапча, Горни Кръстец, Долни Кръстец, Орчуша, Любовища, Радеша, Лещане, Кукаляне, Вранище, Млике, Диканце, Глобочица, Бачка, Брод, Зли поток, Крушево, Рестелица. Общинският център на Косовска гора е Драгаш (Шар), имащ статут на град. Значителна част от населението в Драгаш е албанска, преселена от съседната област Ополе след административното ѝ присъединяване към Гора.
Един от известните горани в бивша Югославия е Фахрудин Юсуфи, бивш югославски футболен национал, играч на „Партизан“ и „Шалке 04“, роден през 1939 г. в село Зли поток.
След Косовската криза от 1999 го. и натиска от страна на албанското мнозинство голяма част от жителите на Косовска гора се изселват. Днес гораните в Косово наброяват около или под 10 000 – 11 000 души. В останалите части на Сърбия според преброяването от 2002 г. живеят 4581 горани, от които по-голямата част – в Белград (3340 души).
Гора в Албания Най-голямото горанско село в Албания е Шищевец (Шищейец) – 1500 д. Останалите осем горански села в Албания са: Борие (Борье), Орешек, Църнелево, Оргоста, Кошарище, Запот, Пакища и Очикле. Немалко горани са се преселили в албански градове като Кукъс, Тирана и други. От рода Докле от село Борие са бившият заместник министър-председател на Албания Намик Докле и етнографът и историк Назиф Докле.
Гора в Северна Македония Преселници от Гора живеят и в 2 села в Северна Македония: Урвич и Йеловяне, където са силни процесите на турцизация и албанизация.
Организации През 2004 г. в областта Жупа на изток от Гора, в село Долно Любине, Косово е създадено Културно-просветно дружество на българите в Жупа „Български мохамедани“ (). Новата организация си поставя за цел да съхранява и развива културата и традициите на българската общност в Косово. Президент на организацията е Фикрет Карадолами.
Вижте също 2 текста в Уикиизточник (Българите в Гора и Срещи с българите в Гора и Жупа), автор Емил Миланов.
Вижте също Косовари
Бележки
Външни препратки Клип за Българите Горани в Косово Клип за Българите Горани в Косово Сайт за Гораните-Българите в Косово Йордан Колев. Нашенците в Косово Ана Кочева-Лефеджиева. Българските говори в Косово. Литература относно Исляма и мюсюлманите на Балканския полуостров и в югоизточна Европа Хюсеин Мехмед, Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония, София, 2007 Таня Мангалакова, НАШЕНЦИ В КОСОВО И АЛБАНИЯ, Таня Мангалакова, „НИБА консулт“, София, 2009, ISBN 978-954-451-027-5, откъс