Трифон Димитров Силяновски е български композитор, пианист, педагог, музикален теоретик, философ. Преподавател в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство Пловдив (1982-91) и извънреден професор в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София.
Предци Трифон Силяновски принадлежи на видния крушевски род Силяновски. Прадядо му Аврам Силяновски е строил главната църква в Крушево. Баща му – проф. Димитър Антонов Силяновски (1892 – 1971) е сред водещите прависти, специализирал в Германия и Австрия, автор на учебници и създател на школа в българското гражданско право, декан на Юридическия факултет, дългогодишен активен член и председател на Македонския научен институт. От същия род са генерал Георги Силяновски (1857 – ?), както и неговият племенник генерал Васил Силяновски (1870 – 1946).Трифон Силяновски, Музикалните хроники на един немузикален човек
Живот Трифон Силяновски е роден през 1923 г. в София. Баща му е проф. Димитър Силяновски. Чести техни гости са Йордан Йовков, Николай Лилиев, Симеон Радев, Александър Балабанов и други български духовни първенци. След като учи латински и орган, Трифон Силяновски завършва класическа гимназия и от 1941 до 1943 г. следва история на изкуствата и стилистика при проф. Ханс Зеделмайер (1896 – 1984) във Виена. Там е приет и в Консерваторията, където учи при големия немски пианист Вилхелм Кемпф. Същевременно изнася рецитали като пианист в Скопие и Будапеща. Във Виена Трифон Силяновски слуша многократно концерти на големите немски диригенти Вилхелм Фуртвенглер, Херман Абендрот, Вилем Менгелберг, Карл Бьом и Ханс Кнапертсбуш. През 1942 присъства на репетиция на Фуртвенглер, който оказва решаващо въздействие за изграждането на неговата концепция относно музикалната интерпретация.
Поради военните събития обаче Силяновски се завръща в София, където се дипломира едновременно в три специалности: в Софийския университет – право, в Музикалната академия – композиция при проф. Панчо Владигеров и пиано при проф. Димитър Ненов. Проф. Стоян Брашованов го подготвя за свой асистент по история на музиката и музикална естетика, но „задържането“ му след 9 септември 1944 година осуетява тези планове.
На първото общобългарско състезание за певци и инструменталисти през 1948 г. Трифон Силяновски получава втора награда и прави силно впечатление със забележителните си интерпретации на БахПрелюд и фуга от Йохан Себастиан Бах – Ференц Лист, свири Трифон Силяновски и Бетховен, записани в Златния фонд на Радио София.
Репресии През 1949 г. след смъртта на Георги Димитров група музиканти разглеждат портрети на Ленин, Димитров и Сталин. Трифон Силяновски казва: „Първите двама си отидоха, кога ли ще си иде и третият?“ На следващата сутрин е арестуван по донос. Вместо да замине на специализация в Москва, заминава на лагер, а творчеството му е забранено. Прекарва три години в концлагерите Куциян, Богданов дол и Белене. Подлаган е на всякакви издевателства, в това число е каран да си копае гроба и два пъти му е инсцениран разстрел.
Късни години След като през 1952 г. излиза от затвора, Силяновски работи като гробар, свири в заведения и дава частни уроци по гръцки, латински и пиано. Тогава създава своите Първа симфония, Вариации по тема ВАСН, Първи концерт за струнен оркестър, 5 песни за сопран и пиано (лява ръка), по стихове на Рилке и католическата меса Missa Ordinaria.
През 1958 г. Трифон Силяновски се среща с именития руски композитор Дмитрий Шостакович, който е на посещение в България по покана на Съюза на българските композитори. Тази среща става възможна благодарение на съдействието на българския диригент Добрин Петков. Шостакович проявява интерес към творчеството на Трифон Силяновски и дава изключително висока оценка на неговата Втора симфония.
През 1959 г. на Силяновски му се разрешава да работи като корепетитор в Софийската опера. Когато честват юбилея му, той връща ордена, който искали да му връчват – в резултат е изселен в Смолян.
През 1973 г. Трифон Силяновски заедно с Пламен Карталов създават Камерната опера в Благоевград и Силяновски е неин музикален директор до 1982 г.
През следващите години преподава четене на партитури и облигатно пиано в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство Пловдив (1982-91), където през пролетта на 1990 води първия факултативен курс по сравнително изкуствознание.
След политическите промени в края на 80-те години Трифон Силяновски е избран за извънреден професор в ДМА (от 1997 г.). Води майсторски класове по пиано.Трифон Силяновски – майсторски клас, clubs.dir.bg.
Умира на 19 май 2005 г. и е погребан в Централните софийски гробища.
През целия си живот Трифон Силяновски остава дълбоко свързан с културата на Германия и Австрия.
Награди 2000: В чест на 24 май получава почетна грамота и плакет на Министерството на културата.В чест на 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, Министерството на културата обяви носителите на почетната грамота и плакет на министерството, в-к „Култура“, брой 28, 26 май 2000 г.
2003: За 80-годишнината си е награден от Министерството на културата с Приз „Златен век“ – „за принос в развитието на българската култура“.В навечерието на 24 май Министерството на културата награди 30 изтъкнати творци и културни дейци, в-к „Култура“, бр. 22, 30 май 2003 г.
Творчество Трифон Силяновски е автор на симфонии, концерти за струнен оркестър, концерт за пиано и други произведения за оркестър; на хорови опуси; камерни и солови пиеси. Голяма част от произведенията му са тематично свързани с ортодоксалната музикална традиция. Това определя и характерни черти от композиционния му стил, в който преобладават ясна структура, плътна музикална фактура и сложна полифония.
С музикалното си творчество Трифон Силяновски върви неотклонно по стъпките на големите немски композитори. В духовно-концептуален аспект неговата музика е същностно сродна с тази на Антон Брукнер и Цезар Франк, а като музикален език стои встрани както от късната романтика, така и от всички форми на модернизъм.
Като интерпретатор Силяновски следва (без да подражава) традициите на големите немски пианисти и преди всичко Вилхелм Бакхаус и Вилхелм Кемпф.
Трифон Силяновски владее старогръцки, латински, немски и още няколко езика. Автор е на книги, студии и над 70 непубликувани различни изследвания в областта на философията, естетиката, теологията, историята на изкуствата и проблеми на музикалната интерпретация.Биографична справка за Трифон Силяновски на сайта на Съюз на българските композитори.
Избрани музикални произведения За симфоничен оркестър Симфония № 1 (1952) Симфония № 2 (1954) Симфония № 3 (1972) Концерт за пиано и оркестър (1968) Византийски триптих (1969)
За струнен оркестър Прелюд, ария и токата (1946) Вариации по тема ВАСН (1952) Вариации по тема от Глук (1970) Концерт за струнен оркестър № 1 (1953) Концерт за струнен оркестър № 2 (1955) Концерт за струнен оркестър № 3 (1956)
Камерна музика Соната за обой и пиано (1956) Соната за виолончело соло (1965) Соната за цигулка соло № 1 (1966) Соната за цигулка соло № 2 (2002) Соната за виола соло (1967) Триптих за флейта, обой и фагот Пет миниатюри за пиано
Вокална музика 5 песни за сопран и пиано (лява ръка), по стихове на Райнер Мария Рилке (1953)
Хорова музика Musica sacra catholica: Missa Ordinaria (1954) Te Deum (1956) (II авт. ред. 1996) Stabat Mater (1963)
Теоретически трудове Идея. Вяра (С., 1992) Немският симфонизъм. Стилови и интерпретационни проблеми (С., 2000, 2006) Изкуството във времето. Спецификата на жизнения ритъм в изкуствата и мисълта, Кн. 1, (С., 2002) Въведение в трансценденталната философия. Същност на трансценденталната проблемност (предговор) (С., 2003)
Други литературни произведения Различието между мъдреца, философа и научнозаинтересования човек в периода на класическата и елинистична епоха Находките и влиянията на платонически, неоплатонически, стоически и питагорейски компоненти в средновековната латинска, византийска и арабска философия Аристотеловата логика като фундамент на ментално-интелигебилната познавателна интервенция за западната, източната и арабската схоластика Концептуализмът на Албер като междинна инстанция спрямо реализма и номинализма, стимулирайки номинализма при Беренгар от Тур и Росцелин Компиенски Контроверзията между номиналистите и реалистите, изложена в съчиненията на Анселм, Бонавентура и Тома Аквински Окончателното средновековно експониране на номинализма при Окам и на волунтаризма при Дънс Скот Приликите и отликите в „догматиката и аксиоматиката“ (съответно в теологичната и рационално критичната мисловна оперативност) Ериугена като основно звено при прехода от патристика към схоластика – първият опит в ранното Средновековие за изграждане на общ възглед за света Николаус от Куза и неговата основна мисъл за coineidentio oppositorum Борбата на философските традиции, експонирани във философията на Ренесанса Активната намеса на гносеологично-личната интервенция във философията по време на Ренесанса Разколебаването на просвещенския оптимизъм при Русо и окончателното му реализиране от Кантовите философски концепции чрез „Критиката на чистия разум“ и „Критиката на силата на съждението“ Пролегомени и Метафизика на нравите Киркегор и проблемите на съвременния екзистенциализъм Изходните позиции на неопозитивизма от номинализма Културата на Византия и нейната апофатическа мистика Исихазмът като съзерцателно пребиваване в отвъдната действителност Катафатическата мистика като основа на римо-католическата конфесия, както и на протестантската мистика при Майстер Екхарт, Йоханес Таулер, Хайнрих Зусо, Агрипа Нетесхаймски, Себастиан Франк, Валентин Вайгл и Якоб Бьоме Философските концепции във Византия при Василий Велики, Григорий Нисийски, Григорий Назянски (кападокийските отци) и при Михаил Псел Никифор Пфлемид и Халкокондил в смисъл на предвестници на Палеоложката епоха Изкуството на византийската фреска и мозайка, и нейното иконографично отношение към фаюмския портрет и този на Дура Европос Конструктивният проблем на византийската централна постройка и тази на кръсто-куполната черква Характерните специфики на черквата Неа-Мони и Хозис Лукас Куполната конструкция на Хагия София в Константинопол Разликата в натоварването и предаване на тежестта върху четирите колони, ограждащи хоровото пространство, и проблемът за засводяване в квадратната романска свързана система и проблемът за кръстатия готически свод, уравновесяващ тежестта в аркбутаните Разликата и същностната изява в античното архитравно покритие и куполната и сводова покривна конструкция Планът на базиликата като основна форма за романската и готическата сакрална архитектура Естетическата типологичност на византийския образ, осъществена чрез скупчването на персонажите Естетиката на византийската икона „Византийския октоих“ и проблемно-критичните моменти в транслацията му от невмена в съвременна нотация Наченките на италианската живопис от IX век нататък Относно символиката на купола и на свода Преходът от Чимабуе и Дучо ди Буонинсеня към Кавалини и Джото Относно проблемите на пондерацията при Тино да Камайно, Донатело и Микеланджело Проблемът на перспективата от Мазачо и перфектното осъществяване на ракурса при Андреа Мантеня Графично живопиствуващият Ботичели Лаконичният и пестелив израз на Пиеро де ла Франческа Италианската архитектура на „ренесансовото палацо“ и специалното оформяне на фасадния ритъм с пиластрите и ризалитите, завършващи често над атиката или главния корниз на покрива със статуи Крещящата игра на светлосянката при Караваджо Портретът на Андреа дел Сарто Проблемите на маниеризма, свързващ късния ренесанс с барока и взимайки начала от Рафаело и Микеланджело, както и от някои негови следовници Изключителната графика на Тилман Рименшнайдер, Адам Крафт, Йорг Сирлин, Михаел Волгемут, Пахер, Кранах и Дюрер и нейната съзерцателна откровеност Вариационният принцип в арабския макам и арабеската