Тотем и табу ( – Тотем и табу: Прилики между умствения живот на диваците и невротиците) е книга, издадена през 1913 от Зигмунд Фройд. Това е колекция от есета, за първи път публикувани в списание Имаго (Imago) (1912 – 13), в тях се прилага психоанализа в полетата на археологията, антропологията и религията: „Ужасът от инцеста“; „Табу и емоционална амбиваленстност“; „Анимизъм, магия и всемогъщество на мислите“; и „Възвръщането на тотемизма в детството“.
Фройд се опитва в това есе да отговори на въпроси от народопсихологията със средствата на психоанализата. Примитивните общества според Фройд, стоят на ниско ниво на развитие. Това ниво отговаря на първоначалното развитие на индивидите. Въпросите свързани с тотемизма и екзогамията, с табута и магията, могат да бъдат обяснени с психическото развитие на детето. Екзогамията се доближава до инцестните връзки, табуто на забрани и желания, магията на нарцистична натрапчивост на собствените мисли. Тотемизмът и екзогамията имат общ произход спрямо амбивалетните отношения с бащата. Най-известната теза на книгата е убийството на братската орда от праотеца се приема като източник на култура.
Части на книгата Предговор Предговор към европейското издание Страхът от кръвосмешение Табуто и амбивалентността на емоционалните импулси Анимизъм, магия и всемогъщество на мислите Инфантилното завръщане на тотемизма На разсън/мване (Д-р Давид Иерохам)
Резюме Във всяка от четирите части на книгата „Тотем и табу“ Фройд се опитва да обясни проблема, който етнолозите от своето време засягат.
Как може да се обясни, че в случая на тотемизма, забраната за кръвосмешение е разрешена извън кръга на кръвните роднини чрез екзогамия? С други думи „примитивните“ общества имат такова отличително кръвосмешение? Отговорът на Фройд е: тъй като те са с равен стадий на развитието на либидото, на етапа на кръвосмесителните обективи.
Кои са основите на табуто? Фройд ориентира в отговора си към принудителната невроза. В тази форма на неврозите забраните играят централна роля, поради което Фройд ги вижда като вид табу болест. Забраните на натрапчивия невротик се основават на желание. Това води до амбивалетността между несъзнателно желание и съзнателна забрана. Така и двата основни раздела в „примитивните“ общества – забраната за убийство и забраната за кръвосмешението, формират основата на табуто.
Как се обяснява анимизмът и как техниката, която е характерна за нея е магия? В магията, човекът определя способността да променя реалността чрез мислене. Това съответства на най-ранния стадий от развитието на либидото, на етапа на нарцисизма в индивида. Анимизмът по този начин се основава на нарцистичното надмощие на собственото мислене.
Каква е основата на тотемизма и как е свързана с екзогамията? Фройд се опитва да изясни този въпрос, като прибягва до животинската фобия при децата, която той смята за „отрицателен тотемизъм“ Тотемът не е почитан, а се страхува. Ядрото на животинската фобия е двусмисленото отношение към бащата, комбинацията от нежност и агресивност. Тази двусмисленост се дължи на тотемизма. Началото на културата е убийството на онеправданите синове от бащата, които им забранявал достъп до жени. Чрез убийството настъпва промяна, от едната страна на двусмислената връзка с бащата, от другата, нежния пол печели надмощие срещу агресивния. Това кара синовете да оправдаят тотемизма чрез акт на ретроспективно послушание: те се покланят на баща си в тотема, преодоляват съперничеството си и приемат двете основни забрани на културата – забраната за убийство и забраната за кръвосмешение.
Първа част – Страхът от кръвосмешението Първата част на книгата се занимава със страха от кръвосмешение при първобитните племена. Според Фройд мястото на липсващите религиозни и социални институции при австралийците се заема от системата на тотемизма. Всеки род и клан си има свой тотем. Той по принцип е животно, но може да е и растение или природна сила /дъжд, вода и т.н./ тотемът е праотец, дух пазител и помощник на рода, който изпраща предзнаменования и въпреки че по принцип е опасен, той познава и закриля „поданиците“ си. Те от своя страна организират празници в негова чест, при които се имитират неговите движения и особености. Тотемът не се свързва с определена местност или среда, свързаните чрез него могат да живеят изолирани един от друг, както и в мирно съжителство с почитателите на други тотеми. Където се простира влиянието на тотема, е закон членовете на един и същи тотем да не влизат по между си в сексуални или брачни отношения. Това се нарича екзогамия.
При пристъпването на тази забрана се налагат наказания, които за мъжете са умъртвявяне, а за жените – пронизване с копие.
Фройд отбелязва, че наследяването на тотема по майчина линия е по-старо от унаследяването по бащина линия.
Екзогамията забранява на мъжа сексуалните контакти с всички жени от неговия род и с жени, които са без кръвна връзка с него. Ролята на тотема като на родоначалник се възприема много сериозно и всъщност тотемът осъществява „кръвната“ връзка в семейството. Поради това е практика в езика на австралийските племена означаването на роднинските връзки, с които си служат, да визират не отношенията между два индивида, а между индивид и група. „Брат“, „сестра“, „майка“, „баща“ могат да бъде всеки от племето.
Страхът от кръвосмешение при тези общности се изразява в изграждането на определени институции – фратрии, които имат различни обичаи, осуетяващи индивидуалният контакт между близки, съгласно нашите представи роднини, като тези обичаи се съблюдават с религиозна строгост. Те са разпространени и извън Австралия.
В Маланезия и Нова Каледония например съществува забрана за всякаква връзка между брат и сестра и се налага сдържаност между син и майка. Кръвосмешението със собствената сестра се наказва с обесване. При племето Бата на о. Суматра и на други места се налага избягване на контакта с всички роднини. Така племето Басога край Нил наказва за кръвосмешение дори домашните си животни.
Фройд прави извода, че страхът на диваците от кръвосмешение по същество е една инфантилна черта, проявяваща удивително сходство с душевния свят на невротика.
В първата част на книгата си Фройд се опитва да обясни и студенината между тъщата и съпруга на дъщеря ѝ. Според него тъщата не желае да се откаже от собственическите си права над дъщеря си, недоверчива е към чуждия човек и се стреми да удържи водеща позиция в дома. За своя зет тъщата представлява изкушение за кръвосмешение и не са рядко случаите, когато съпругът се влюбва първо в бъдещата си тъща и едва след това симпатиите му се пренасят върху дъщерята. Това става вероятно поради това, че майката не притежава младостта, красотата и психическата свежест, с които го привлича съпругата.
Втора част – Табу и амбивалетност на емоционалните импулси Втората част се занимава с табуто и амбивалентността на емоционалните пориви.
Терминът табу носи две значения: първото е „свещен“, „свят“ второто е „ужасяващ“, „забранен“, „опасен“, „нечист“ и до известна степен „недостъпен“ То е един „свещен страх“. Забраните не съдържат аргументи и, въпреки че имат неясен произход и са непонятни за нас, те изглеждат естествени за тези, които се намират под тяхна власт. Табуто съществува преди боговете и изпреварва във времето всички религии. Норкоут Томас отбелязва, че съществуват три вида табу: Естественото табу, което е тайнствена сила и е свързано с определено лице или предмет. Препредаденото табу, което е придобито и е пренесено от жреци или вожд. Обединява предишните два Целите на табуто са: защита на вождовете от беди закрила на слабите от силата на жреци и вождове предпазване от опасности гарантиране на важни актове като раждане, женитба, встъпване в мъжеството защита на хората от богове и демони предпазване на неродените и на малките деца опазването на собствеността от крадци При неспазване на табуто настъпва незабавно наказание от божествената сила. Изложиш ли на опасност събратята си, те ти отмъщават и престъпилият табуто сам става табу. След акта на „прегрешаване“ се правят опити за изкуплението му чрез определени церемонии.
Забраните на табуто ограничават удоволствията, свободата на придвижване от едно място на друго и общуването. Те целят предпазването от опасна сила, която действа като зараза.
„Табу“ е всичко, което е носител или източник на тайнственото свойство – хора, местности, предмети, природни състояния. Табу е забраната произтичаща от това свойство.
За Вундт то включва „всички обичаи, в които се проявява страхът от определени обекти, свързани с култови представи или от действията, отнасящи се до тези обекти“. Според Вундт: .
При австралийците съществуват три групи забрани: Свързани с животни – забранява се тяхното изяждане и убиване. Това е сърцевината на тотемизма Включват растения, дървета, къщи, местности Свързани с човешките инстинкти – в страха от действието на демонични сили.
За Вундт „свята“ и „нечиста“ сила не са били разграничени в примитивните наченки на табуто. Присъщата на първоначалното табу вяра в демоничните сили, скрита в предмета, която при докосване или непозволено използване си отмъщава с омагьосване на нарушителя, не е нищо друго освен обективиран страх. Той все още не се е разграничил в двете форми, които придобива в по-късен етап – страхопочитание и ужас. За Вундт това разграничаване започва чрез пренасяне на забраните от света на демоните в света на представите за бога. В митологията е в сила законът, че всеки предишен етап, тъкмо защото е бил победен и изтласка от следващия, продължава да съществува наред с новия така че предишните обекти на почитание стават обекти на презрение.
Фройд стига до извода, че сходството между натрапливите забрани при неврозата и табуто се състои в липсата на мотиви за тези забрани, както и в загадъчния характер на техния произход. В определен момент те са се наложили и вследствие на неконтролируем страх се спазват безусловно. Например при „фобията за докосване“ всичко, което насочва мисълта към забраненото и предизвиква дори само мисловна връзка, е забранено, също, както и физическият контакт.
Забраните от табуто и натрапливите забрани налагат големи откази и жертви. Сходството между двете е в: Липсата на мотивация на забраните; Утвърждаването посредством вътрешната принуда; Способността за изместване и опасност от зараза при контакт със забраненото; Обусловеност на церемониални действия и норми, произтичащи от забраните; Амбивалентността е причинена от това, че се допуска забраненото действие, но и остава ужаса от наказанието;
За да избегне ограниченията, инстинктът постоянно се отклонява и търси заместители на забранените обекти и действия. Травмите, които двете противодействащи сили си нанасят взаимно, пораждат стремеж към отслабване на съществуващото напрежение, в който могат да се открият мотивите за натрапливите действия.
Табутата са насилствено внушени от предишното поколение. Първоначалното желание да се върши забраненото продължава да съществува у народите, съблюдаващи табутата. Отношението им към табутата е амбивалентно, в тяхната сфера на несъзнаваното доминира желанието да ги престъпят, но това ги плаши, тъкмо защото желанието изкушава, а страхът е по-силен от него.
Основата на табуто е забраненото действие, към което съществува силна неосъзната склонност.
Примерът на нарушителя на табуто е заразителен, за това той е отбягван. За да бъде избегнато общото наказание, грешката трябва да бъде изкупена от всички членове на обществото. Спазването на повелите на табуто не е нищо друго освен отказване от нещо силно желано преди. В церемониала на табуто изкуплението предхожда пречистването.
Магическата сила преписвана на табуто, се дължи на свойството му да въвежда човека в изкушение. В подчиняването пред табуто лежи отказването от нещо желано.
Видове Съществуват няколко вида табу: Първият засяга отношението с враговете. Той включва