Борис Ангелков, известен по-късно като Боре Ангеловски (), е виден театрален деец от Република Македония (актьор, режисьор, сценограф, костюмограф, театрален педагог, театрален теоретик), преводач, бекетолог.
Той е основател и художествен ръководител на Младежкото драматично студио във Велес, основател и художествен ръководител на „Театрални стъпки“ в Скопие, икона на сценичната импровизация и театралната алтернатива в Македония и бивша Югославия. Боре Ангеловски е доайен и пионер на театъра на абсурда в Република Македония, защитник и последовател на неконвенционалния подход към създаването на цялостен театрален акт, експериментатор, иноватор и революционер на сложния театрален израз.
Биография Ранни години
Роден е на 25 февруари 1944 година в управлявания от български власти Велес.Кузманов, Тодор. Четири и пол децении театарска дејност на Боре Ангеловски, Скопје, Маска, 2006. Основно и средно образование завършва в родния си град. Още като дете прави малък махленски театър „Звезда“, в задния двор на семейната къща, в която заедно с останалите деца от махалата изпълняват циркови трикове (ходене по въже, задържане на стол начело и на брада), пеят, танцуват, рецитират, правят куклени представления в стара кочина, играят скеч, разкази.
На шест години взима първа награда за обществена изява пред работници. Голямо влияние върху Боре Ангеловски в този период има Трайко Чоревски, известен актьор. Втората личност, която влияе в доизграждането на личността на Ангеловски е Надежда Петровна, или както той я нарича – бабушка. Надежда Петровна е руска учителка, която по това време живее и работи във Велес. Тя запознава с руските писатели – Пушкин, Тургенев, Гогол, Достоевски, Лермонтов, и разпламенява любовта, не само към поезията и литературата, а към изкуството въобще. В 1959 година Ангеловски става част от екипа на Народния театър във Велес.
Велешки Народен театър Боре Ангеловски започва да работи в Народния театър във Велес през 1959 година, точно в периода, когато Велешкият професионален театър преживява кулминацията на своето естетическо-творческо качество – по отношение на актьорската игра и капацитет и по отношение на вече изграден, стабилен театрален колектив. В този период Ангеловски получава първите си умения от плеяда актьори, които са пионери и основатели на актьорското изкуство в Македония: Борис Бегинов, Милоъка Ковачевич, Благой Анчевски-Руски, Димче Петров-Галето, Никола Димитров-Кокан, Стойче Камчев, Райна Савова, Стойна Апцева, Радка Зарзева, Роксанда Кекич Владимир Гравчев, Виолета Джамбазова и още много други. Това са години, когато Ангеловски го учи занаята, в среда на вече създадени актьорските персоналии и репертоар, който, успоредно с доминиращите битови пиеси, съдържа и произведения от класиката. От представление в представление, доверието към младия актьор расте, така че той получава все по-значими роли. В Народния театър – Велес, Ангеловски изиграва над двадесет роля.
Паралелно с ангажимента си на професионалната сцена, Ангеловски започва да работи и на Младежката сцена на Народния театър-Велес. В този период Младежката сцена има огромен потенциал. Докато професионалната сцена работи главно с проверени заглавия, Младежката сцена е свободата за собствена репертоарска политика, приближаване до съвременните и модерни течения на театралната изкуство, възможност за експериментиране и иновации не само по отношение на репертоара, но и по отношение на формирането на нов подход към изграждане на представите, създаване на нова естетика на театаралното изразяване. Именно в Младежката сцена започва изграждането на Ангеловски като цялостна театрална личност. Само за два сезона Ангеловски става основен импулс, движеща сила на Младежката сцена във Велес, проявявайки голяма упоритост и последователност в собственото си развитие и в работата с колектива. Той започва да се интересува от режисура, сценография, костюмография, тук започва и неговата педагогическа дейност – не само информира колегите си за развитието на театралната изкуство в света, но се стреми чрез обширна литература да ги запознае с безбройните тайни и капани на актьорския занаят, без които е невъзможно да се постигне истинско творчество. Идват и първите отличия: I награда за ролята на Дебелия корабокрушенец в „На морската шир“ на Славомир Мрожек на Републиканския драматичен преглед – Щип през 1963 г. За същата роля получава I награда и на Югославския фестивал на любителски театри – Хвар през 1964 г. Може би най-важният момент от периода на Младежката сцена на Велешкия театър, е срещата на Боре Ангеловски с творчеството на Самюел Бекет.
На 18 декември 1965 година на Младежката сцена в Народния театър във Велес, за първи път в Социалистическа Република Македония е играна пиесата „В очакване на Годо“ на Самюел Бекет, в превод, режисура, сценография, костюмографиа на Боре Ангеловски. Той също така играе и една от основните роля в пиесата – ролята на Владимир-Диди. На тази дата настъпва повратна точка не само за Боре Ангеловски, не само за Младежката сцена, но и за театъра в СР Македония като цяло. Ражда се съвременният театър, ражда се македонският театрален авангардизъм, македонската публика за първи път се сблъсква с театъра на абсурда. Пиесата има огромен успех: на Републиканския любителски театрален преглед – Щип печели награда за най-добро представление, награда за най-добър режисьор, наградата за най-добра главна мъжка роля за ролята на Владимир-Диди в интерпретация на Боре Ангеловски; на Югославския фестивал на любителски театри – Хвар печели трета награда-бронзов плакет, награда за най-добър режисьор, наградата за най-добра главна мъжка роля за ролята на Владимир-Диди в интерпретация на Боре Ангеловски. „В очакване на Годо“ не е единичен случай. След големия успех на постановката, Боре Ангеловски продължава да се интересува още повече от творчеството на Бекет. Следва „Краят на играта“, в превод и режисура на Боре Ангеловски през 1967 година, също за първи път на македонска сцена и също в главната роля на Хам е Ангеловски.
През 1966 г. е взето решение от Велешкото градско събрание, с благословията на по-високи републикански институции и специална комисия, отговаряща за проверката на театри от вътрешността, за затваряне на Народния театър във Велес. По този повод Боре Ангеловски започва високо професионална дискусия в защита на Велешкия театър и точно с тази дискусия успява да се отмени решението и театърът да продължи работа. Въпреки това, през следващата година Събранието на град Велес приема ново решение и Народния театър – Велес се затваря през 1967 г. Затваря се и Младежката сцена.
Младежко драматично студио във Велес Веднага след затварянето на Народния театър – Велес, Боре Ангеловски формира Младежко драматично студио, което в период от шест години ще бъде единствената форма на театрален живот в Велес. Той е основател, творчески ръководител и режисьор на студиото. Започналата с Младежката сцена вълна на нова естетика в театралния живот във Велес прераства вече в творческа зрялост. Младежкото драматично студио представлява специфична форма на театрално действие, единствената от такъв тип в СР Македония. Студиото освен че работи като театър с постоянен репертоар, е и своеобразна школа за театър, място, където се обсъжда театралното изкуство, литературата, културата, място, където се изразява не само желанието да се излезе на сцената, но и необходимостта да се стигне до определени представи за театъра и културата, желанието да се намерят нови начини за изследване на оргомното сценично пространство. За да се осъществи подобна програма в студиото, Боре Ангеловски разширява първо собствените си представи, открива нови форми, за да заинтригува членовете за многото видове и възможности на сценичното и актьорското действие. Успоредно с усъвършенстването на своята педагогическа дейност, Боре Ангеловски се развива и като актьор и като режисьор, за което говорят и многобройните награди и признания. Продължава и се задълбочава интересът към новите световни тенденции в драматичното изкуство. Продължава интересът към творчеството на Бекет и към театъра на абсурда изобщо. В периода на Младежкото драматично студио, Боре Ангеловски за първи път в СР Македония поставя: „Забава“ на Славомир Мрожек през 1968 г., „Случка в зоопарка“ на Едуард Олби през 1968 г., „Последната лента на Крап“ на Самюел Бекет през 1969 г., „Кралят умира“ на Йожен Йонеско през 1970 г., „Филоктет“ на Хайнер Мюлер през 1971 г., „Как г-н Мокинпот се спаси от нещастието“ на Петер Вайс през 1971 г., „Дон Жуан в ада“ на Джордж Бърнард Шоу и още десетина други представления. Освен работата в Младежкото драматично студио, Боре Ангеловски започва да се появява и в програмата на Радио Велес. Сред радио реализациите му особено се отличават „Дванадесетте“ на Александър Блок, „Сонетен венец“ на Франце Прешерн и „Черният човек“ на Сергей Есенин.
Но все пак, въпреки всички успехи преди велешката публика и на републиканските фестивали, въпреки качествения и оригинален репертоар, проблемите със Събранието на Община Велес и няколко лица от града не спират. Напротив, Ангеловски е обвиняван и саботиран точно заради репертоара си. Спират финансирането на Младежкото драматично студио по обвинение, че:
тъй като работи предимно със западноевропейски автори. Въпреки всички усилия Младежкото драматично студио да продължи работа, дори и без никакви финансови средства, през 1973 година Боре Ангеловски е изгонен от Велес, а Студиото затворено завинаги.
Театър Чекори
Веднага след изгонването от Велес, бореха Ангеловски се установява в Скопие, където през 1974 година заедно с малка група колеги от Младежкото драматично студио, основа Театър Чекори (Театър Стъпки) – Скопие при Дома на културата „Кочо Рацин“.Кузманов, Тодор. Три децении Театар Чекори – Скопје, Скопје, Маска, 2006. Първите няколко сезона Театър Чекори провежда представления на различни сцени в Скопие, предимно в Дома на културата в квартал Маджари II. През 1978 г. Театър Чекори накрая се стационира в Дома на културата „Димитър Влахов“ в квартал „Автокоманда“.
От основаването на Театър Чекори Боре Ангеловски е негов творчески ръководител, директор, режисьор, педагог. Продължава работата си и като преводач, сценограф, костюмограф, но вече окончателно престава да се занимава с актьорство. Може би от прекалено натоварване с другите дейности в театъра, но по-вероятно причината е дълбоко емоционална: носталгия по родната велешка сцена. След изгонването от Велес, Ангеловски е изиграл само една роля – през 1989 година като гостуване в Народния театър във Велес, представя ролята на Нагант в пиесата „На острието“, по текст на Бранко Варошлия – колега от Младежкото драматично студио във Велес и в партньорство с Петре Пърличко – един от доайените на македонския театър, също велешанец. Боре Ангеловски, освен на фестивалите, не е играл на друга сцена освен велешката.