Битолският вилает (; )Salname-yi Vilâyet-i Manastır („Yearbook of the Vilayet of Monastir“), Manastır vilâyet matbaası, Manastır [Macedonia], 1292 . in the website of Hathi Trust Digital Library. е вилает в Османската империя, създаден в 1874 година. Вилаетът е с център град Битоля.Chisholm, Hugh, ed. (1911). „Macedonia“. Encyclopædia Britannica (11th ed.). Cambridge University Press.Енциклопедия Британика Населението на вилаета към 1911 година е 1 069 789.

История

Според салнаме за 1877 година вилаетът Монастир е съставен от 4 санджака и 29 кази, наброява 240 651 къщи и 539 054 жители.Източният въпрос в дипломатически документи, спомени на политически дейци и материали от периодичния печат на епохата, Съставители Иван Илчев и Борислав Гаврилов, София 1995, с. 124.

В началото на 1877 година вилаетът е разпуснат, като част от административна реформа, съвпадаща с обявяването на Османската конституция. Разпускането на вилаета предизвиква буря от протести както от мюсюлманските, така и от християнските му жители. Създаден е нов Битолски санджак, подчинен на Солунския вилает, а санджаците Призрен и Скопие са предадени на новосъздадения Косовски вилает. Това дава по-голяма свобода на албанците от Северна Македония да се занимават с бандитизъм. През март избухва бунт и пред портата са изпратени големи посолства за възстановяне на вилаета и той отново е създаден в 1879 година. В 1878 година Призренската лига излиза с предложение Шкодренски, Янински, Косовски и Битолски вилает да се обединят в единен Албански вилает.

Битолският вилает е окупиран по време на Балканската война в 1912 година, а след това територията му е разделена между Кралство Гърция, Кралство Сърбия и Княжество Албания.

Демография

Има много оценки на състава на Битолския вилает, като последната е публикувана на 21 декември 1912 година. Според тази публикация общото население на вилаета към 1912 година е около 747 000 жители, от които повечето са българи християни и албанци мюсюлмани:

Етнос Брой българи християни 331 000 албанци мюсюлмани 219 000 власи 65 000 гърци 62 000 смесени 35 000 българи мюсюлмани 24 000 турци мюсюлмани 11 500 общо 747 000

В началото на XX век процентът на чифлишките, смесените и свободните екзархийски села в Солунски, Скопски и Битолски вилает е:

+ Вилаети % чифлишки села % смесени села % свободни Солунски вилает 46,10 6,15 47,75 Битолски вилает 14,68 26,30 59,02 Скопски вилает 30,00 20,00 50,00

Административно деление

Първоначално Битолският вилает е разделен на следните санджаци:Gjurmime albanologjike. Pristina: Albanološki institut u Prištini. 1968. p. 177.

Битолски санджак Призренски санджак Скопски санджак Дебърски санджак Шкодренски санджак

След административните реформи в 1877 година някои части от Битолския вилает са отстъпени на новосъздадените Шкодренски (1867) и Косовски вилает.

Административното деление на Битолския вилает в 1880 година е:

Битолски санджак Битолска каза Леринска каза Кичевска каза Прилепска каза Охридска каза Преспански мюдюрлук Ресенски мюдюрлук Екшисуйски мюдюрлук Мариовски мюдюрлук Корчански санджак Кочанска каза Старовска каза Колонийска каза Костурска каза Хрупищки мюдюрлук Биглищки мюдюрлук Опарски мюдюрлук

В 1889 година независимият дотогава Серфидженски санджак е придаден към Битолския вилает.

Валии Битолски вилаетWorld Statesmen – Macedonia

+ Име Години Али Саиб паша Гюрчю юли 1874 – януари 1875 Мехмед Рефет паша Байтар януари 1875 – юни 1875 Мехмед Редиф паша Бурсалъ юни 1875 – септември 1875 Али Саиб паша Гюрчю септември 1875 – май 1876 Ибрахим Дервиш паша Ловчалъ май 1876 – декември 1876 Абди паша Черкез декември 1876 – април 1877 Асаф паша април 1877 – март 1879 Ахмед Мухтар паша Катърджиоглу март 1879 – август 1880 Ахмед Еюб паша август 1880 – октомври 1884 Али Кемали паша Сьолемезоглу октомври 1884 – август 1887 Халил Рифат паша август 1887 – юни 1889 Ахмед Еюб паша юни 1889 – октомври 1889 Мехмед Фаик паша Селаникли октомври 1889 – април 1895 Абдулкерим паша Бурсалъ април 1895 – декември 1901 Хасан Едип паша декември 1901 – февруари 1903 Али Ръза паша януари 1903Желев, Йордан и Илияна Паскова. 110 години българско дипломатическо представителство в Битоля, София 2007, Държавна агенция „Архиви“, с. 18. – август 1903 Ебубекир Хазъм бей август 1903 – декември 1906 Ахмед Решид бей декември 1906 – февруари 1907 Хъфзъ паша февруари 1907 – ноември 1908Kuneralp, Sinan: Son Dönem Osmanlı Erkân ve Ricali (1839 – 1922). Prosopoprafik Rehber. 2nd ed. Istanbul: Isis, 2003, 78. Хюсеин Фахри паша ноември 1908 – октомври 1909 Халил бей октомври 1909 – ноември 1910Kuneralp, Sinan: Son Dönem Osmanlı Erkân ve Ricali (1839 – 1922). Prosopoprafik Rehber. 2nd ed. Istanbul: Isis, 2003, 101. Мехмед Решид паша Мектубизаде ноември 1910 – януари 1912Kuneralp, Sinan: Son Dönem Osmanlı Erkân ve Ricali (1839 – 1922). Prosopoprafik Rehber. 2nd ed. Istanbul: Isis, 2003, 74. Али Мюниф бей януари 1912 – август 1912 Бехчет Юсуф бей август 1912

Вижте също Румелийски еялет Битолски революционен окръг Охридски санджак

Бележки

Категория:Османски вилаети Категория:История на Битоля Категория:История на Македония Категория:България под османска власт Категория:Основани в Османската империя през 1864 година