Чудско-Псковското езеро (; – Пейпси, – Пейпус) е голям сладководен басейн със сложна конфигурация в Причудската низина, на границата между Русия и Естония, като водите му са поделени почти по равно между тях.
Северните и западни брегове принадлежат на Естония, а източните и южните – на Русия Това е петото по големина езеро в Европа след руските Ладожко и Онежко, шведското Венерн и финландското Саимаа (Saimaa). Факт/О Гдовском районе и Чудском озере. Също така е най-голямото европейско езеро, принадлежащо на повече от една държава, Galya Kapanen, Jaan–Mati Punning, Irina Blinova, Külli Kangur – „The Roles of Natural and Anthropogenic Factors of Ecological State in the Lake Peipsi"/World Academy of Science, Engineering and Technology/2007 , а по площ на акваторията си заема 37-о място в света Исследование ситуации по портам на реке Нарва . Има голямо икономическо значение в няколко аспекта – непрекъснатия Чудско-Балтийски воден път, отводняване на прилежащите влажни зони и използване на огромните рибни количества в него А.А.Соколов – „Гидрография СССР“/Северо-Западный район/Озера.
Описание Географски езерото попада във водосбора на Балтийско море, тъй като се оттича към него чрез река Нарва. Разположено е на 30 m над морското равнище и се състои от три отделни езера, свързани помежду си с широки протоци, без изразена естествена граница. От север на юг това са:
Чудско езеро – Чудское озеро (рус.), Peipsi järv (ест.) – най-северното и най-голямото. Простира се на 73% от общата площ, което се равнява на 2611 km2. Максималната му дължина е 96 km, максималната дълбочина е 10,7 m Наследие земли Псковской/Псковско-Чудское озеро, а средната – 7,6 m. Причудье/ физическая география
Топло езеро – Тёплое озеро (рус.), Lämmijärv (ест.) – най-малкото езеро. Представлява нещо като широк пролив, свързващ Чудското и Псковското езеро. Падат му се 7% от общата площ, възлизаща на 236 km2. Това е и най-дълбокото езеро в комплекса, като максималната му дълбочина от 15,3 m е измерена в падина на 300 метра от брега, срещу рибарското селища Мехикоорма. Дължината му е 15 km, а ширината варира от 1,5 до 8 km. В летописите е известно като езерото Узмен. По реке Желче – озерам Чудскому – Теплому и Псковскому и реке Великой от села Ямм до города Пскова
Псковско езеро – Псковское озеро (рус.), Pihkva järv (ест.) – намира се в южната част на езерния комплекс. То заема 20% от неговата площ, равняващи се на 708 km2. Езерото е най-плиткото от трите с максимална дълбочина 5,4 m и средна 2,7 m. Максималната му дължина е 41 km, а ширината – 20 km.
Територията на Псковско-Чудското езеро, обхващаща площ от 3521 km2, е разпределена между Естония с 44% и Русия с 56%. От нея 2100 km2 попадат в Псковска област на Русия, а останалите 1421 km2 – в Естония. Една много малка част от брега, близо до изтичането на река Нарва, се намира в Ленинградска област. Энциклопедия туриста/Чудско-Псковское озеро
Дължината на цялото езеро е 150 km. Максималната ширина от 50 km се достига при Чудското езеро. Средната дълбочина на езерото е 7,1 m, максималната – 14,6 m, а по други данни 15,3 m. Водата на разстояние 200 – 300 метра от брега е сравнително плитка. Водосборният му басейн обхваща 47 800 km2, към които е включена и площта на самото езеро. За Естония езерото има особено голямо значение, защото водосборният му басейн обхваща около 25% от държавната територия. Водният обем на езерото надвишава 25 km3, а водата в него все още е относително чиста.
Бреговата линия на езерото има плавни очертания и образува два значителни залива – Раскопелски и Желчински, които се използват като удобна база за стоянка на плавателни съдове. Почти навсякъде териториите непосредствено до водата представляват блатисти зони, редовно наводнявани при покачване на водното ниво. Западните части са по-ниски, поради което и по-заблатени, а източните са малко по-високи. Бреговете на езерото са ниско разположени и дори малки промени във водния обем се отразяват върху площта на езерото, като понякога заливната зона достига и до 1000 km2 Encyclopedia Britannica/Lake Peipus. Максималната амплитуда на колебанието на нивото на водата е 1,5 m. През последните 100 години площта на езерото се е променяла в границите от +11% до -15% поради сезонните колебания.
Отлаганията на дъното на централната, дълбока част на езерото, се състоят главно от тиня. В по-плитките крайбрежни места се наблюдават пясъчни наноси, които добре могат да се проследят по източното и южното крайбрежие.
Етимология Езерото има 2 независими названия – руско и естонско. Естонското име Пейпси вероятно произхожда от езика на изчезнали древни племена, населявали територията до пристигането на угро-финските народи преди около 5000 години. Понякога се използва и името Пейпус, което е с немски произход. Географический энциклопедический словарь/Словарь географических названий
Руското название е доста по-ново. От началото на 11 век в летописите етнонимът „чудь“ се е употребявал за означаване на древните естонци, а техните земи са наричани Чудска земя. Оттук идва и буквалният превод на названието на езерото – Естонско езеро. По-късно „чудь“ става събирателно название на угро-финските народи, пристигнали в тази част на Европа в средата на първото хилядолетие от новата ера. Strana ru/Все путешествия по Росии/Чудское озеро Само Чудското езеро понякога се нарича и Гдовско, по името на град Гдов.
Формиране
Псковско-Чудското езеро е остатък от голям ледников водоем, съществувал на това място. Преди 300 – 400 милиона години през палеозоя, цялата територия на съвременния басейн на Финския залив е представлявала обширно море. Отлаганията от онова време, състоящи се от глина, варовици и пясъчници, са се наслоили на дебел над 200 m пласт над гранита, гнайса и диабаза, които са в основата на Балтийския щит. Съвременният релеф е образуван под въздействието на по-късната ледникова покривка. След оттеглянето на ледниците след последното, Валдайско заледяване преди около 12 000 години, тук се образува Литориновото море, чието ниво е със 7 до 9 метра по-високо от сегашното. По-късно нивото му постепенно се понижава, като успоредно с това намалява и неговата площ. Geographic Bank/Самые интересные места в мире/Псковско-Чудское озеро
Климат Поради влиянието на голямата водна площ, климатът около езерото донякъде напомня морския, а като цяло се приема за умерено студен и влажен. Езерото се намира на пътя на мощни циклони, идващи от запад. Атлантическите въздушни маси формират облачно и ветровито време с чести снеговалежи в студената половина на годината и с продължителни, но сравнително слаби дъждове през останалия период. Зимните циклони повишават, а летните понижават температурата на въздуха. Това придава на климата край езерото мек характер и тушира прехода от топлите към студените месеци.
Средните годишни температури се колебаят между 2 °С и 4 °С. През зимата не са редки случаите, при които температурите достигат до -30 °С, но те не са дълготрайни. Лятото продължава средно 130 дни, които са умерено топли с кратки и интензивни валежи. Температурата през този сезон е доста комфортна и понякога, макар и рядко, през деня може да достигне дори и до 30 °С. Най-топлият месец е юли. Тогава температурата на водата по бреговете на Чудското езеро е 24 °С, а край Псковското – 22 °С. Сезонът за къпане продължава не повече от 70, максимум 90 дни. Краят на летния сезон се определя по фенологичен признак с началото на масовия листопад, което се случва обикновено между 15 и 22 септември. Средната месечна температура в този период започва да пада под 10 С°.
Показател Тонкости туризма/Чудское озеро януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декемвриСреднодневна температура-4-4+1+10+17+21+23+21+16+9+2-2Средна нощна температура-10-11-70+6+10+12+11+8+2-2-7
Характерна за областта е високата облачност, която води до 170 – 220 дни с валежи годишно, като по-голямата част от тях падат през пролетта и есента.
В края на ноември и началото на декември езерото започва да замръзва, а през това време се натрупва и най-високата снежна покривка. Явленията, свързани със заледяване и топене, продължават 6,5 – 7 месеца, а дебелината на леда достига до 50 – 80 cm. Ледоходът започва в края на април и началото на май.
Преобладаващите ветрове в района са южни, западни и югозападни. Много по-рядко се появяват северни или източни, а най-рядко – северозападни ветрове. Скоростта на вятъра обикновено е от ниско до средно ниво и не превишава 5 – 6 m/s. Само 10 – 12 пъти годишно се появяват силни ветрове със скорост от 14 m/s или повече.
Хидрология и лимнология
През 1902 г. започва редовен мониторинг на колебанието на водите, а от 1920 г. се прилага по-комплексно наблюдение на езерото. През 1921 г. в Естония е организирана хидрометричната станция Tiirikoja, данните от която са достъпни и с най-добро качество.
Средният годишен приток на води в езерото е 12,5 – 14 km3, а пълният им обмен става за около 2 години. Езерото е сравнително плитко, с дебел пласт тиня на дъното. Най-дълбоката му част се намира в най-тясната точка на Топлото езеро. Ясно изразени са специфичните цикли на колебание в нивото на водата. Наблюдават се два периода на ниски водни нива – през зимата и лятото, и два сезона с повишение на тези нива – пролетта и есента. Освен от сезона, водният режим зависи и от метеорологичните условия през годините и годишното разпределение на валежите.
Теченията в езерото са повърхностни, определяни главно от силата и посоката на ветровете. Дебитът на потока обикновено е малък – средно в рамките на 5 – 9 cm/s. През пролетта по време на ледохода се наблюдава единственото постоянно повърхностно течение, насочено от юг на север. По-често срещано явление са вълненията на езерните води, които също са в тясна зависимост от скоростта и продължителността на вятъра. Значително вълнение се получава при силните югозападни и западни ветрове, когато надвишават скорост от 5 m/s. Случва се най-често през есента – октомври и ноември. При скорост на вятъра 5 m/s максималната височина на вълните е 0,5 m, а при 10 m/s височината им се повишава до 1,2 – 1,3 m. В тези случаи дължината на вълните се колебае между 6 и 12 m. В разгара на тежки бури, които понякога вилнеят над езерото, вълните могат да достигнат до 3 m височина. За плитководните части на басейна са характерни и сравнително чести стръмни вълни, които могат да бъдат по-опасни при къпане, отколкото са морските.
Воден баланс Водният баланс на езерния комплекс е следният: Приток от валежи – 1,9 km3 или 560 mm Приток от повърхностни или подпочвени води – 11,2 km3 или 3150 mm Отток през р. Нарва – 12 km3 или 3390 mm Загуби от повърхностни изпарения – 1,1 km3 или 320 mm
Водата на езерото е слабо минерализирана в сравнение с други големи езера. Прозрачността ѝ е ниска – около 2,5 m, което се обяснява със значителното количество на суспендирани седименти, както и с развитието на планктона.
Поради честото наводняване на ниско разположените блатисти брегове, през 1931 – 1934 година се разработва проект за понижаване на нивото на езерото, като се прочисти извора на река Нарва. Изпълнението на проекта започва, но никога не е доведен до край.
Топлинен режим Топлинният режим на езерото не се различава от многото други зони на плитки езера в умерените ширини. Благодарение на сравнително малката си дълбочина езерото се затопля бързо, като това затопляне достига чак до дъното. Охлаждането му също става бързо. През зимата се наблюдава обратна температурна стратификация, при която горните слоеве на водата са замръзнали, а долните са с по-висока температура – около 1,5 °С.