Хомеопатията (, „подобен“, и πάθος, „болест“) е псевдонаучен метод от алтернативната медицина, чиито основи са положени през 1796 година от Самуел Ханеман. В основата му е използването на силно разредена форма на вещество, причиняващо симптомите на съответната болест. Многобройни научни изследвания са установили, че хомеопатичните препарати са неефикасни, а предложените механизми за тяхното действие − неправдоподобни.Ernst, E. (2002), „A systematic review of systematic reviews of homeopathy“, British Journal of Clinical Pharmacology 54 (6): 577 – 82, doi:10.1046/j.1365-2125.2002.01699.x, PMC 1874503, PMID 12492603UK Parliamentary Committee Science and Technology Committee – "Evidence Check 2: Homeopathy"Shang, Aijing; Huwiler-Müntener, Karin; Nartey, Linda; Jüni, Peter; Dörig, Stephan; Sterne, Jonathan AC; Pewsner, Daniel; Egger, Matthias (2005), „Are the clinical effects of homoeopathy placebo effects? Comparative study of placebo-controlled trials of homoeopathy and allopathy“, The Lancet 366 (9487): 726 – 732, doi:10.1016/S0140-6736(05)67177-2, PMID 16125589„Homeopathy: An Introduction“ a NCAAM webpage Научната общност разглежда хомеопатията като измама;"Supported by science?: What Canadian naturopaths advertise to the public". Посетен на 15 януари 2013. „Within the non-CAM scientific community, homeopathy has long been viewed as a sham“ Американската медицинска асоциация – като шарлатанство;Paul S. Boyer. The Oxford Companion to United States History. ISBN 9780195082098. Посетен на 15 януари 2013. "After 1847, when regular doctors organized the American Medical Association (AMA), that body led the war on „quackery“, especially targeting dissenting medical groups such as homeopaths, who prescribed infinitesimally small doses of medicine. Ironically, even as the AMA attacked all homeopathy as quackery, educated homeopathic physicians were expelling untrained „quacks“ from their ranks." а предписването на хомеопатични препарати вместо лекарствени средства е критикувано като неетично.Shaw, D. M. (2010). „Homeopathy is where the harm is: Five unethical effects of funding unscientific 'remedies'“. Journal of Medical Ethics 36 (3): 130 – 131. doi:10.1136/jme.2009.034959. PMID 20211989
Руската академия на науките смята хомеопатията за „опасна псевдонаука“, която не помага, и призовава хората да приемат хомеопатията наравно с магията.
Хомеопатичните препарати са направени от минимални дози от едно-единствено (като правило) вещество, което се разрежда във вода, докато от него не остане и една-единствена молекула. Предполагаемите химични свойства на вода, в която в миналото е било разтворено дадено вещество, се приписват на опроверганата от науката хипотеза за памет на водата. Основните вещества, от които се приготвят хомеопатични разтвори (около 200 на брой) са описани в Материя медика (в печатните ѝ издания) и в Препаратите на Боарон. Хомеопатичен реперториум е индексиран справочник на симптомите, съдържащ рубрики, под които са изброени хомеопатичните препарати, които се използват при дадени симптоми. Хомеопатията се използва при остри състояния и хронични заболявания, в стоматологията и ветеринарната медицина, но според основаната на научния метод медицина това действие е на практика отказ от лечение в спешни ситуации.
Учените смятат принципите на хомеопатията за научно неиздържани, а теорията на хомеопатията за диаметрално противоположна на схващанията на съвременната фармация. Обзорно изследване на статии от пет медицински бази данни, публикувано в International Journal of Clinical Practice, заключава, че замяната на конвенционалното лечение с хомеопатично води до множество нежелани ефекти, свързани например с отказ или забавяне на ефикасното конвенционално лечение. Най-голям процент на хоспитализации след хомеопатично лечение се наблюдава, когато хомеопатичното лечение е съчетано с билколечение.ХОМЕОПАТИЯТА ВРЕДИ – ДИРЕКТНО И КОСВЕНО , Медицински дайджест, 1 септември 2013 г., посетен на 11 март 2015 г.
Твърденията за ефикасността на хомеопатичното лечение извън т.нар. плацебо ефект не се подкрепят от общите резултати от научни и клинични изпитания. Има и други изследвания, които настояват за наличие на реакция на биологичен материал, предизвикана от вещества в хомеопатични концентрации,Belon, P., Cumps, J., Ennis, M., Mannaioni, P., Sainte-Laudy, J., Roberfroid, M., Wiegant, F. (1999) Inhibition of human basophil degranulation by successive histamine dilutions: Results of a European multi-centre trial. Inflamm. Res. 48, S17-S18Brown, V., Ennis, M. (2001) Flow-cytometric analysis of basophil activation: inhibition by histamine at conventional and homeopathic concentrations. Inflamm. Res. 50, S47-S48 но систематични оценки за качеството на тези опити показват, че те не успяват да представят доказателства, издържащи критически анализ за ефективността на хомеопатията или въобще за способността на хомеопатичните препарати да предизвикат каквато и да е реакция в организма. Изследванията за ефикасността на хомеопатията биват подлагани на систематични изследвания за експериментална честност на изследователите. В резултат, изследване на 89 изследвания за ефикасността на хомеопатията, проведено от немски учени, водени от Клаус Линде, показва, че колкото по-стриктно се спазват принципите на научния метод и е налице строга методология в дадено изследване, толкова по-вероятно е то да отхвърля всякаква ефикасност на хомеопатичните препарати (в сравнение с плацебо).Linde, K. et al., 1999, Impact of Study Quality on Outcome in Placebo-Controlled Trials of Homeopathy, Journal of Clinical Epidemiology, 52(7), 631 – 636 Списанието Prescrire — единственото медицинско списание, което се издържа само от абонаменти и отказва спонсорства на фармацевтични компании – редовно публикува изследвания, потвърждаващи липсата на ефикасност на хомеопатичните препарати, като например изследването на Ж. Ж. Олас от 1995 г., което отхвърля ефикасността на хомеопатията, извън патологиите, на които влияе плацебо ефектът. Автори поставят като причина за продължаващата толерантност към хомеопатичните практики нежеланието да бъдат засегнати финансовите интереси на хомеопатичните компании.Жан Брисоне, Псевдо-медицините: клетва за лицемери , септември 2003, Париж, ISBN 2-915312-02-8 В „Псевдо-медицините: клетва за лицемери“ четем: „колкото и да има общопрактикуващи лекари хомеопати, педиатри хомеопати и дори психиатри хомеопати, няма кардиолози-хомеопати. Защо? Без съмнение, защото интересът на един лекар е да запази живота на пациентите си.“
Основавайки се по-скоро на нерационална лична преценка и на неосведомеността си, отколкото на фактологични данни, немалко лекари в България предписват хомеопатични средства и подведени от тях пациенти им се доверяват. Пациентите, които изберат да използват хомеопатията, а не съвременната медицина и лекарства, рискуват да не получат навременна диагноза и ефективно лечение на сериозни здравословни състояния. Хомеопатията се преподава в различни университети по света, но образователните степени, придобити от студенти, следвали такива курсове, се смятат за ненаучни.
История и принципи
Ранно предположение, че подобното лекува подобно, е направено от Хипократ около 400 пр.н.е. Той правел предписания с корен от мандрагора, която предизвиквала мания, за да лекува мания, предписвайки малка доза спрямо това, което иначе ще предизвика болестта.„Modern Homeopathy And Medical Science“, Journal of the American Medical Association, март 17, 1894 През 16 век пионерът на фармакологията Парацелз казва, че малки дози от „това, което може да разболее някого, също така го лекува".
Хомеопатията възниква в края на 18 век, като целта на нейния основоположник Самуел Ханеман е да замени методите на тогавашната медицина с по-хуманни и щадящи пациента практики. Сред формите на лечение, използвани по това време, са кръвопускане, прочистване (използването на разхлабителни или клизми), както и лекуването със сложни смеси, като например териак, приготвян от 64 различни субстанции, като опиум, смирна и змийска плът.Griffin, J. P., Venetian treacle and the foundation of medicines regulation (PDF), British Journal of Clinical Pharmacology 58:3, стр. 317. Подобни процедури често влошават симптомите, а понякога водят и до летален изход. Макар и практиките на такова лечение да са установени от векове, Ханеман ги отхвърля като нерационални и непрепоръчителни. Вместо това той предпочита използването на еднокомпонентен препарат в малки дози и подкрепя нематериалистичните и виталистични теории за функционирането на живите системи. По това време витализмът все още е разпространена сред медиците теория.
Самуел Ханеман изгражда системата на хомеопатията върху два основни принципа: Лекуване на подобното с подобно (Simila similibus currentur) – заболяване с определени симптоми се лекува с вещество, което при здрави хора предизвиква подобни симптоми. Например при реактивен артрит (възпаление на става) с розовочервен оток на кожата, лекарите хомеопати могат да назначат вместо аспирин или друго противовъзпалително лекарство пчелна отрова, тъй като при ухапване от пчела се образува подобен оток, т.е. симптомите са подобни на тези при реактивния артрит. Ниски дозировки на препаратите – колкото по-малка е дозата на предписаното вещество, толкова по-ефикасно трябва да бъде то. Затова, както и за да се избегнат страничните и вредни ефекти на изходните субстанции, типичните хомеопатични препарати се разреждат в съотношение 1:1005 (едно към десет милиарда) до 1:10030 (едно към един децилион) или дори по-ниско. Според теорията на хомеопатията лечебният ефект се запазва и при много ниски концентрации на лечебното вещество благодарение на процеса на динамизация (вижте по-долу).
Теории за действието Друга теория предполага, че хомеопатичните препарати предизвикват имунна реакция на организма – реакция на имунната система, при която последната разпознава в препарата голямо подобие с патогена, причинил болестта и произвежда антитела срещу него. Това според догмите на хомеопатията не е възможно, защото самата тя отхвърля рационалната връзка на патогена с болестта, разглеждайки наличието на патоген по-скоро като симптом, отколкото като причинител на заболяването.
Например на пациент с повръщане, диария, тревожност и страх от болести и от смъртта, причинени от отравяне с арсен, хомеопатите предписват арсен в хомеопатична концентрация. Ако пациентът има същите оплаквания, причинени не от арсен, а от непознат причинител, хомеопатичният препарат от арсен трябвало да повлияе състоянието му със същия успех. Според хомеопатичната теория организмът се лекува сам без химични реакции с веществото от препарата. Наличието на такава реакция обаче не е научно установена. За да има реакция в организма, разреждането трябва да спре много преди разтворът да стане „хомеопатичен разтвор“.
В хомеопатията се подхожда различно към случаи с остра симптоматика и хронични случаи. Съвременната теория на хомеопатията смята, че голям брой хронични заболявания се дължат на психологическия статус, настройка, травми и патология, както и на нерационалния начин на животПитър Чапел, Хомеопатия – Практически наръчник, изд. Хемус, София, 2000 г., стр.11, стр13 „Идеята за психоемоционалния произход на хроничните заболявания не е нещо ново и вече се е утвърдила в холистичната медицина“Д-р Раджан Шанкаран, Духът на хомеопатията, изд. Анхира, София, 2001, стр.5, стр.11, стр14-15: .
Хомеопатични препарати
Хомеопатичните препарати се произвеждат чрез разреждане и динамизация (потенциране).