История на изкуството e история на всеки вид художествена активност или артефакт, произведени от хората във визуална форма с естетическа, както и комуникативна функция, като изразява идеи, емоции и определен светоглед. През времето художественото изкуство е било класифицирано по различни начини, от средновековното разграничение между Artes Liberales и Artes Mechanicae, до модерното разграничение между изящни и приложни изкуства, и се стигне до съвременните дефиниции за изобразително изкуство и т.н.

Последвалото разширение на списъка на главните изкуства през 20 век достига до девет: архитектура, танц, скулптура, музика, живопис, поезия (широко описана като форма на литература с естетическа цел или функция, която включва също различните жанрове на театър и повествование), филм, фотография и комикси. В концептуалното застъпване на термини между пластични изкуства и визуални изкуства бяха прибавени дизайн и графични изкуства. В допълнение към старите форми на артистично изразяване като мода и гастрономия, нови начини на изразяване се считат за изкуства като видео, компютърно изкуство, пърформанс, реклама, анимация, телевизия и видео-игри.

Историята на изкуството е мултидисциплинарна наука, търсеща обективен преглед на изкуство през времето, класифицираща култури, установяваща периодизации и наблюдаваща отличителните и влиятелни характеристики на изкуството. Изучаването на история на изкуството беше първоначално развито през Ренесанса, с ограничения си кръгозор само върху артистичната продукция на западната цивилизация. Обаче с напредването на времето тя налага по-обширен преглед на артистичната история, търсеща всестранен преглед на всички цивилизации и анализ на тяхната артистична продукция от гледна точка на техните собствени културни ценности (културен релативизъм) и не само западна история на изкуството.

Днес изкуството се наслаждава на обширна мрежа от изследвания, разпространение и опазване на цялото артистично наследство на човечеството през историята. През XX век се наблюдава засилено развитие на институции, фондации, музеи и галерии за изкуство, и в двата сектора, и държавния, и частния, посветено на анализ и каталогизиране на произведения на изкуството, както и изложби насочени към широката публика. Развитието на медиите беше ключово за подобряване на изучаването и разпространението на изкуството. Международни събития и изложби като Уитни Биеналето и биеналетата във Венеция и Сао Паоло или Документа на Касел подпомогнаха развитието на нови стилове и тенденции. Награди като Търнър на галерия Тейт, награда Уолф в изкуствата, награда Притцкер за архитектура, Пулицър за фотография и Оскари за кино също рекламират най-добрите творчески произведения на международно ниво. Институции като ЮНЕСКО, с учредяването на списъци на места на световно наследство, също спомагат за опазването на важни монументи на планетата.

Канонична история на изкуството Един ефективен начин да изследваме и разгледаме как изкуствознанието е организирано е през основните изследователски учебници, които отразяват канона на великото изкуство. Най-често използваните учебници, публикувани на английски са История на изкуството от Ърнст Гомбрич, История на изкуството от Мерилин Скостад, История на изкуството от Антъни Джейсън, Минало и настояще на изкуството от Дейвид Уилкинс, Бърнард Шулц и Кейтрин Линдъф, Изкуството през вековете от Хелън Гарднър, Световна история на изкуството от Хю Хонър и Джон Флеминг, Изкуството през епохите от Лори Шнейдер Адамс. Едно от най-добрите места за намиране на информация за канонична история на изкуството е Хейлбрунската История на изкуството във времето, спонсорирана от музея „Метрополитан“ в Ню Йорк.

Праистория Праисторията се дели на 4 периода – Палеолит, Мезолит, Неолит и Енеолит, периоди от които се появяват първите предмети, които могат да бъдат считани за изкуство, правено от хора. Първите следи са открити в Южна Африка, Западното Средиземноморие, Централна и Източна Европа (Адриатическо море), Сибир (езерото Байкал), Индия и Австралия. Обикновено това са изработени каменни (флинт, обсидиан), дървени или костни сечива. Оцелялото изкуство от този период са предимно пещерни рисунки с натуралистичен смисъл свързан с ловуването и обичаите. За оцветяването им например в червено е използван железен оксид, за черно – манганов оксид и за охра – глина. Такива рисунки са намерени в пещерите Алтамира, Шовет и Ласко. От тогава са и първите релефни рисунки наречени петроглифи. Скулптурата от този период е представена от така наречените статуетки на Венера, женски фигури като Венера от Вилендорф. Появяват се и мегалитите, монументи от камък делящи се на долмени и менхири, и кромлехи като комплексите Нюгранж и Стоунхендж.

Месопотамия Месопотамското изкуство е било развито в областта между реките Тигър и Ефрат (днес Сирия и Ирак), където са съществували много държави като Шумер, Акад, Асирия, Вавилон, Персия и др.

Шумер Шумерската култура се е развила в градовете-държави Ур, Урук, Лагаш и Нипур. Шумерите са използвали глинени тухли, затова от сградите им са останали само основите. Емблематични примери за шумерското културно наследство са каменните скулптури на жреци и божества. Най-известни от тях са статуите от храма „Тел Асмар“, на територията на днешен Ирак. Друг значим паметник е „Щандартът от Ур“. Характерни за тяхната архитектура са били храмовете наречени зикурати. В релефите им се е използвала моралната перспектива, която изобразява високопоставените хора в йерархията по-големи от останалите. Друга особеност е че главата и краката на човешките фигури са били изобразявани в профил, а телата им в анфас, макар характерно за Египет, тази особеност произлиза от шумерите.

Акад Най-известният владетел на Акадската империя е Саргон I заради това, че е завладял шумерите и обединява в една държава цяла Месопотамия. Известно произведение от този период е Стелата на Нарамсин.

Вавилон Обединяващ фактор за Месопотамия след Акадската империя става Вавилонската. Неин основател е Хамураби, като най-значимото му постижение са неговите сборници от закони. Известен паметник от този период е Законникът на Хамураби.

Асирия Асирийската цивилизация се осланя на тази на шумерите и доразвива техните културни постижения. Характерни за архитектурата на Асирия са огромните дворци на царете. Те са строени от тухли и облицовани с плочи от камък. Стените са украсявани с релефи, наречени „ортостати“, възпяващи бойните и ловните подвизи на царя. Друго характерно произведение е „ламасу“ – бик с човешка глава. Всеки от тях има пети крак, за да изглежда завършен отстрани. Функцията им е да охраняват портите на крепостите.

Нововавилонско изкуство Вавилонците завладяват асирийската столица Ниневия и основават Нововавилонското царство. Най-значим владетел от този период е Навуходоносор. Той е строителят на „Висящите градини“ и „Вавилонската кула“. Вавилонците започнали да използват релефи от печени, глазирани тухли. Тази техника запазва трайно блясъка и интензивността на цветовете и има подчертан декоративен ефект. Известен паметник от тази епоха е „Вратата на Ищар“. Изобразени са множество бикове и грифони на син фон.

Персия След упадъка на Месопотамия, Древен Египет и Мала Азия влизат в състава на Персийската империя. Персите нямат култова архитектура. В замяна на това, дворците им са огромни по мащаб. Характерен архитектурен детайл е персийският капител. През 224 г. сл. н.е. Ардашир I основава династията на Сасанидите. Сасанидите са прочути със строенето на дворци със строго редуване на арки, колони и хоризонтални пояси.

Древноазиатско изкуство Археологическите открития, направени на територията на древните цивилизации на Азия (Китай, Индия, Месопотамия, Индокитай и други) предоставят важни материали, които могат да се използват като доказателства за стилове, техники и практики на изкуството.

Гробницата на първия император на Китай, Цин Ши Хуан:

Теракотената армия (традиционен китайски:兵馬俑, опростен китайски 兵马俑, пинин bīngmǎ yǒng) откритите Теракотови войници и гробниците на династията Цин са изключителни примери на китайско изкуство. Теракотената армия (Terracotta Army) е една от най-значимите археологически находки в Китай и света. Тя е част от мавзолея на император Цин Шихуанди, който управлява в периода от 221 г. пр.н.е. до 210 г. пр.н.е. и е създател на първата китайска империя, обединявайки различните китайски държави.

Теракотената армия е открита случайно през 1974 г. от местни фермери, когато копаели кладенец в близост до град Xian, провинция Шаанси, Китай. Армията включва над 8000 теракотени войници, коне и колесници в натурална големина. Те са разположени в тринадесет различни камери, всяка с различна военна формация. Теракотената армия е част от гробницата на император Цин, който е построен за него след смъртта му. Мавзолеят е голям комплекс с теракотени войници, оръжия, животни и други артефакти. Всяко теракотено изображение е уникално с индивидуални черти, както и този на реалните войници и офицери от времето на Цин. Експерти смятат, че изработката на теракотената армия е изисквала значителен брой работници и специалисти през периода от 246 г. пр.н.е. до 206 г. пр.н.е. Мнозина смятат, че мавзолеят и теракотената армия съдържат още много тайни, включително подземни потоци с ртут, които били предназначени да имитират реките и моретата. При откриването са били открити само части от теракотената армия, и работата по разкопките и реконструкцията на останалите части продължава.

https://www.bmy.com.cn/jingtai/bmyweb/index.html

https://en.wikipedia.org/wiki/Terracotta_Army

Признание от ЮНЕСКО: През 1987 г., Теракотената армия и мавзолеят са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Теракотената армия предоставя уникален поглед в древната китайска история и военна култура, като продължава да бъде източник на удивление и научни изследвания.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F?utm_source=chatgpt.com

Харъпската цивилизация (древен Инд) е известна със своите печати и глинени фигурки, които представят културни и религиозни символи.

Древен Египет В Древен Египет възниква една от първите велики цивилизации, където се наблюдават комплексни творения на изкуството. Изкуството е дълбоко религиозно и символично, с високо централизирана структура на властта и йерархия, даващо голяма важност на религиозното разбиране за безсмъртие, особено на фараона-владетел, за който се строят дворци, гробници и т.н. Забележителни са погребалните монументи в три основни вида – мастаба – гроб в правоъгълна форма; пирамида, която може да бъде стъпаловидна (пирамидата на фараона Джосер в Сакара) или такава с гладки страни (пирамидите на платото Гиза); и гробницата с подземна камера (Долината на царете). Другата паметна постройка е храмът – комплекс предшестван от алея със статуи на сфинксове и обелиски, които водят до два пилона и трапезоидни стени, открит свод и светилище. Египтяните рисуват главата и крайниците в профил, a раменете и очите се изобразяват в анфас (фронтално).

Старо царство