Родопа (; ) е късноримска и византийска провинция ок. 293 – 640-те г.
История Провинцията е основана по времето на император Диоклециан. Тя се е разполагала на северното крайбрежие на Егейско море. Родопа влизала в състава на Тракийския диоцезИВАН БОЖИЛОВ, ВАСИЛ ГЮЗЕЛЕВ - История на България в три тома. Том 1: История на средновековна България VII-XIV век //Издателство: Анубис. София 1999 г. / стр.14 и се простирала по дължината на едноименния хребет, покривала част от съвременна Западна Тракия (Гърция) и Югозападна България. Провинцията се управлявала от наместник (), чиято столица бил Траянополис.
Съгласно географския труд Synecdemus в състава на провинцията влизали следните по-големи градове – Марония, Максимианополис (Мосинопол), Никополис, Кереопиргос (неизвестно местоположение) и Топерос.
Провинцията съществува до 7 век, като църковна област тя се съхранява до 12 век.
Източници
Литература Alexander Kazhdan,
Вижте също Списък на римските провинции след Диоклециан
Категория:Българските земи през Древността Категория:Провинции на Римската империя Категория:Провинции на Византия Категория:История на Тракия Категория:Родопи