Яни Михайлов Милчаков е литературен теоретик, българист и славист, професор в Шуменския университет и в УниБИТ; народен представител и дипломат.
Биография Роден е на 31 май 1955 г. в Стара Загора.Биографична справка за Яни Милчаков, сайт на Радикал-демократическата партия. Средно образование завършва в Техникума по дърворезба и вътрешна архитектура в Трявна, откъдето е и едно от хобитата му – дърворезбата.„Проф. д-р Яни Милчаков: „Хобито и професията ми са свързани – чета хубава литература и не мога да избягам от литературоведа“, интервю на Цонка Ефтимова, в. „Шуменска заря“, 12 септември 2010 г. През 1980 г. завършва българска филология в Шуменския университет.
Академична кариера Доктор по славянска филология на Ягелонския университет в Краков, Полша (1990) и по теория на литературата на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ с дисертация на тема „Римата в българската възрожденска поезия. Развой и типология“Яни Михайлов Милчаков , НАЦИД.. Доцент (1995) и професор по теория на литературата в Шуменския университет (2010). Професор в катедра „Книга и общество“ към УниБИТАкадемичен състав на УниБИТ на сайта на УниБИТ..
Специализации в областта на теорията на литературата в Софийския университет (1981–1982) и Московския държавен университет „М.В. Ломоносов“ (1987).
Лектор по български език, литература и култура в Ягелонския университет, Краков, Полша (1987–1991).
Изнася лекции във Вилнюския университет, Литва (1994), Прешовския университет, Словакия (1999), Витембергския университет, Германия (2005) и Загребския университет, Хърватия (2011).
Умира след тежко боледуване на 2 август 2017 г. в София.„Почина проф. Яни Милчаков“, shum.bg, 3 август 2017 г.
Научна и творческа дейност Основните интереси на Милчаков са в областта на българската литературна история, теорията на стиха, социологията на културата и масмедиите, историята на цензурата, балканистиката„Проф. Милчаков за историята на Балканите“, БНТ, „Панорама“, 25 февруари 2011 г., славистиката.
Книгата му „Стих и поезия“ се нарежда сред класическите български изследвания по стихознание, наред с „Българско стихознание“ на Мирослав Янакиев и „Стихът като възможност за избор“ на Рая Кунчева.„Когато става дума за стихознание, вече можем спокойно да посочим поне четири имена – Мирослав Янакиев, Атанас Славов, Рая Кунчева и Яни Милчаков...“ в Йордан Ефтимов, „Можела да бъде и „весела наука“ , в. „Литературен вестник“, год. 13, бр. 9, 5 март 2003 г.
Обществена и политическа дейност Народен представител в XXXVI обикновено народно събрание (1991–92). Посланик на България в Полша (1992–1996)Народно събрание на Република България, Сто двадесет и второ заседание, Стенограми от пленарни заседания, 11 септември 1992 г., Словакия (1998–2001)„Петър Стоянов назначава нов посланик в Словакия“, в. „Стандарт“, бр. 2048 от 11.06.1998 г., СР Югославия (Сърбия и Черна гора) (2001–2005)„Стоянов освободи шестима посланици“, в. „Сега“, 18 май 2001 г.. Международен експерт към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа с мисии в Украйна, Сърбия, Косово, Таджикистан и Киргизстан (след 2005).
Член на Сдружението на български писатели.
Председател на атестационна комисия на Института за литература, БАН (2010).
Председател на журито на националната Славейкова награда за лирично стихотворение за 2016 г.„Славейкова награда 2016“ , сайт на Община Трявна, 5 юни 2015 г.
Публикации Монографии „Стих и поезия“. София: „Просвета“, 1990, 117 с.Бойко Пенчев, „Веселата наука“. – рец. в „Литературен вестник“, бр. 3, год. II, 24–31 януари 1992. „Социология на литературата, език и политика“. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2001, 183 с.Бойко Пенчев, „Преди литературата вехне нейната социология“ , рец. в „Литературен вестник“, бр. 36, год. 11, 31.10–6.11.2001.Амелия Личева, „Поглед към литературната социология“, рец. във в. „Култура“, бр. 37 (2198), год. ХLV, 26.10.2001.Борис Ангелов, „Социология на литературата, език и политик“ на Яни Милчаков, рец. в LiterNet, 27.04.2002 г.Елка Димитрова, „Социология на литературата, език и политика“ – рец. във в. „Литературен форум“, бр. 36 (477), 6–12.11.2001 г. „Българска стихотворна култура (ХVII–ХХ век)“. Варна: Изд. „Словесност“, 2006, 368 с. (ISBN 978-954-356-001-1)Антоанета Алипиева, „Как частният проблем на стихознанието може да се окаже мащабен разказ за културната ни съдба“, рец. в сп. „Български език и литература“, 2007, № 1, с. 66–68; публикация в електронно списание LiterNet, 31.05.2007, № 5 (90).К. Кунчев, „Еволюционните параметри на българския стих през „премерения“ поглед на Яни Милчаков“ – рец. в сп. „Любословие“, № 9, 2008, с. 233–236. „Социални полета на литературата“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2009, 339 с. (ISBN 978-954-07-2836-0)Пламен Шуликов, „Поредно „литературно бягство“. Този път - в социологията“, рец. в „Литературен вестник“, № 23, год. 19, 24–30.06.2009, публикация в електронно списание LiterNet, 25.06.2009, № 6 (115).Бойко Пенчев, „Литературоведската умереност срещу теоретичния фанатизъм“ – рец. в сп. „Литературна мисъл“, 2009, № 2, с. 162–164. „Паралитературата: социология, текстология, медиатори“ (в съавторство с Е. Борисова и П.Шуликов). Велико Търново, Изд. „Фабер“, 2009, 230 с. (ISBN 978-954-400-149-0)Пламен Шуликов, Евдокия Борисова, Яни Милчаков, „Поезия и парапоезия. Стихова норма и стихотворна психотичност“, откъс от монографията на сайта „Литермедия“, дата на публикуване 11 юни 2009 г. „Яни Милчаков – дипломация, социология, стихознание (изследвания и материали)“. Съставител доц. Мая Горчева. София, Изд. „За буквите – О писменехь“, 2018.
Публикувани рецензии „За едно изследване на свободния стих“ (рец. за О. Овчаренко. „Русский свободный стих“. М., „Современник“, 1984) – сп. „Език и литература“, 1986, кн. 4, с. 100–104. „Българският стих – плодотворен изследователски избор“ (рец. за Рая Кунчева. „Стихът като възможност за избор“. С., 1988) – сп. „Език и литература“, 1989, кн. 4, с. 110–113. „За идеологията на паметта и режимите на забравата“ (за Бойко Пенчев, „Септември `23: идеология на паметта“. С., Просвета, 2006) – в. „Литературен вестник“, бр. 16, год. 17, 25.04–1.05.2007. „Сталинизмът като писателско всекидневие, битова конюнктура, литература, халтура“ (рец. за В. Антипина. „Повседневная жизнь советских писателей – 1930-1950-е годы“. М., 2005) – в. „Литературен вестник“, бр.18, год. 17, 16–25.05.2007. „Старинната култура на Възраждането и вечните човешки емоции“ (рец. за книгата: Румяна Дамянова. „Емоциите в културата на българското Възраждане“. С., 2008) – сп. „Любословие“, кн. 11, 2011, с. 146–149. „Повторението на опита и сътворението на смисъла“ (рец. за Радосвет Коларов. „Повторение и сътворение: поетика на автотекстуалността“. Изд. „Просвета“, С., 2009) – сп. „Литературна мисъл“, кн. 1, год. LIII, 2010, с. 195–198. „Скритият заек, мъртвите таланти и живите пътища“ (рец. за книгата Йордан Ефтимов. „Тук лежи заекът“. Изд. Сиела, С., 2010) – в. „Култура“, бр. 8 (2626), год. LV, 4 март 2011, с. 3. „Колко може да е интересна душата на литературоведа“ (рец. за книгата на Антоанета Алипиева. „В театъра на литературата“. Изд. Слово, ВТ, 2012) – в. „Литературен вестник“, 31 октомври 2012, бр. 35, с. 3.
Държавни и/или научни награди 1996 – Командорски кръст за заслуги към Република Полша 2001 – Орден на Белия двоен кръст (Словакия) 2005 – Югославска звезда I степен (Сърбия и Черна гора)„Draskovic decorates Bulgarian Ambassador", Daily Survey (The Ministry of Foreign Affairs of Republic of Serbia Bulletine), Belgrade, 14 юли 2005. 2010 – Награда на Шумен за научна дейностПредложение от доц. Русанка Петрова, председател на ПК „Просвета, образование и наука“ към Общински съвет Шумен относно Определяне носителите на „Наградата на Шумен“ в системата на образованието и науката.
Бележки
Източници Биографична информация за проф. Яни Милчаков на страницата на катедра История и теория на литературата при Факултета по хуманитарни науки на Шуменския университет Списък с публикации на проф. Яни Милчаков на страницата на катедра История и теория на литературата при Факултета по хуманитарни науки на Шуменския университет
Външни препратки
От и за Яни Милчаков в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България Яни Милчаков в LiterNet Текстове на Яни Милчаков на сайта Public Republic Статии на Яни Милчаков в сп. „Литературна мисъл“ „Три глоси към „Убийство в Чикаго“ , в. „Литературен форум“, бр. 10 (433), 31.10–06.11.2000 г. „Липса на хартия“ след Гутенберг и гласът по време на Сталин“ , в. „Литературен форум“, бр. 25 (466), 26.06–02.07.2001 г. „In memoriam Пиер Бурдийо“ , в. „Литературен вестник“, год. 12, бр. 8, 27.02-5.03.2002 г. „Социология на забравените литературни култове (А. Н. Апухтин, М. П. Арцибашев)“, в. „Литературен вестник“, год. 17, бр. 3, 14.11.2007 г. „За Мадона, Малави, Малкия и Големия Банда...“, в. „Гласове“, 21.04.2009 г. „Гюнтер Грас и айсбергът на „прогресивния“ антисемитизъм“, Mediapool.bg, 15.04.2012 г. „Утопия-антиутопия (дефиниции и дискусии)“, статия на сайта „Литермедия“, дата на публикуване – 19 май 2009 г.
За него „Яни Милчаков на 60?!“ (блок с текстове на Пламен Шуликов, Сава Сивриев, Румяна Дамянова, Недка Капралова, Радосвет Коларов, Миряна Янакиева, Елка Трайкова и Добромир Григоров) , в. „Литературен вестник“, год. 24, бр. 21, 3 юни 2015 г., стр. 12–13 „Посланикът на la gaya scienza: Яни Милчаков“ (блок с текстове на Никола Георгиев, Пламен Шуликов, Бойко Василев, Амелия Личева, Васил Загоров, Евдокия Борисова, Кирил Топалов, Йордан Ефтимов, Бойко Пенчев и Вук Драшкович) , в. „Литературен вестник“, год. 26, бр. 28, 13 септември 2017 г., стр. 9, 12–15 Йордан Ефтимов, „Яни Милчаков (1955 – 2017)“, в. „Култура“, бр. 30 (2910), 15 септември 2017 г.
Категория:Български филолози Категория:Български литературни теоретици Категория:Български литературни историци Категория:Български слависти Категория:Стиховеди Категория:Български културолози Категория:Български социолози Категория:Преподаватели в Шуменския университет Категория:Преподаватели в УниБИТ Категория:Посланици на България в Полша Категория:Посланици на България в Словакия Категория:Посланици на България в Югославия Категория:Родени в Стара Загора Категория:Починали в София