Месни заговезни (от заговявам – ям и пия вечерта на заговезни, месни или сирни) е важен християнски празник с подвижна дата, който се празнува винаги в неделя, осем седмици преди Великден. На този ден за последен път преди началото на Великия пост е позволено да се яде месо.
Обичаи В съботния ден срещу Месни заговезни се извършва помен в чест на мъртвите – Голяма задушница преди Великия пост. В деня на Месни заговезни при богослужението, четенето на Евангелието и проповедта Православната църква припомня картината на Страшния съд, трагичните последици от греховността, възмездието за греховете в отвъдния свят и призовава всички към служение на ближния, добродетелност и благотворителност.
Заговява се месо, а вечерта в семеен кръг се слага празнична обредна трапеза с месни ястия (обикновено – кокошка или петел). Някои данни говорят за следи от древни обичаи – жертвен характер на птицата, насочен срещу активизираните в този период, според народните вярвания, сили на хтоноса.Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. София, ИГ 7М+Логис, 1994, с. 215.
Сирна неделя Седмицата след Месни заговезни – Сирна неделя, е последната, през която могат да се ядат храни, които произхождат от животни, като сирене, мляко, яйца и т.н. Тя е и последната, през която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. Младите искат прошка от по-възрастните.
През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност. До Великден следват хранителни и духовни пости.
Вижте също Притча за неразумния богаташ Сирни заговезни Деликатес Проповед на планината Мратиняк
Източници
Категория:Християнски празници Категория:Великден Категория:Български народни празници