Тримата философи е картина от италианския ренесансов художник Джорджоне. Той я рисува по поръчка, като я завършва през 1509 г., една година преди смъртта си. Впоследствие тя е доработена от Себастиано Венециано. Името идва от описание, направено десетина години по-късно: „Платно с маслени бои, представящо природна картина и трима философа, двама прави и третият седнал, гледащи към светлината“. Marcantonio Michiel, Notizie d’opere di disegno, (ръкопис, Венеция); англ. прев. G. C. Williamson, ed., (1903), The Anonimo. Notes on Pictures and Works of Art in Italy Made by an Anonymous Writer in the Sixteenth Century, (trans. Paolo Mussi), London: George Bell and Sons, p102 /anonimonotesonpi00michuoft Едно копие, направено в началото на 17 век, показва, че форматът ѝ по-късно е бил промененКопие направено в 17 в. от Дейвид Тиниърс (D.Teniers) младши, вж. ; вж. също Gombrich E., A note on Giorgione's 'ThreePhilosophers' Burlington Magazine, 128 (1986), p. 488 [JSTOR], като балансът на композицията е нарушен.
Картината се съхранява във виенския музей за художествена история.
Описание Вдясно от центъра са разположени три фигури на мъже в различни възрасти и облечени според три различни култури. Първият отдясно е най-възрастният, с дълга брада, юдей или грък, носещ златисто жълта дреха. Държи пергел и ръкопис, на който личи астрономическа диаграма и трудночетим надпис. До него стои арабин на средна възраст с червена дреха. Най-младият, облечен със зелено, гледа на ляво, като държи пергел и екер. В лявата страна на картината е изрисувана скала или може би пещера. На заден план централно се вижда пейзаж със зеленина и недалечна постройка и по-нататък – хоризонт. Над него е изрисувано сияние, сякаш от залязващо слънце, при все че картината недвусмилено е осветена от противоположната страна, със съответно разположение на сенките.
Тълкуване Доколкото липсва съгласие както за изобразените персонажи, така и на представеното действие, общоприето разбиране на картината няма. Правени са опити нейното тълкуване да бъде обвързано с религиозната митология, но също и с исторически факти.Разнообразни тълувания се предлагат от края на 19 век, което продължава и по настоящем; към днешна дата са предложени около десетина теми и няколко дузини различни идентификации, вж. Salvatore Settis, La tempesta interpretata. Giorgione, i committenti il soggetto, Einaudi, 1978 Една традиционна интерпретация предполага темата за тримата влъхви, в някакъв ренесансов вариант. Друга по-общо вижда представители на трите монотеистични религии – юдаизъм, ислям, християнство.вж. Salvatore Settis; Simona Cohen, A new perspective on Giorgione's „Three Philosophers“ , Gazette des Beaux Arts, 126 (1995): с. 53 – 64
Аугусто Джентили тълкува картината с астрологически символизъм, като изобразяваща обвързването на религиите с конюнкци на Юпитер и Сатурн. Подобна конфигурация е имало в 1504 г., когато е имало и слънчево затъмнение, което, предполагаемо, е знак за промяна. Така с оглед на настроенията в реформиращата се Европа се стига до предвещаване на Антихриста.Gentili A., Giorgione, Giunti Editore (coll. Dossier d'art), 1999, (Googlebooks)
В една лаконична бележка от началото на 20 век английският критик Джордж Уилямсон, преповтаряйки казаното от Франц Викхоф, пише за картината: „тя представлява Евандър и сина му Палас, които показват на Еней бъдещия Рим“.G. C. Williamson; S. Settis, op.cit. Според други изследователи, фигурите са цар Хирам Първи, Соломон и Хирам Абиф, които обсъждат изграждането на Соломоновия храм. MacLennan N. and Kilpatrick R., King Solomon & the Temple Builders: A Biblical Reading of Giorgione`s Painting „The Three Philosophers“, Heredom 9(2001)
Приемайки заглавието за значим елемент, е било предположено, че картината представя Платон и двама последователи пред пещера. Препратката не изглежда особено убедително, ако се помни съчинената от Платон алегория за пещерата (вж. Държавата, 514a)
Според една по-нова интерпретация, предложена от Карин Зелени, представени са Питагор и двамата му учители, Ферекид и Талес. Ферекид от Сирос е бил смятан за сириец, а за Талес, като произхождащ от Близкия Изток, е оставала възможност да е юдей.Zeleny K., The Giorgione Code, Kunsthistorisches Museum Papers Рентгенографски анализ показва, че старецът първоначално е бил нарисуван с корона, подходяща за Моисей или Соломон.
При все че е исторически обоснована, хипотезата на Зелени е била коригирана с предположения, че фигурите са на Леонардо да Винчи, Авероес и Питагор или на Питагор, Авероес и Аристарх Самоски.вж. съответно Keim F., Die Entdeckung der Jupitermonde, 2009, Frankfurt am Mein: Peter Lang Verlag, и Schürz R., Der Geist der Renaissance in der Venezianischen Malerei (Privatdr.), 2007
Бележки
Категория:Картини на Джорджоне