„1300 години България“ е архитектурно-монументален комплекс в София, съществувал в периода 1981 – 2017 година, посветен на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Монументът е разположен в градината пред Националния дворец на културата на площад „България“, а за изграждането му е премахнат паметникът на загиналите от Първи и Шести софийски пехотен полк.

Автори на проекта са: проф. Валентин Старчев (скулптор, автор на композицията), арх. Александър Баров (архитектурно оформление), арх. Атанас Агура (оформление на околното пространство), арх. Владимир Роменски, арх. Александър Брайнов, инж. Румен Младжов (конструкции), инж. Милчо Брайнов (консултант при конструктивните решения).„Предстои дебат „За монументите и хората след 1989 г.“ , citybuild.bg, 25 февруари 2013 г. инж. Еми Валентинова

История Преди да бъде построен комплексът на НДК, на това място са се намирали Витошките казарми. През Втората световна война те са тежко бомбардирани, а паметникът на загиналите от Първи и Шести пехотен полк е частично разрушен. Паметникът е бил изграден от метални плочи и каменна украса, които са били апликирани върху 3 от фасадите на казармените сгради.

Комплексът „1300 години България“ е построен за рекордно краткия срок от 8 месеца във връзка с откриването на НДК през 1981 г.

Държавният глава Тодор Живков не харесва монумента„Валентин Старчев: Демокрацията отприщи енергията на лумпена“, интервю на Милена Димова, в. „Сега“, 10 декември 2005 г. и се разграничава от него. Монументът масово не е харесван и от гражданите на София.Този паметник ме обижда – „Дневник“, 19 февруари 2015 г. Овации са изразили писателят Чингиз Айтматов и диригентът Херберт фон Караян.„Валентин Старчев, скулптор на монумента пред НДК: Този паметник е направен при социализма, но не е политически“, интервю на Георги Марчев, в. „Дневник“, 20 август 2012 г.

През 2012 – 2013 година е осъществен европейският проект „Атриум“ (Архитектурата на тоталитарните режими през ХХ век в градското управление на Югоизточна Европа). Проектът завършва с обявяването на общоевропейски културен маршрут по избрани тоталитарни обекти, одобрен от Европейската комисия и Международния институт за културни маршрути в Европа със седалище в Люксембург. Комплексът на НДК и паметникът '1300 години България" в София е част от този маршрут за България. През 2014 г., при кандидатстването на София за Европейска столица на културата – 2019, комплексът е включен в „Проект София 2019 – Етап 2“.

Описание Изграден е от основно бетонно тяло и месингови платна, оформящи пластиките. Композиционните фигури са високи 7 метра, а целият паметник извисява ръст на 35 метра.

Композицията разкрива основната, зададена с конкурс тема: „Минало“, „Настояще“ и „Бъдеще“, намерила израз и в конкретното претворяване във фигуралната композиция от 3 групи, символизиращи книжовността, признателността и съзиданието.

Отделните групи: „Цар Симеон и книжовниците“, олицетворяващи Златния век на България; „Пиета“ – образът на скърбяща майка, като израз на почитта към падналите за България; „Съзидателят“ – образ на обикновения работник.

Съвременното, модерното и абстрактното се съдържат в 3 огромни блока, разположени във възходяща линия и завършващи с крило – символ на полета на мисълта, свободата на волния дух и на неудържимия човешки стремеж към съвършенство.

Върху паметника са изписани фрази от Васил Левски, Стоян Михайловски и Христо Ботев: „Времето е в нас и ние сме във времето“, „Върви народе, възродени“ и „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“.К. Гербов, „Паметникът „1300 години България“ в София – идейна концепция и реализация“ , блог на списание Българска наука, 15 септември 2012

Обществена дискусия В средата на първото десетилетие на 21-ви век литературният критик Йордан ЕфтимовЙордан Ефтимов, „Какво да правим с комунистическите паметници?“, Електронно списание LiterNet, 6 септември 2004, № 9 (58) и писателят емигрант Веселин ВеселиновВеселин Веселинов, „Вкаменелости за уталожване“, Електронно списание LiterNet, 30 октомври 2004, № 10 (59) провеждат дискусия, в която настояват паметникът „1300 години България“ да бъде разглеждан задължително в контекста на комунистическите паметници (въпреки че паметникът е посветен на българската история и няма политически послания). И двамата са убедени, че заедно с паметници като Паметника на Съветската армия в София, Паметника на Бузлуджа и Паметника на Съветската армия в Пловдив, паметникът пред НДК трябва да бъде съхранен като документ на епохата.

През 2006 г. по повод рушащия се паметник се разменя кореспонденция между тогавашния кмет на София Бойко Борисов и тогавашния министър на културата Стефан Данаилов.Съобщение до медиите, сайт на Министерството на културата, 7 април 2008Писмо от кмета на София Бойко Борисов до министъра на културата проф. Стефан Данаилов от 13 януари 2006 г., сайт на Министерството на културата, 7 април 2008Писмо от министъра на културата проф. Стефан Данаилов до кмета на София Бойко Борисов от 21 април 2006 г., сайт на Министерството на културата, 7 април 2008

През 2008 година в Червената къща е организиран публичен дебат на тема „Паметникът пред НДК – какво да се прави?“ с участието на Христо Друмев (тогава генерален директор на Националния дворец на културата), арх. Тодор Булев (заместник-председател на Управителния съвет на Съюза на архитектите в България), Лъчезар Бояджиев (визуален артист), Петър Диков (тогава главен архитект на София) и медийния критик Георги Лозанов.„Какво да правим с комунистическите паметници?“ , сайт на Червената къща, 24 октомври 2008„Паметникът пред НДК – какво да се прави“, репортаж от дискусията, в. „Култура“, бр. 37 (2520), 31 октомври 2008

Арх. Павел Попов прави следното обобщение за историческата ситуация и значение на паметника в контекста на построяването и трансформациите на НДК:

През 2012 година дискусията е подновена с нова сила. Срещу събарянето му са архитектите от групата WhaAT Assosiation,Анета Василева, „Защо не трябва да се събаря паметникът пред НДК“, WhATA, 16 юли 2012 г. професионалните организации като: СБХ, САБ, КАБ, ИИИ към БАН, а също така и Министерство на културата, катедра „Скулптура“ към НХА, РИМ – София. Сред изказалите се в подкрепа на идеята паметникът да бъде реставриран са Светлин РусевСветлин Русев, „Паметник за историята или бунището“, в. „Преса“, 20 август 2012 г. и Петър Ръсовски.Петър Ръсовски, „13 века България: Tруд, мисъл, сърце и душа“, в. „Дума“, 3 януари 2006 г.Петър Ръсовски, „Съзиданието е тържеството на разума“ , в. „Нова зора“, 5 февруари 2013 г.

Сред изказалите се против паметника са писателката Кристин ДимитроваКристин Димитрова, „Паметникът пред НДК да си върви в историята“, Свободата, 14 август 2012 г. и журналистът Мартин Карбовски.Мартин Карбовски, „Плашила и Паметници“, Lentata, 16 август 2012 г.

През август 2012 г. е открита петиция „Против събарянето на паметника „13 века България“ пред НДК“ от Христо Гинев.Петиция „Против събарянето на паметника „13 века България“ пред НДК“, автор Христо Гинев, peticiq.com. Създаден е и сайт в подкрепа на пълното премахване на паметника.

В рамките на фестивала Sofia Architecture Week е проведен конкурс „Трансформирай паметника пред НДК“. Победител в конкурса е Николай Иванов.Резултати от конкурса „Трансформирай паметника пред НДК“ с проектите на всички участници , сайт на Сдружение „Трансформатори“ Сдружение „Трансформатори“ организира и творческа работилница за видео прожектиране върху паметника, използвайки повърхността му като сцена за новаторско творческо мислене.Ревизия: Временни аудиовизуални намеси в проблемни градски места , сайт на Сдружение „Трансформатори“

През декември 2012 година е организирана публична дискусия за бъдещето на паметника с участието на режисьора Иван Георгиев – Гец, художника Недко Солаков, главния архитект на София Петър Диков и на архитектите Мартин Ангелов и Димитър Паскалев.„Паметникът пред НДК – за и против“, портал Култура, 4 декември 2012

С отворено писмо срещу събарянето на паметника излизат Изпълнителните бюра на: Съюза на българските художници, Съюза на архитектите в България, Камара на архитектите в България, Група Град и др.„Отворено писмо по повод паметника „1300 години България“ пред НДК“ , сайт на СБХ, 8 февруари 2013 г.

През август 2014 г. дискусията за възстановяване на мемориала на загиналите от Първи и Шести пехотен полк възниква отново след обявяване на конкурс на Столичната община за проект, който да се намеси в авторското решение на паметника „1300 години България“. Конкурсът е в пълен разрез със Закона за авторското право и сродните му права и поради тази причина – предварително обречен на провал.

За около 4 седмици участници в новосъздадена фейсбук група „За възстановяване на паметника на загиналите от 1-ви и 6-и пехотен полк“ стават над 5700 души, от които 60% са от София. Създадена е и онлайн петиция, която към 16 септември 2014 г. е подписана от над 4450 души.

Решение на СОС На 18 декември 2014 г. Столичният общински съвет решава архитектурно-монументалният комплекс да бъде преместен, а на неговото място да бъде възстановен мемориалът на загиналите войници от Първи и Шести софийски пехотен полк, който се е намирал на същото място преди построяването на „1300 години България“.Окончателно: Паметникът пред НДК отива в историята – vesti.bg, 18 декември 2014

Според представително изследване на „Алфа рисърч“, общо 72% от анкетираните софиянци са съгласни „1300 години България“ да бъде демонтиран (43% искат на негово място да остане парк, а 29% да се издигне друг паметник), докато 25% настояват да се запази и реставрира.Паметниците в София – проучване на обществените нагласи на столичани („Алфа Рисърч“) Една трета (33%) от анкетираните в същото проучване подкрепят предложението на мястото на паметника „1300 години България“ да бъде възстановен мемориалът на загиналите войници от 1-ви и 6-и пехотен полк.

Дело за авторски права На 2 август 2021 г. Върховният касационен съд отхвърля жалбата на скулптора Валентин Старчев, че са нарушени авторските му права. Старчев е осъден да плати на Столичната община разноските по делото – 12 000 лв.Диляна Димитрова, Валентин Старчев загуби делото срещу демонтажа на паметника пред НДК, Площад Славейков, 4 август 2021.

Вижте също Паметник на първи и шести пехотен полк

Източници

Външни препратки Откриването на паметника „13 века България“ в градината на НДК, октомври 1981 г. , VBox7, качено на 13 август 2012 (видео)

Категория:Паметници в София Категория:История на София Категория:Основани в България през 1981 година Категория:Район Триадица