Сеул (, ) е столицата на Южна Корея, най-големият град и икономическият, политически и културен център на страната.
С население над 9 милиона души, Сеул е сред най-големите градове в световен мащаб. Сеулският национален столичен район с население от над 26 милиона души е вторият най-голям метрополен регион в света и обхваща столичния град, агломерацията Инчон и почти цялата провинция Кьонги-до. Почти 50% от населението на Южна Корея живее в столичната метрополия, от които 1/4 са в самия Сеул.
Столичният град е разделен от широката близо километър река Хан-ган (한강) (514 km). В средата на северната част на града се намира планината Нам-сан (남산) (262 m).
Районът на Сеул е населен от повече от 2000 години, а самият град е създаден през 18 г. пр.н.е. като столица на Пекче, една от трите корейски държави. Градът запазва статуса си на столица по времето на династията Чосон и в периода на Корейската империя.
Сеул е дом на голям брой паметници на културата, а 4 от тях са включени в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство – Чонмьо (종묘) – храмът в чест на кралете от династията Чосон (조선) (1392 – 1910 г.), дворецът Чандоккун (창덕궁), Кралските гробници на династията Чосон (조선왕릉) и крепостта Хуасон (수원 화성).
Южнокорейската столица се смята за един от водещите глобални градове, нареждащ се сред най-важните финансови и търговски центрове в световен мащаб и също така е дом на множество компании, сред които Samsung, LG и Hyundai-Kia. През 2008 Сеул е обявен за шестия икономически най-силен град според списание Форбс.
Сеул е домакин на XXIV Летни олимпийски игри (17 септември 1988 – 2 октомври 1988) и е един от градове, в които се провежда XVII Световно първенство по футбол (31 май 2002 – 30 юни 2002).
Сред основните проблеми пред които е изправена местната управа са замърсяването на въздуха и шума от трафика. Сред страните-членки на ОИСР Сеул е с най-лошото качество на въздуха,
Име През вековете, градът наричан през 20-21. век Сеул е познат под различни имена, сред които Виресон (위례성; 慰禮城; ера Пекче) Ханчу (한주; 漢州; ера Шила), Намгьон (남경; 南京; ера Когурьо), Хансон (한성; 漢城; ера Пекче и династия Чосон), Ханян (한양; 漢陽; династия Чосон), Гьонсон (경성; 京城; японска окупация). Настоящото име (Сеул) произлиза от корейската дума за столичен град, която от своя страна се счита, че произлиза от думата сорабол (서라벌; 徐羅伐). Това название първоначално е използвано като определение за столицата на държавата Шила Гьончу.
За разлика от мнозинството от корейски топоними Сеул няма съответстващи ханджа (китайските йероглифи, използвани в корейския). Съвременното китайско наименование се изписва 首爾 (традиционен) и 首尔 (опростен) и се произнася Shǒuěr (шоуър). Старото име на китайски 漢城 (традиционен) / 汉城 (опростен), което се чете hànchéng (ханчън), все още се използва.
История Ранна история
Счита се, че територията на Сеул е била населена още по времето на палеолита, а първите останки от уседнал начин на живот са от ерата на неолита. Находките в археологическия обект Амса (암사선사유적지), в Кандон-гу, датират между 7000 и 3000 години. С навлизането на бронзовите оръдия на труда към 700 г. пр.н.е., броят на малките селища по течението на река Хан съществено се увеличава, а те самите значително се разширяват.
През 18 г. пр.н.е. кралство Пекче основава столицата Виресон (위례성), която се счита за най-старото селище, което отговаря на Сеул в исторически план. На територията на съвременния град са открити части от крепостните стени на Виресон. Археолози предполагат, че той е бил разположен на територията на сегашния квартал Чамсил в район Сонгпха. Всички находки от ерата Пекче са разположени южно от река Хан и не са част от утвърдената историческа част на Сеул.
Вярвало се, че което кралство контролира долината на река Хан (транспортният център на района), ще разполага със стратегически контрол над целия Корейски полуостров. Съответно, 3-те кралства, които постоянно се домогват до него, редовно си я оспорват, което води до смени на властта в Сеул. През 392 той влиза в състава на кралство Когурьо, а през 511 е завладян от обединеното кралство Шила-Пекче. После Шила успява да елиминира Пекче и Когурьо и разпростира властта си над Корейския полуостров. Създадената държава Обединена Шила съществува общо 267 години, но е победена от младото кралство Корьо през 935 г. и унищожена от него.
През 1104 крал Сукчон от династията Корьо построява Двореца в Сеул (тогава Намгьон - Южна столица). През неговото управление селището се превръща в град от първостепенно значение.
Династия Чосон
И Сон-гхе, по-известен като Таечо, узурпира трона през 1392 г. и слага край на династията Корьо и дава началото на династията Чосон, която управлява Корейския полуостров до 1897. На 29 ноември 1394 г. Таечо обявява Сеул за столица, а градът е преименуван на Ханян. Императорът разпорежда построяването на нови крепостни стени, изграждането на храмове и издигането на двореца Кьонбоккун, който се е запазил до 21.век. Стена с дължина от 18 km свързва планините Букаксан, Инвансан, Намсан и Наксан, които обграждат града и са негова естествена защита. Част от първите градски стени са запазени и могат да бъдат видени в близост до планинските масиви. Суннйемун и Дондаемун, 2 от главните порти от времето на Таечо, са също запазени. Отварянето и затварянето на градските порти се известявало с всекидневното биене на звънец (камбана).
Между 1405 и 1412 е построен дворецът Чханбоккун, а през 1616 е издигнат двореца Гьонхуйкун. Скоро след това Ханян е пременуван на Хансьон.
Въпреки че градът е бил добре предпазен от здравите крепостни стени и защита му била сравнително лесна, през 1592 Хансьон е разграбен и наполовина унищожен от японската инвазия в Азия, продължила между 1592 и 1598. През 1635 градът е превзет от манджурите, които го напускат след като Корея се съгласява да стане васал на китайската династия Цин, установена от тях.
Едва при управлението на крал Чонджо (1724 – 1776) Корея изживява повторен разцвет, а в Ханян усърдно се строят нови административни и жилищни сгради. Столичният град бързо се превръща в търговския център на Корейския полуостров.
През 1872 кралската резиденция е върната в Кьонбоккун, който е почти напълно разрушен от японците.
Японска колонизация
Под натиска на Япония на 24 февруари 1876 Корея слага край на политиката си на изолация и се отваря към външния свят. В Сеул са открити посолствата на редица държави и поставя се началото на търговски отношения с Европа. Множество чуждестранни компании създават представителства в корейската столица, което допълнително стимулира местната икономика. През 1888 между Сеул, Инчхън, Пусан и Уиджу (сега в Северна Корея) е създадена първата мрежа от телеграфни линии в Корея. През 1899 Инчхън и Кьонкин са свързани чрез железопътна линия, позволявайки Сеул да бъде достигнат с влак. През същата година в столичния град е пуснат в експлоатация първия електрически трамвай там. На 1 януари 1905 е открит железопътната линия Кьонбу, която свързва Сеул с Пусан. Населението, което почти 2 столетия не надвишава 200 хиляди души започва бързо да се увеличава и към 1936 е 730 хиляди, а през 1949 г. - 1 418 000.
На 22 август 1910 Япония анексира Корея и я включва в Японската империя като провинция Чосен. Сеул, тогава Хансьон, е определен за столица на новата провинция. Японското име на Сеул в следващите 35 години е Кейджо (京城), на корейски Гьонсон, а префектурата, към която спада, носи името Кейджо-фу (京城府), на корейски Гьонсон-бу. Японците съществено разширяват града, значително подобряват инфраструктурата му, строят множество нови обществени и административни сгради; развиват се повечето сектори на промишлеността. Новите сгради отговарят на модерните тенденции в архитектурата и значително променят облика на Сеул.
По време на Втората световна война отношението на японците към Корея е сходно с това към окупираните от тях територии; Японската империя провежда засилена политика на репресии, чрез които се цели заличаване на корейската култура и асимилирането на местното население. Мъжете са мобилизирани като част от японската имперска армия, а много жени са изпратени на фронта като секс-робини (проститутки). Собствениците на земя са принудени да се откажат от нея, а всички корейци са задължени да приемат японски имена. В образователната система японският стават единственият език, на който се преподава.
С капитулацията на Япония на 15 август 1945 се слага край на японската колониална епоха, а корейският полуостров е поделен между СССР и САЩ по 38-ия паралел. Хансьон е обявен за седалище на временното американско военно правителство и точно година след освобождението му преименуван на Сеул. Градът престава да бъде част от провинция Кьонги-до и получава статут на специален град с права на провинция. На 15 август 1948 е създадена Република Корея със столица Сеул в южната част на полустрова, а на север е създадена Северна Корея (КНДР) със столица Пхенян.
Корейска война
От избухването на войната до края ѝ на 1 август 1953 Пусан е седалището на правителството, но Сеул никога не престава да бъде столица на Южна Корея.
На 25 юни 1950 севернокорейската пехота и танкове преминават 38-ия паралел и осъществяват главен удар по направление коридора Почхон – Ийджонбу – Сеул, а второстепенният удар е нанесен едновременно на полуостровите Онджин и Чхунчон в източния район. 3 дни по-късно Сеул е завзет от севернокорейските войски. Южнокорейските части са изтласкани южно чак до Пусан и едва с пристигането на войските на ООН (от които 90% - с американско участие) КНДР търпи първите си загуби. На 15 септември войски на ООН в състав 1-ва дивизия от морската пехота и 7-а пехотна дивизия правят десант в Инчхън, считан за морската врата към южнокорейската столица. Битката е спечелена бързо и войските на ООН предприемат бавен и изключително кървав поход към окупирания Сеул. На 28 септември Сеул е освободен, а севернокорейските войски разгромени.
Почти месец по-късно в Корейската война с 200 хиляди души на страната на Северна Корея се включва и Китай. На 3 януари 1951 г. американските и южнокорейски войски се оттеглят от Сеул, защото не могат да устоят на настъпателната мощ на китайската доброволческа армия и севернокорейските ѝ съюзници и ден по-късно градът е повторно окупиран от Северна Корея. На 14 март 1951 от страх, че Сеул ще бъде повторно освободен, севернокорейските войски бързат да се изтеглят от града, оставяйки след себе си пълно унищожение. Ден по-късно столицата е освободена като част от операция Разрушител, но целият град е в руини, сравними с разрушенията, претърпени от Берлин по време на Втората световна война.
Най-нова история С края на Корейската война започват възстановителните дейности в Сеул, а градът бързо се разраства. През 1963 населението на столицата надвишава 3 милиона души.
География
Топография Сеул споделя сходни географски координати с Атина (37° 54′ N) и Лисабон (38° 43′ N).
Градът обхваща територия от 602.25 km², а средната му надморска височина е 87 метра. Той се намира в северозападната част на Южна Корея на 56 km от границата със Северна Корея.
Територията на столицата е разполовена от река Хан (한강; 漢江), а в близост до града се вливат притоците на Хан Букханган и Намханган. В тази част на река Хан, която преминава през Сеул има няколко малки острова, най-важният сред които е Йоуидо. Единият от вътрешните притоци на Хан е пресушен и застроен. Историческият център на Сеул е стратегически удобно разположен северно от река Хан, в леко w-образна форма. Течението на реката продължава северозападно от Сеул към Инчон, в чиято непосредствена близост се влива в Жълто море.