НИН-овата награда е литературна награда за най-добър роман на годината в Югославия (днес в Сърбия).

Учредена е от редакцията на издаваното в Белград седмично списание за политика и култура „НИН“ (съкратено от „Недельне информативне новине“). Лауреатът се определя от специализирано жури от писатели и критици.

История НИН-овата награда е присъдена за първи път през 1954 г., а първият ѝ носител е Добрица Чосич за романа „Корени“. За повече от половин век са я взимали писатели от всички републики на Югославия.

Трикратен лауреат на НИН-овата награда е само Оскар Давичо, а двукратни са Добрица Чосич, Живоин Павлович и Драган Великич. Давичо е и единственият лауреат на НИН-овата награда в 2 последователни години (1963 и 1964).

Носители на наградата жени са само 4 писателки – Дубравка Угрешич за 1988 г., Светлана Велмар-Янкович за 1995 г., Гроздана Олуич за 2009 г. и Гордана Чирянич за 2010 г.

Награда не е присъдена само през 1959 г., когато учредителите решават да не се обявява лауреат, за да се стимулира качеството. Без награда тогава остава Миодраг Булатович с романа „Червеният петел лети в небето“. Но по-късно, през 1975 г., Булатович все пак се сдобива с НИН-овата награда с романа „Хората с по четири пръста“.

НИН-овата награда е отказвана на 2 пъти от писателите, на които е била присъдена – от Данило Киш, награден през 1972 г. за „Пясъчен часовник“, и Милисав Савич, който е отличен през 1991 г. за „Хляб и страх“.

Носители

1954 – Добрица Чосич – „Корените“ 1955 – Мирко Божич – „Неоплакани“ 1956 – Оскар Давичо – „Бетон и свици“ 1957 – Александар Вучо – „Мртве јавке“ 1958 – Бранко Чопич – „Не тъгувай, бронзана стражо“ 1959 – наградата не е присъдена 1960 – Радомир Константинович – „Изход“ 1961 – Добрица Чосич – „Деобе“ 1962 – Мирослав Кърлежа – „Заставе“ 1963 – Оскар Давичо – „Глади“ 1964 – Оскар Давичо – „Тайни“ 1965 – Ранко Маринкович – „Циклопът“ 1966 – Меша Селимович – „Дервишът и смъртта“ (Българско издание: Издателство на Отечествения фронт, 1969) 1967 – Ерих Кош – „Мрежа“ 1968 – Слободан Новак – „Аромати, злато, тамян“ 1969 – Бора Чосич – „Ролята на моя род в световната революция“ 1970 – Борислав Пекич – „Поклонничеството на Арсений Негован“ 1971 – Милош Църнянски – „Роман за Лондон“ 1972 – Данило Киш – „Пясъчен часовник“ (Българско издание: Факел Експрес, 2011) 1973 – Михайло Лалич – „Ратна срећа“ 1974 – Юре Франичевич Плочар – „Вир“ 1975 – Миодраг Булатович – „Хората с по четири пръста“ 1976 – Александар Тишма – „Употребата на човека“ 1977 – Петко Войнич Пурчар – „Дом све даљи“ 1978 – Мирко Ковач – „Врата од утробе“ 1979 – Павле Угринов – „Предзададен живот“ 1980 – Слободан Селенич – „Приятели“ 1981 – Павао Павличич – „Вечерен акт“ 1982 – Антоние Исакович – „Влак 2“ 1983 – Драгослав Михайлович – „Чизмаджии“ 1984 – Милорад Павич – „Хазарски речник“ (Българско издание: Народна култура, 1989) 1985 – Живоин Павлович – „Стената на смъртта“ 1986 – Видосав Стеванович – „Тестамент“ 1987 – Воя Чоланович – „Зебња на расклапање“ 1988 – Дубравка Угрешич – „Форсиране на романа река“ (Българско издание: Стигмати, 2002) 1989 – Воислав Лубарда – „Вазнесење“ 1990 – Мирослав Йосич Вишнич – „Одбрана и пропаст Бодрога у седам бурних годишњих доба“ 1991 – Милисав Савич – „Хляб и страх“ 1992 – Живоин Павлович – „Лапот“ 1993 – Радослав Петкович – „Съдба и коментари“ (Българско издание: Ерго, 2011) 1994 – Владимир Арсениевич – „В трюма“ (Българско издание: Дамян Яков, 2008) 1995 – Светлана Велмар Янкович – „Бездна“ 1996 – Давид Албахари – „Стръв“ (Българско издание: Библиотека 48, 1999) 1997 – Милован Данойлич – „Освободители и предатели“ 1998 – Данило Николич – „Фајронт у Гргетегу“ 1999 – Максимилиян Еренрайх Остоич – „Характеристика“ 2000 – Горан Петрович – „Магазинчето „Сполука“ (Българско издание: Стигмати, 2004) 2001 – Зоран Чирич – „Хобо“ 2002 – Младен Марков – „Укоп оца“ 2003 – Владан Матиевич – „Писател отдалече“ 2004 – Владимир Тасич – „Киша и хартија“ 2005 – Миро Вуксанович – „Семољ земља“ 2006 – Светислав Басара – „Възход и падение на Паркинсоновата болест“ 2007 – Драган Великич – „Руски прозорец“ (Българско издание: Агата-А, 2010) 2008 – Владимир Пищало – „Тесла, портрет между маските“T. Nježić, „Knjiga o životu Nikole Tesle“, Blic Online, 23 януари 2009 2009 – Гроздана Олуич – „Гласови у ветру“ 2010 – Гордана Чирянич – „Оно што одувек желиш“З. Радисављевић„НИН-ова награда Гордани Ћирјанић“, Политика Online, 17 януари 2011 2011 – Слободан Тишма – „Бернардијева соба“ 2012 – Александар Гаталица – „Велики рат“„Aleksandar Gatalica dobitnik NIN-ove nagrade“, Blic Online, 13.04.2013 2013 – Горан Гоцич – „Таи“„NIN-ova nagradа ide Goranu Gociću za „Tai“, B92, 13 януари 2014. 2014 – Филип Давид – „Кућа сећања и заборава“NIN-ova nagrada Filipu Davidu, B92, 19 януари 2015. 2015 – Драган Великич – „Иследник“Драгану Великићу НИН-ова награда за роман године, РТС, 18 януари 2016. 2016 – Ивана Димич – „Арзамас“ 2017 – Деян Атанацкович – „Лузитания“ 2018 – Владимир Табашевич – „Грешката на свети Себастиян“ 2019 – Саша Илич – „Банджо и контрабас“ 2020 – Светислав Басара – „Контраендорфин“ 2021 – Милена Маркович – „Деца“ 2022 – Даница Вукичевич – „Вътрешно море“ 2023 – Стево Грабовац – „След партито“ 2024 – Дарко Тушевлякович – „Морков“ 2025 – Маринко Арсич – „НПГЛ (Не позволявай на гълъба да лети)“ (NGDL (ne daj golubu da leti))

Източници

Вижте също Букър Гонкур Хеликон

Външни препратки Сайт на НИН-овата награда на сайта на списание НИН

Категория:Литературни награди на Сърбия Категория:Награди на Югославия Категория:Култура в Белград Категория:Основани в Сърбия през 1954 година