Бланш Ланкастърска, херцогиня на Ланкастър (родена на 25 март 1345 г. в Ланкастър, починала на 12 септември 1368 г. в Стафордшир) е английска аристократка и наследница, дъщеря на най-богатия и могъщ пер по това време Хенри Гросмънт, херцог на Ланкастър. Съпруга на Джон Гонт и майка на английския крал Хенри IV.The Complete Peerage
Произход Родена на 25 март 1345 г.. Cawley, Charles. Medieval Lands, England, Kings (1066 – 1603), а според някои източници през 1347 г.L.A. Loschiavo, ‘The birth of „Blanche the Duchesse“: 1340 versus 1347’, Chaucer Review, vol. 13 (1978), pp. 128 – 32. По-малка дъщеря на Хенри Гросмънт, първи херцог на Ланкастър, и съпругата му Изабел дьо Бомон. Бланш и по-голямата ѝ сестра Матилда (Мод), графиня на Лестър и съпруга на Вилхелм V, граф на Ено, са родени в замъка Болингбрук в Ланкастър.
Брак На 19 май 1359 г. в Редингското абатство Бланш се омъжва за Джон Гонт, трети син на крал Едуард III и кралица Филипа дьо Ено. На сватбата пристъства цялото кралско семейство и Бланш получава скъпи бижута като подарък от свекъра си.
Титлата херцог на Ланкастър отпада през 1361 г. със смъртта на Хенри Гросмон, който не остава мъжки наследници. Чрез брака си с Бланш Джон Гонт получава титлите граф на Ланкастър, граф на Дарби, граф на Линкълн и граф на Лестър (въпреки че получава тези титли едва след смъртта на балдъзата си Матилда през 1362 г.). Графството на Ланкастър впоследствие е създадено отново и титлата е дадена на Джон Гонт.
Бракът на Бланш с Гонт се счита за преминал в разбирателство и любов. След смъртта си, Гонт избира да бъде погребан до Бланш, въпреки че се жени още два пъти. Двамата имат общо седем деца, от които само три достигат зряла възраст.
Смърт Бланш Ланкастърска умира в замъка Тътбъри в Стафордшир на 12 септември 1368 г., докато съпругът ѝ е в чужбина. J.J.N. Palmer, ‘The historical context of the Book of the Duchess: a revision’, Chaucer Review, vol. 8 (1974), pp. 253 – 61., на 23- или на 22-годишна възраст. Froissart. Joli Buisson, p. 55 (lines 246 – 47). Погребението ѝ в старата катедрала „Св. Павел“ в Лондон е предхождано от кортеж, в който взимат участие повечето аристократи и духовници. До края на живота си Джон Гонт прави ежегодна панихида в нейна чест.
През 1373 г. Жан Фроасар пише поемата Le Joli Buisson de Jonece, посветена на Бланш и Филипа дьо Ено, майката на Гонт. Предполага се, че за една от панихидите младият дворцов поет Джефри Чосър пише Книга за херцогинята (вж. по-долу). Някои изследователи предполагат, че една от целите на Чосър е да покаже на Гонт, че скръбта му е прекомерна и да го подтикне да си намери нова съпруга.
През 1374 г. Гонт поръчва гробница с двоен саркофаг за него и Бланш в старата катедрала „Св. Павел“. Гробницата е завършена пред 1380 г. и струва 592 лири. Върху капака на саркофага са легналите статуи на Бланш и Гонт с хванати ръце. Между 1399 и 1403 г. към гробницата е построен и семеен параклис.O.D. Harris, Une tresriche sepulture: the tomb and chantry of John of Gaunt and Blanche of Lancaster in Old St Paul’s Cathedral, London, Church Monuments, vol. 25 (2010), pp. 7 – 35.
Наследници Бланш Ланкастърска и Джон Гонт имат седем деца:Charles Cawley, Medieval Lands, Kings of England 1066 – 1603. Посетен на 6 март 2011
Филипа (31 март 1360 – 19 юли 1415). Кралица на Португалия чрез брака си с Жуау I. Джон (ок. 1362/1364) – умира като бебе. Елизабет, херцогиня на Ексетър (21 февруари 1364 – 24 ноември 1426). Съпруга първо на Джон Хастингс, 3-ти граф на Пемброк, после на Джон Холанд, 1-ви херцог на Ексетър и на Джон Корнуол, 1-ви барон Фанхоуп. Едуард (1365 – 1365). Джон (4 май 1366) – умира като бебе. Хенри IV (3 април 1367 – 20 март 1413) – крал на Англия (1399 – 1413). Изабела (р.1368). Умира като дете.
Книга за херцогинята Джефри Чосър приема поръчка от Гонт да напише посмъртно поема за Бланш, която озаглавява Книга за херцогинята (The Book of the Duchess). В поемата поетът среща в гората облечен вечерно рицар (Джон Гонт), който тъгува за загубата на любимата си.
Източници
Външни препратки Blanche of Lancaster
Категория:Плантагенети Категория:Починали от чума