Струмишката българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Струмица, Османската империя, съществувало от края на 60-те години на XIX век до 1912 година, когато е закрита след овладяването на Струмица от българските войски по време на Балканската война.

История

През Възраждането Струмица от типично мюсюлмански град постепенно се побългарява. В него се разгаря упорита борба за българско училище и българска църква, като българската партия в края на 50-те години е оглавена от Узун Христоман, братя Костадин и Ташо Раненикови, Георги Спасов (брат на Мелетий Софийски) и хаджи Трендо.

В края на 60-те години на XIX век в Струмица е формирана българската църковна община. Около май 1869 година струмишки първенци сключват договор със Станче Божков, който условят за учител в града. Според митрополит Герасим Струмишки Божков поставя това училище „на добра почва“, като въвежда и взаимоучителния метод. На 16 (28) август 1869 година в Струмица избухва голям пожар, който унищожава голяма част от града, включително Божковото училище и двете градски църки „Свети Димитър“ и „Свети Константин и Елена“. Светият български синод сформира комисия, която събира парични помощи за пострадалите от пожара и успява да събере 24 639 тогавашни цариградски пари. Сред дарителите са българският Каприянски манастир при Кишинев, Стефан Увалиев, Христо Георгиев, Панарет Рашев, Маринчо Бенли, Михаил Колони и други от Цариград, Виена, Одеса, Кишинев, Тулча, Свищов.

През март 1870 година в града отваря врати новобългарско училище с учител йеродякон Агапий Войнов, което среща сериозна съпротива от местната гъркоманска партия, ръководена от струмишката митрополия, начело с владиката Йеротей. Основна роля в това начинание играят местният свещеник Тодор Тилков и известните търговци от Велес Костадин Шулев и четиримата му братя, които морално и материално подкрепят учебното дело в града.Салгънджиев, С. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, стр. 29. На 22 февруари 1871 година общината се обръща към Стефан Веркович с молба за съдействие при събиране на помощи за струмишкото българско училище, което е изпаднало в тежко положение вследствие на „ужясный пожяр“.„Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860 – 1893“. София, 1969, стр. 471–473. Скоро училището е закрито, а учителите са заточени – единият в Радовиш, другият в Тиквеш. След това са арестувании членовете на общината, единият от които Константин Русев е задържан в солунски затвор. Двете български църкви са опожарени и разрушени напълно, а екзархистите са обвинени от владиката, че са въстанали. Разследването показва, че се касае за клевета, но властите не позволяват на общината да разчисти останките от едната църква и да я изгради наново и шестима общинари са отново затворени в Солун. В 1870 година българската община отново прави постъпки за разрешение за строеж на църква, но то води до нови арести. В 1876 година в Струмица пак има арести на екзархисти, обвинени в противодържавна дейност.

През май 1878 година, след Руско-турската война, Ставруш Тимов и Константин Русев от името на Струмишката българска община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.

През 1881 година българската община в града е възстановена. За председател е избран Никола Панайотов, а за членове Григор Ранеников, Васил Клямбов, Панде Ружин и други. Изборът е утвърден от Българската екзархия в Цариград.Арсени Костенцев. „Спомени“, София, 1984, стр. 111. В същата година е затворено училището в Струмица. Арестуваните учители са накарани да подпишат декларации, че се отказват от учителската професия, а на някои са наложени глоби. Делегациите, които настояват да се отворят училищата са арестувани. Така в Струмица са арестувани 48 българи. През 1882 година доброволно на българска страна преминава местният патриаршистки свещеник Костадин Хаджиглигоров. Същият е назначен от Екзархията за председател на общината.Арсени Костенцев. „Спомени“, София, 1984, стр. 118 - 119.

След продължителни борби на местните българи от Струмишко, през 1897 година със султански берат в града е учредена Струмишката българска митрополия, подведомствена на Българската екзархия с първи предстоятел митрополит Герасим. Той председателства общината от 1891 година и има големи заслуги за утвърждаване на екзархийското дело в Срумишко.Албум-алманах „Македония“. Отдел VI, Табло XXXII-110, София, 1931, стр. 721.

До началото на XX век в града няма българска църква, а духовните нужди на екзархийското население се поемат от един малък параклис. По този въпрос българският екзарх Йосиф I протестира пред Великия везир:

Това положение продължава до 1911 година, когато е завършен и осветен монументалният екзархийски катедрален храм „Свети Свети Кирил и Методий“.

Документи

Бележки