Янина

Я̀нина или Йоа̀нина (ЯнаКарта на Гърция в първия съвременен атлас на света от 1608 г., по данни от XVI век – на Абрахам ОртелийКарта на Гърция от 1650 г.La Grèce ou la partie méridionale de la Turquie en Europe от 1715 г., на който е Яна, а крепостта е отбелязана с името ЯмаTabula Geographica Graeciae et Romaniae от 1753 г., на който също е отбелязана като Яна; картата е от Атлас на света, издаден от Кралската пруска академия на науките в Берлин от Леонард Ойлер, предназначен специално за използване в училищата.Венецианска карта на Европейска Турция от 1784 г., на който също е отбелязана като Яна; картата е отпечатана в последните години от съществуването на Венецианската република и отразява венецианското виждане за коректното негръцко (чисто българско) име на града. Интересното е, че Яна е поставена в Тесалия, явно във връзка с деятелността на Али паша. в периода XVI – XVIII век, а в по-старата литература и Янино, , Йоанина, или Γιάννενα, Янена или Γιάννινα, Янина, , Яня) е град в северозападната територия на Гърция, център на административната област Епир и на дем Янина.

В съвремието Янина е главен град на Епир. Такъв е и по османско време в периода 1430 – 1913 година, докато древногръцката столица на областта е Арта.

История

Според една хипотеза селището е основано през VI век от византийския император Юстиниан I. Според Прокопий Кесарийски в „За строежите“ някъде около мястото му се намирала античната Еврия, но за това няма никакви археологически доказателства. Вероятно Еврия не се е намирала на мястото на Янина, а на друго близко място. Съвременната гръцка историография, въпреки опитите в тази насока, дотогава не е открила нито едно археологическо доказателство, че на мястото на Янинската крепост е съществувало по-старо укрепление от времето на Първата българска държава. Първото споменаване на селището е в грамотите на Василий II Българоубиец.

През Ранното средновековие Янина е център на викарна епархия на Навпактската митрополия, но още със създаването на Охридска архиепископия става българска митрополия. Целият Епир с изключение на околностите на постфактум създадената Арта в Амбракия са заети при т.нар. славянско заселване на Балканите от новопридошлия от север народ. За старите гърци остават основно йонийските острови по крайбрежието, обособени в тема Кефаления. Селището попада в областта наричана Вагенетия.

По-късно градът е един от регионалните центрове на Епирското деспотство.

Просперитет През 1318 г. Янина е завладяна от възстановената от Палеолозите Византийската империя, а през февруари 1319 г. император Андроник II Палеолог издава хрисовул, с който се регламентират привилегиите на града – местното самоуправление, освобождаването от някои налози и други. От текста на хрисовула става ясно, че по това време освен християни Янина е населявана и от „много евреи“.Mikropoulos, Tassos A., Elevating and Safeguarding Culture Using Tools of the Information Society. Dusty traces of the Muslim Culture, Ioannina 2008, p. 310. Дадените привилегии слагат началото на постепенното обособяване и издигане на Янина за регионален и общоепирски център, за сметка на новогръцката Арта, около която се формира самостоятелно Артско деспотство.

От 1358 до 1416 години Янина е вече столица на Епирското деспотство, след като територията на последното е завладяна и присъединена към царството на Стефан Душан през 1348 г. След смъртта му е интегрална част от т.нар. Епирско царство на царския полубрат – Симеон Синиша. В Янина и цял Епир се разпорежда като царски наместник Тома Прелюбович. На 9 октомври 1430 г., като използва противоречията в деспотството, настъпили след възкачването на престола на Карло II Токо, и след като гарантира привилегиите на местното население, османският пълководец Синан завзема града.

Привилегированият статут на местните християни и въобще старият християнски облик на града и околността се запазват до 1611 г., когато избухва голям бунт на селяни християни, водени от монаха Дионисий Философ. Въстаниците превземат Янина, вършейки редица опустошения и зулуми, но скоро след това османските власти си възвръщат контрола над региона. През 1613 г. половината християнски жители на Янина са изселени от укрепения град в преградията, а през 1618 г. и друга немалка част.Кил, Махиел. Изкуство и общество в България през турския период, София 2002, с. 132 – 133. В града остават да живеят само мюсюлмани и евреи, църквите са конфискувани и обърнати в джамии. През 1618 г. на мястото на най-старата църква е издигната голямата Аслан паша джамия (превърната в Етнографски музей на Янина).

През 1788 г. Янина е завладяна от регионалния лидер Али паша Янински и през следващите 33 години е център на неговите автономни владения, по-известни като Янински пашалък. Янина и Видин на Осман Пазвантоглу по това време се превръщат в главни кърджалийски – и опозиционни на Високата порта и Селим III – османски балкански центрове.

На 5 март 1913 г., по време на Балканската война, гръцките войски завършват успешно обсадата на Янина, с което е ликвидиран последният център на османската съпротива в Македония и Епир.

След т.нар. малоазийска катастрофа и с цел промяна на етническия облик на града, в него са заселени от Анадола много преселници. Те живеят обособени в отделни квартали (Анатоли и др.).

География Янина се намира на около 500 m надморска височина, на западния бряг на Янинското езеро, в центъра на котловина.

Месторазположението ѝ е много красиво и впечатляващо. В езерото източно от града е малкият Янински остров, а над него се издига планината Мицикели или Мечата бърлога.

Известни личности Родени в Янина Гавриил Охридски (16 век), духовник Николай Нови Софийски (?-1555), светец Димитрие Теодосие (?-март 1782; Венеция), пръв южнославянски печатар на граждански шрифт на славяносръбски език Атанас Цакалов (1790-1851), професионален революционер и учредител на Филики етерия, представител на Епир в първите гръцки национални събрания Катерина Бочар (р. 1818/1820), първа придворна дама на Кралство Гърция Каролос Папуляс (р. 1929), политик Паисий Пловдивски (около 1810 – 1872), духовник Теофилос Папафилис (? – 1795), гръцки духовник

Починали в Янина Дионисий Философ (1560 – 1611), бунтовник Али паша Янински (1741 – 1822), политик Тома Комнин (? – 1384), деспот Други Теолипт I Константинополски, янински митрополит и вселенски патриарх Йеремия I, родом от Зица в землището на Яна и вселенски патриарх Матей II, янински митрополит и вселенски патриарх, родом българин Партений II Константинополски, янински митрополит и вселенски патриарх Гавриил IV Константинополски, янински митрополит и вселенски патриарх, грък от Смирна Димитър Миладинов (1810 – 1862), български фолклорист, учи в града през 1833 – 1836 Константин Миладинов (1830 – 1862), български поет и фолклорист, учи в града през 1844 – 1847 Панарет Пловдивски (1805 – 1883), български духовник, живее в града през 1844 – 1851 Франсоа Пуквил (1770 – 1838), френски дипломат и учен, консул в града през 1806 – 1814 Йохан Георг фон Хан (1811 – 1869), австрийски дипломат и учен, консул в града през 1847 – 1851

Побратимени градове Авиньон, Франция – 1984 г. Агия Напа, Кипър

Външни препратки Сайт на дем Янина

Бележки