Голуб Самуило Янич () е македонски сърбоманин, милионер, политик, благотворител и сръбски национален деец.
Биография Голуб Янич е роден през 1853 година в гостиварското село Маврово, тогава в Османската империя, в семейството на търговеца милионер Самуило Янич и София Янич, дъщеря на Пейе Пеич. Има шест сестри, а дядо му Яне е родом от Лазарополе и успешно развива търговски бизнес в БелградЗадужбине и фондови, Београд 1937, стр. 341, вид. АСАНУ, Задужбина Самуила и Голуба Јанића из Маврова.. Голуб Янич получава основно и средно образование в Белград, а между 1876 и 1878 година участва като доброволец в Сръбско-турската и в Руско-турската война (1877 – 1878). След дипломирането си постепенно овладява бизнеса на баща си, като в белградския квартал Теразия притежава седем сгради, включително хотел, кръчми, магазини и къщи за отдаване под наем. Жени се за Босилка Цинцар Янкович (1869 – 1936) от ЧуприяСтеван Симић, Српска револуционарна организација, комитско четовање у Старој Србији и Македонији 1903-1912, Београд 1998, стр. 80Комисијски извештај о прегледу, опису и процени зграде у ул. Теразије бр. 23 и Његошевој 1, Архив Србије, Фонд..
В началото на XX век Голуб Янич се сближава с политически дейци от Сърбия, за кратко е депутат в Скупщината. Основател и председател е на дружество, което финансира и подпомага сръбската пропаганда в Македония. Канторите му в Цариград, Солун, Виена, Будапеща и сред емиграцията в САЩ, позволяват общите координирани действия, които до 1903 година са свързани предимно с образователна и благотворителна дейност. Голуб Янич е близък до сръбския крал Александър Обренович и до генерал Димитрие Цинцар Маркович, роднина на Босилка Янич, чрез който се осъществява същинската дейност на сръбската пропаганда в МакедонияМарија Цинцар-Марковић, „Уочи 29. маја“, Политика, 1926.
Голуб Янич продължава дейността си и след Майския преврат и поддържа близки отношения с министър-председателя Никола Пашич. Започват да закупуват имоти в Скопие и други северномакедонски градове, в които да създават национални и образователни институцииЗадужбине и фондови, Београд 1937, стр. 341; Борисав Станковић, Под окупацијом, 1929, стр. 67-68.. Образователна и хуманитарна е дейността на организации като „Удружења Старосрбијанаца“. Заедно с Лука Челович, Милорад Годжевац, Живоин Рафаилович, Василие Йованович, Никола Спасич и Любомир Ковачевич създават Главен комитет на Четническата акция – комитет на сръбската въоръжена пропаганда в МакедонияВид. Љиљана Алексић-Пејковић, Документи о спољној политици Краљевине Србије 1903-1914, књ. 2, Додатак 1, Организација Српска одбрана 1903-1905 САНУ, Београд 2008, 748-749; Миодраг Д. Пешић, Стари четници, Крагујевац, 2000.Стеван Симић, Српска револуционарна организација, комитско четовање у Старој Србији и Македонији 1903 – 1912, Београд 1998, стр. 56., а през 1905 година се включва в новооснованото дружество „Сръбски братя“.Стеван Симић, Српска револуционарна организација, комитско четовање у Старој Србији и Македонији 1903-1912, Београд 1998, стр. 80
Голуб Янич умира през 1918 година в Белград. Съпругата му Босилка Янич създава поредица дарителски фондове, подпомага образованието в Сърбия и други до смъртта си през 1936 година.
Външни препратки Биография на Голуб Янич, стр. 206 – 207.
Бележки
Категория:Родени в Маврово (Северна Македония) Категория:Дейци на сръбската пропаганда в Македония Категория:Сърбомани Категория:Сръбски доброволци в Сръбско-турската война (1876) Категория:Починали в Белград Категория:Сръбски общественици Категория:По произход от Лазарополе