Асен Крумов Траянов е български телевизионен и театрален режисьор, сценарист и преводач.
Биография Роден е в София. Племенник е на големия български поет Теодор Траянов. Завършва театрална режисура във ВИТИЗ (днес НАТФИЗ „Кръстъо Сарафов“) под ръководството на Боян Дановски.
Като режисьор съдбата му е дълбоко свързана с Българската телевизия, в която той работи почти три десетилетия до смъртта си през 1987 г. В последните години от живота си е неин главен режисьор. През 2003 г. БНТ излъчва документален филм за него с режисьор Станимир Трифонов.Отзив за филма „Асен във времето“ в dir.bg
Творчество В зората на Българската телевизия се работи на живо. Постановките се играят само веднъж - пред камерата. Така се снимат и новините и всички предавания. В тази обстановка се калява талантът на Асен Траянов. През 1968 г. той е режисьор на ІХ световен младежки фестивал в София. Създава новогодишни програми на Българската телевизия, режисира няколко издания на естрадния фестивал „Златният Орфей“, както и многобройни предавания.
Главният му принос в историята на българската телевизия обаче е в Телевизионния театър.
Асен Траянов е режисьор на телевизионни постановки като „Стъклената менажерия“ от Тенеси Уилямс, „Лисичета“ от Лилиан Хелман, „Делото“ от А. В. Сухово-Кобилин, сърежисьор е с Гриша Островски на „Човекът от Ла Манча“ (мюзикъл от Дейл Васерман, Дж. Дарион и Мич Лий с Коста Цонев Откъс от „Човекът от Ла Манча“, архив БНТ и Никола Анастасов в ролите на Дон Кихот и Санчо Панса), „Егмонт“ от Гьоте (със Стефан Данаилов), „Ернани“ от Виктор Юго (с Марин Янев), „Арсеник и стари дантели“ Данни за „Арсеник и стари дантели“, архив БНТ от Джоузеф Кесълринг (с Йосиф Сърчаджиев, с когото работи често Сайт, посветен на Йосиф Сърчаджиев, съдържащ данни за телевизионните му участия .), „Чаша вода“ от Йожен Скриб (с Коста Цонев и актрисите Петя Силянова, Ваня Цветкова, Мая Бабурска) и много други.
През 1977 г. излиза неговият превод от руски на български на „Владетелят на света“ от Александър Беляев Превод на „Владетелят на света“ в chitanka.. Той екранизира произведението в три серии, като ролята на злодея Щирнер се изпълнява от Венелин Пехливанов. Незабравими остават режисираните от Траянов по негови собствени сценарии приказки на Педя човек - лакът брада Интервю с изпълнителката на Педя човек Слава Рачева в сайта на в-к „Труд“ .Материал за Слава Рачева в сайт mahmurluk.com с подробности за Асен Траянов като сценарист на поредицата за Педя човек., излъчвани под рубриката „Лека нощ, деца“.
Асен Траянов реализира също филми и телевизионни постановки по български автори. Добре позната е „Вестникар ли?“ Информация относно постановката „Вестникар ли?“ в руски сайт zadruga.ru„Вестникар ли?“ в Златния фонд на БНТ. от Иван Вазов. Изключително успешни са трилогиите с автор Пелин Пелинов „Освобождението“, „Съединението“, „Процесът Стамболийски“ Данни за Пелин Пелинов в сайт events.bg (в ролята на Александър Стамболийски е Васил Михайлов). Последната му работа в ТВ театър също е по Пелин Пелинов: „Мортагон“ (за създаването и поставянето на пиесата „Господин Мортагон“ от Иван Вазов и Константин Величков, като Вазов и Величков се играят от Радко Дишлиев, често играл в постановки на Траянов Сайт, посветен на Радко Дишлиев, с данни за ролите му в ТВ театър ., и Кирил Варийски). Сценарист е на телевизионния филм „Омагьосаният замък“ с режисьор Павел Павлов.
Като преподавател в Дворец на пионерите той подготвя режисьори като Иванка Гръбчева и Пламен Масларов, както и множество актьори. Работи като преподавател по телевизионна режисура и във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Асен Траянов е носител на държавни отличия, национални и международни награди.
Телевизионен театър Постановки за рубриката „Телевизионен театър“ на Българска телевизия (непълни данни)
Като режисьор „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“ (1988) (от Антон Дончев) „Грабеж“ (1987) (от Г. Горин) „Представянето на комедията „Г-н Мортагон“ по Иван Вазов и Константин Величков в Пловдивския театър „Люксембург“ (1987) (от Пелин Пелинов) „Прах в очите“ (1985) (от Йожен Лабиш) „Съединението“ (1985) (от Пелин Пелинов) „Чаша вода или причините и следствията“ (1985) (от Йожен Скриб) „Владетелят на света“ (1985) (от Александър Беляев), 3 части „Егмонт“ (1984) (от Йохан Волфганг фон Гьоте) „Процесът Стамболийски“ (1984) (от Пелин Пелинов) „С вкус на горена захар“ (1984) (от Божидара Цекова, сц. Роксена Кирчева) „Чичовци“ (1984) „Чуждото дете“ (1984) (от В. Шкваркин) „Вестникар ли?“ (1982) (от Иван Вазов) „Арсеник и стара дантела“ (1979) (от Джоузеф Кесълринг) „Лисичета“ (1975) (от Лилиан Хелман) „Стъклената менажерия“ (от Тенеси Уилямс) „Делото“ (от А. В. Сухово-Кобилин) „Инспекторът дойде“ (от Джон Пристли) „Един миг над пропастта“ (от Николай Мирошниченко) „Свои хора сме, ще се разберем“ (от Алексей Островски) „Ернани“ (от Виктор Юго) „Идеалният мъж“ (от Оскар Уайлд) „Балдуин Фландърски“ (от Радко Радков) „Човекът от Ла Манча“ (1968) (сърежисьор с Гриша Островски)
Като сценарист и художествен ръководител „Чуждата жена и мъжът под кревата“ (по едноименния разказ на Фьодор Достоевски, реж. Мирослав Стоянов)
Филмография Телевизионни филми и минисериали Жена премина кръстопътя (телевизионен филм) Владетелят на света (по Александър Беляев) (юношески минисериал) Аберацио „Иктус“ (минисериал, излъчен като начало на съботната рубрика за криминални филми „Студио Х“) Освобождението (от Пелин Пелинов) (минисериал) Слово за Търновград (от Радко Радков) Авантюрите на Виктор (1975), 5 серии В полунощ (1970) (новела) Два пъти ура за ваканцията (1977) (3 новели)
Като сценарист Омагьосаният замък (1990)
Телевизионни предавания Като сценарист и режисьор Педя човек – лакът брада (дългогодишна поредица драматизирани приказки с известни актьори, излъчени в рубриката „Лека нощ, деца“ по Българската телевизия около 1980 г.)
Бележки
Категория:Български режисьори Категория:Български сценаристи Категория:Българи във Франция