Антимах (Αντίμαχος ο Κολοφώνιος, Antimachos) е старогръцки епически поет и граматик от края на V - началото на ІV век пр.н.е., роден в град Колофон в Лидия. Антична литература, енциклопедичен справочник/Богдан Богданов, Анна Николова/изд. „Петър Берон“, София/1988/стр.24
Антимах е предшественик на елинистичната интелектуална поезия, изследовател и издател на Омир. Той е основател на епоса и александрийците го поставяли по значимост веднага след Омир. Съчиненията му са събрани от философа Хераклид от Понд. Основните му произведения са две - „Тиваида“ и „Лида“, от които до нас са достигнали само фрагменти. „Тиваида“ е епическа поема в 24 книги, посветена на двете митични войни на Тива. „Лида“ е поема, написана след смъртта на любимата му и наречена на нея, в която се чувства влиянието на Мимнерм и Хезиод. През Античността неговото творчество получава различни оценки. Калимах намира в поемите му недостатъци, а император Адриан го поставя произведенията му над тези на Омир.
Като граматик той организира една рецензия на омировите стихотворения.
Източници Antimachi Colophonii reliquiae. Collegit disposuit explicavit Bernhard Wyss (Altphilologe). Diss. Basel, Graefenhainichen 1933.
Категория:Гръцки филолози Категория:Древногръцки поети Категория:Старогръцка литература Категория:Древногръцки граматици