Еня Патриша Бренан (; , англицизирано: Enya Patricia Brennan; * 17 май 1961 в Гуодор, графство Донигал, Ирландия), наричана само Еня или Ения, както и неправилно Ениа, е ирландска певица, авторка на песни и музикантка.
Известна с новаторската си модерна келтска и ню ейдж музика, считана за кралицата на Ню ейдж, Еня е най-продаваният соло изпълнител в Ирландия и вторият най-продаван като цяло след Ю Ту, с над 80 милиона продадени копия на записи по целия свят, което я прави и един от най-продаваните музикални изпълнители на всички времена. Албумът A Day Without Rain остава най-продаваният ню ейдж албум с приблизително 16 милиона копия. Сред отличията ѝ са седем Световни музикални награди, четири награди „Грами“ за най-добър ню ейдж албум, и награда „Айвър Новело“. Номинирана е за Оскар и Златен глобус за песента May It Be, написана за филма „Властелинът на пръстените: Братството на пръстена“ (2001).
Въпреки че Еня е представяна като солов изпълнител, творческият процес зад нейното творчество включва три основни фигури: самата Еня (композиция и изпълнение), Ники Райън (продуцент) и Рома Райън (текстописец).
Биография Ранни години
Еня, родена като Eithne Pádraigín Ní Bhraonáin, е родена на 17 май 1961 г. в село Дор, част от енорията Гуидор (на ирл. Gaoth Dobhair, на англ. Gweedore), в графство Донигал, северозападна Ирландия. Посетено на 17 дек. 2021 Това е регион тип гелтахт,Gaeltacht (английски: /ˈɡeɪltəxt, -təkt/ GAYL-tək(h)t, ирландски: [ˈɡeːl̪ˠt̪ˠəxt̪ˠ],) e ирландски термин, отнасящ се поотделно до който и да е или колективно до всички области, където правителството признава, че ирландският език е преобладаващият народен или семеен език. където ирландският е основният език.
Името ѝ е англицизирано на Enya Patricia Brennan, 17 дек. 2021 като Enya представлява фонетичното изписване на Eithne според ълстърския диалект, а Ní Bhraonáin означава „дъщеря на Бренан“.
Еня е шестото от девет деца в римокатолическо семейство с дълбоки музикални традиции. Нейните баба и дядо по бащина линия са били част от музикална група, обикаляла Ирландия. Баща ѝ, Лео Бренан, е бил лидер на шоугрупата Slieve Foy Band, а по-късно основава „Таверната на Лео“ в Миналек, близо до Гуидор. Майка ѝ, Мери Бренан (по рождение Дъган), има далечни испански корени – предците ѝ се заселват на остров Тори. Тя е музикантка-любителка, свирила в групата на съпруга си и преподавала музика в Общинското училище на Гуидор. По майчина линия, дядото на Еня – Ей – е бил директор на основното училище в Дор и основател на местната театрална компания, а баба ѝ е работила като учителка в същото училище.
Еня описва детството си като „много спокойно и щастливо“. На тригодишна възраст участва в първото си певческо състезание на ежегодния музикален фестивал Feis Ceoil. В ранните си години участва в пантомими в Театъра на Гуидор и пее в църковния хор на майка си в църквата „Сейнт Мери“ в село Дерибег, заедно с братята и сестрите си.
Английски език започва да учи в началното училище, а на четиригодишна възраст започва уроци по пиано. Спомня си, че прекарва часове в упражнения, докато другите деца играят навън, като практикува музикални гами от голям учебник.
На 11 години, с финансовата подкрепа на дядо си,White, Timothy (25 November 1995). "Enya: 'Memory,' Myth & Mythology". Billboard: 5. Retrieved 24 June 2016. Посетен на 17 дек. 2021 постъпва в строг манастирски интернат в Милфорд, ръководен от монахините от Ордена на Лорето. Там тя развива вкус към класическата музика, изкуството, латинския език и акварелната живопис. Въпреки трудността да бъде отделена от семейството си, Еня признава, че този период е бил важен за нейното музикално развитие.
Завършва училище на 17 години и продължава обучението си по класическа музика в колеж, с намерение да стане учителка по пиано. По това време не е обмисляла кариера като композитор или сценичен изпълнител.
Кариера 1980 – 1985: Група „Кланад“ и ранна солова кариера
Еня има четири братя и четири сестри, някои от които през 1968 г. формират групата An Clann As Dobhar. През 1973 г., след победа на фолклорния фестивал в Летъркени с песента „Liza“, групата променя името си на Кланад. Това е келтска фолк група, която по-късно включвва Ники Райън мениджър, звукорежисьор и продуцент, както и бъдещата му съпруга Рома Райън като тур мениджър и администратор.Ryan, Nicky (2009). The Very Best of Enya (Collector's Edition) (CD booklet notes ("It's Been a Long Time"). Warner Music. 825646850051.
През 1980 г., след година обучение по класическа музика, Еня решава да не продължи университетско образование и приема поканата на Райън да се присъедини към Кланад като клавиристка и вокалистка. Участва некредитирано в албума Crann Úll (1980), а през 1981 г. става официален член на групата с излизането на Fuaim, където е включена на обложката.
Ники Райън обаче не възнамерява да я направи постоянен член, тъй като забелязва нейния стремеж към независимост и желание да създава собствена музика. Това води до разговори между двамата за експерименти с многопластови вокали – идея, вдъхновена от техниката „Стената на звука“ (на англ. Wall of Sound) на Фил Спектър.
През 1982 г., по време на турне, вътрешни конфликти в Кланад водят до отстраняването на Ники и Рома Райън от екипа. Еня решава да напусне групата заедно с тях, тъй като не се чувства творчески удовлетворена. Райън ѝ предлага да се върне в Гуидор или да се премести с тях в Артейн, предградие на Дъблин, за да развие музикалния си потенциал. Еня избира второто.
След отказан банков заем, тя продава саксофона си и преподава пиано, докато семейство Райън използва спестяванията си, за да построи звукозаписно студио в градината си – Aigle Studio, наречено на френската дума за „орел“. Студиото се отдава под наем, а триото основава музикалната компания Aigle Music, като Ники Райън поема продукцията и аранжиментите, а Рома Райън – текстовете.
През следващите две години Еня усъвършенства техниката си, като слуша записи на свои интерпретации на класически произведения и постепенно започва да импровизира и композира, и да разработва свои собствени аранжименти. Първата ѝ композиция е An Taibhse Uaighneach (от ирландски: „Самотният призрак“). По това време участва в албума Ceol Aduaidh (1983) на Маред Ни Уейнай и Франки Кенеди,Ceol Aduaidh (Media notes). Gael-Linn Records. 1983. CEF 102. както и в краткосрочната група Ragairne.
През 1983 г. Еня записва две инструментални пиеси за пиано – An Ghaoth Ón Ghrian („Слънчевият вятър“) и Miss Clare Remembers („Г-ца Клер си спомня“) – в студио Windmill Lane в Дъблин. Те са включени в аудиокасетата Touch Travel (1984), издадена в ограничен тираж, където е акредитирана като Eithne Ní Bhraonáin.Touch Travel (Media notes). Touch. 1984. T4.
На 23 септември 1983 г. Еня прави първото си самостоятелно изпълнение на живо на Националния стадион в Дъблин, излъчено по RTÉ в рамките на музикалното шоу Festival Folk. Според свидетелства, тя е била изключително нервна и се е скрила зад пианото по време на изпълнението.
Музикантът Найл Морис ѝ помага да създаде демо касета, като свири на допълнителни клавиатури в нейните композиции, и изпраща демото на филмови продуценти. дин от тях – Дейвид Путнам – предлага на Еня да композира музика за романтичната комедия The Frog Prince (1984). Тя записва девет композиции, но повечето са преработени от Ричард Майхил, с изключение на две песни – The Frog Prince и Dreams, последната с текст от Чарли Макгетиган.The Frog Prince: The Original Movie Soundtrack (Media notes). Island Visual Arts. 1985. ISTA 10. Филмовият редактор Джим Кларк казва, че преаранжиментът е бил необходим, тъй като на Еня ѝ е било трудно да композира за филм.Clark, Jim (2012). Dream Repairman: Adventures in Film Editing. eBookIt.com, с. 190.
Филмът е издаден през 1985 г., а албумът към него е първото комерсиално издание, в което Еня е акредитирана с това име – избрано по предложение на Ники Райън заради по-лесното произношение от не-ирландци. Въпреки разочарованието от ограниченото участие в крайния продукт, Еня оценява проекта като важна стъпка в кариерата си.
Същата година участва с вокали в три песни от албума Ordinary Man (1985) на Кристи Мур.Ordinary Man (Media notes). WEA. 1985. IR 0763.
Първите интервюта на Еня на английски език като самостоятелна изпълнителка датират от 1986 г. В тях тя подчертава своята културна принадлежност и артистична визия, като заявява, че се чувства „истинска келтка по душа“. Според нея, независимо от жанра – поп, класическа или друга музика – всяка нейна композиция носи келтски характер.
1985 – 1989: Албуми The Celts и Watermark През 1985 г. продуцентът Тони Маколи кани Еня да сътрудничи за песен за шестсерийната документална поредица на Би Би Си The Celts („Келтите“).Stewart, Ken (16 November 1985). "...Newsline... Ireland". Billboard. Vol. 97. p. 9. Retrieved 4 August 2016. Тя представя предварително написаната композиция „The March of the Celts“, която впечатлява режисьора Дейвид Ричардсън дотолкова, че ѝ възлага създаването на цялата партитура. Еня записва 72 минути музика в Студио Aigle и студията на Би Би Си на Уд Лейн в Лондон, като работи с минимална намеса от страна на продуцентите. Това ѝ позволява да утвърди характерното си звучене, базирано на многопластови вокали, клавишна основа и перкусии с елементи от келтска, класическа, църковна и фолк музика.
През март 1987 г., два месеца преди излъчването на филма The Celts, BBC Records издава 40-минутна селекция от партитурата като дебютен албум Enya, който излиза и в САЩ чрез Атлантик Рекърдс. Последната го представя като ню ейдж издание, което продуцентът Ники Райън по-късно критикува. Албумът достига № 8 в ирландската класация и № 69 в класацията на Обединеното кралство. Първият сингъл от него е „I Want Tomorrow“. Композицията „Boadicea“ от албума е семплирана без разрешение от групата Фюджийс в песента „Ready or Not“ (1996), което води до съдебно споразумение и компенсация за Еня. През 1987 г. тя участва и в дебютния албум на Шинейд О’Конър The Lion and the Cobra, рецитирайки на ирландски Псалм 91 от Библията в песента „Never Get Old“.
След издаването на Enya президентът на Уорнър Мюзик UK Роб Дикинс, фен на Кланад, впечатлен от албума, предлага на Еня договор на стойност 75 000 паунда. Споразумението ѝ осигурява творческа свобода, минимална намеса от страна на лейбъла и липса на крайни срокове. След подписването Еня напуска Атлантик Рекърдс и преминава към Geffen Records за разпространение в САЩ.
С подкрепата на Уорнър Мюзик, Еня записва втория си албум Watermark („Воден знак“) между юни 1987 и април 1988 г. Първоначално записан в аналоговото студио Aigle, албумът е презаписан дигитално в студио Orinoco в Лондон по настояване на Дикинс."Enya". Song to Soul. Episode 107 (in Japanese and English). 16 March 2016. Събитието е на 24:35–25–10. BS-TBS. Издаден през септември 1988 г., Watermark достига № 5 в класацията на Обединеното кралство и № 25 в Билборд 200 в Съединените щати. Водещият сингъл Orinoco Flow („Течението на Ориноко“), последната песен, написана за албума, първоначално не е планирана за издаване, но е избрана по настояване на Дикинс, който поисква сингъл от тях няколко пъти на шега, знаейки, че музиката на Еня не е направена за класацията Топ 40. Дикинс и инженерът Рос Кълъм са споменати в текстовете на песните.Watermark (Media notes). WEA Japan. 2009. WPCR-13298. Orinoco Flow се превръща в международен хит, оглавявайки класацията на Обединеното кралство за три седмици. Успехът на Watermark носи на Еня световна популярност, медийни изяви и предложения за използване на музиката ѝ в реклами. Тя прекарва една година, пътувайки по целия свят, за да популяризира албума си, което увеличава популярността ѝ чрез интервюта, изяви и изпълнения на живо. До 1996 г. албумът е продал над 1,2 милиона копия в Обединеното кралство и 4 милиона в САЩ.
1989 – 1997: Албуми Shepherd Moons и The Memory of Trees