Наталия Христова

Наталия Цветанова Христова е българска историчка, специалист по най-нова история на България. Авторка е на изследвания върху българските дисиденти и интелектуалния живот в България след 1945 година.

Биография Висше образование завършва в Историческия факултет на Софийския държавен университет с профили История и Археология, втора специалност – Философия (1978). През 1987 г. защитава кандидатска (докторска) дисертация на тема „Социални функции на сатирата в българския периодичен печат (1944 – 1948 г.)“ в Института по история към БАН, където работи до 2004 г. От 1996/97 г. е хоноруван преподавател, а от 2005 – редовен доцент по теория и история на културата в Нов български университет.

Автор е на многобройни студии, статии и исторически етюди по проблемите на съвременната българска култура и на книгите „Българският скандал „Солженицин“ 1970 – 1974“ (2000, носител на наградата „Мара Михайлова“ на националния преглед-конкурс на дебютната литература „Южна пролет“, „Специфика на българското „дисидентство“. Власт и интелигенция 1956 – 1989“ (2005) и Българският случай: Култура, власт и интелигенция 1944 – 1989 г. (2015).

Член е на БИД и Съюза на българските журналисти.

През пролетния семестър на академичната 2011/2012 година води научноизследователски семинар на тема „Кодовете на социализма в постсоциализма“ към департамент „История на културата“ в НБУ, в който участват десетки учени от различни научни институцииНаучноизследователски семинар на департамент „История на културата“ „Кодовете на социализма в постсоциализма“ – програма.

Включва се в дебата „Интелектуалният елит и Държавна сигурност“ през пролетта на 2011 г.Наталия Христова, „Интелектуален дебат извън интелектуалното поле“, в. „Култура“, бр. 8 (2626), 4 март 2011

Библиография Монографии Власт и интелигенция. Българският скандал „Солженицин“ 1970 – 1974 г. София: Изд. ателие Аб, 2000. Специфика на българското „дисидентство“. Пловдив: Летера, 2005, 384 стр. (ISBN 978-954-516-591-7)Наталия Христова, „Специфика на българското „дисидентство“ на сайта на издателство Летера Българският случай: Култура, власт и интелигенция 1944 – 1989 г. София: Нов български университет, 2015, 358 стр. (ISBN 978-954-535-878-4)

Студии и статии Вестник „Стършел“ (1946 – 1947 г.). – сп. „Исторически преглед“, 1990, 10, 48 – 60. Жанрове в българския периодичен печат (1944 – 1948). – В: България през социализма. Втори международен конгрес по българистика, С., 1989, 209 – 219. Пропаганда и политика (1944 – 1947). – В: Страници от българската история, т. II, С., 1993, 153 – 167. Сатира и политическая пропаганда в Болгарии с обособления оппозиции до выборов ХХVI Обикновенное нородное собрание (сентябрь-ноябрь 1945 года). – сп. „Bulgarian Historical Review“ (BHR), 1994, 4, р. 52 – 82. Трифон Кунев – „Ситни-дребни... като камилчета“. – сп. „Хемус“ (за обществен живот, култура и литература), Будапеща, 1993, 9, 19 – 24. Словото между интелигенция и политика. – сп. „Български наблюдател“, 1994, 9, 17 – 23. 50 години „Стършел“ (исторически етюд). – В: Гнездото на стършелите. С., 1995, 38 – 116. Политика на „психотерапията“. Щрихи към художествения живот в България в началото на 50-те години. – В: Лица на времето (Власт и опозиция), т. II, 1997, 99 – 129. Митът за всеобщия конформизъм: Българските интелектуалци през втората половина на ХХ век. – в. „Le Monde Diplomatique“, февруари 2007 „Социалистический реализм“ и драма болгарского творца (середина 40-х – середина 50-х годов). – BHR, 1998, 1 – 2, 152 – 179. Художествената култура в България след Втората световна война – от европеизация към съветизация. – В: България в сферата на съветските интереси, С., 1998, 208 – 216. Българският интелектуалец пред проблема „социалистически реализъм“. Драмата на адаптацията (средата на 40-те – началото на 50-те години). – В: България и Русия през ХХ век, С., 2000, 396 – 404. Власт и интелигенция в България след Втората световна война. – сп. „Ново време“, 1999, 155 – 166. От маските до маскарада. Интелектуалците и предизвикателствата на социалната памет. – сп. „Епохи“, 1998, 2, 111 – 133. Власт и художествена интелигенция в България 1956 – 1958 година. – сп. „Проблеми на изкуството“, 2000, 3, 51 – 59. Власт и интелигенция. Българската 1968 г. – сп. „Исторически преглед“, 2000, 5 – 6, 205 – 226. Българският художествен елит след Втората световна война – между идеите и идеологията. – Във: в. „Култура“, бр. 18 (2129), 12 май 2000 г. = сб. ХХ век. Опит за равносметка, С., 2001, 147 – 159. Трифон Кунев и пропагандно-психологическата съпротива срещу властта в България 1945 – 1946 г. – В: Опозиция и съпротива, С., 2001, 62 – 73. Специфика на българското дисидентство. – В: Студената война на Балканите: история и последствия, С., 2002, 184 – 192. Споменът и забравата. Писателите и тяхната „мемоарна“ памет. – сп. „Исторически преглед“, 3 – 4, 2002, 181 – 199.Анотация на статията „Споменът и забравата. Писателите и тяхната „мемоарна“ памет“ на сайта Клио БГ Българският духовен елит и културните измерения на опозицията Изток-Запад през втората половина на ХХ век. – В: Проблемът Изток-Запад. Историческа перспектива, С., 2002, 97 – 105. Политическа култура на българския духовен елит след Втората световна война. – В: Политическата култура – история и съвременност, С., 2002, 174 – 191. Wladza i inteligencja w Bulgarii po II wojnie swiatowej. – Polska-Bulgaria w Europie Srodnikowej I Poludniowo-Wschodniej w wiekach XVII-XX. Podobienstwa, roznice, uwarunkowania. Institut Historii PAN, Warszawa, 2003, 276 – 287. Българският художествен елит през втората половина на ХХ век – между идеите и идеологията. – В: Двадесетият век. Опит за равносметка. С., 2003, 58 – 67. Политическа култура и интелектуални позиции в България през втората половина на ХХ век. – Collegium Germania 4. С., 2003, 295 – 309. 120-годишният юбилей на Георги Димитров – повод за размисъл. – В: Георги Димитров – между възхвалата и отрицанието. С., 2003, 137 – 148. Българските писатели и културните измерения на опозицията Изток-Запад през втората половина на ХХ век. – В: Проблемът Изток-Запад. Историческа перспектива. С., 322 – 329. Българският духовен елит и култура пред проблема „наше-чуждо“ през ХХ в. – История, 2004, кн. 1, 59 – 64. Западната легитимация на късното българско „дисидентство“. – Историческо бъдеще, 2004/1 – 2, Асоциация „Клио“, С., 2004, 116 – 130. Трифон Кунев – обреченият на забрава. – В: Земеделското движение в България. История, развитие, личности. Регионален исторически музей – Пазарджик, Пазарджик, 2004, 319 – 322. Культура как оппозиция: роман „Лицо“ Благи Димитровой (1982 г.) (документальное исследование) – Восточноевропейские исследования. Международный журнал по социальным и гуманитарным наукам. N 2, 2005, 130 – 138. Конфликтът власт-интелигенция в България (1960 – 1961 г.) – В: Национална научна конференция. Следвоенна България между Изтока и Запада. С., 2005, 153 – 163. Историографски интерпретации на проблема „българско дисидентство“. – В: Предизвикателствата на промяната. С., 2006, 324 – 333. „Недостоверен случай“. – В: Преломни времена. Юбилеен сборник в чест на 65-годишнината на проф. Любомир Огнянов. С., 2006, 703 – 720. Нови подходи в осмислянето на модерната българска култура. – В: Историческата наука в България – състояние и перспективи. С., 2006, 177 – 186. „Като малко нещо интелигентен син на своя народ...“: Илия Бешков за българо-югославските отношения (средата на 40-те – средата на 50-те години на ХХ век). – В: Проблемът Изток – Запад. България и Балканите. С., 2006, 161 – 170. „Езоповият език“ и неговите „преводачи“. – В: Сборник в чест на доц. Минчо Минчев, В. Търново, 2006, 179 – 188. Интелектуалната бохема в София през 50-те – 70-те години на ХХ век. – В: Модернизацията на България и Габрово 1878 – 2006, ВТ, 2007, 480 – 490. Конфликтът власт-интелигенция 1956 – 1957 г. – В: в. „Култура“, бр. 37 (2431), 27 октомври 2006 = 1956. Априлският пленум и литературата. Унгарското въстание и българските писатели. Власт и публичност. С., 2007, 31 – 47. Феноменът Радой Ралин – сп. Историята, кн. 2, 2007 г., 28 – 30. Ретроспективен и съвременен поглед върху проблема „За ценностните филтри в културата“ В: Българската култура между държавата и пазара, ИК ИФИ-БАН, София, 2007, 348 – 352. Има ли българската култура проблем с европейската си идентичност? В: Европа като културно пространство, Благоевград, 2008, 99 – 101. Софийската интелектуална бохема (1907 – 2007) В: 1907. Годината на интелигентите. Литература и автономия. Началата на модернизма. Сиела, 2008, 156 – 166. Конфликт „власть – интеллигенция“ в Болгарии. 1956 – 1957 годы. В: 1956 г. Российско-болгарские дискуссии. М., 2008, 316 – 329. Промени в българския културен живот и менталните нагласи на художествения елит 1987 – 1989 г. В: България и Русия – между признателността и прагматизма. Университетско издателство на СУ „Св. Кл. Охридски“, 2009, 156 – 168. Интелектуалната почтеност като бунтарство: вестник „Народна култура“ 1986 – 1989 г. – В: Толерантният националист. Парадигма, 2009, 317 – 342. „Обективно“ и „субективно“ в интерпретацията на соцреалистическата култура в България – В: Социалистически канон/алтернативен канон. ИК „Пан“, 2009, 365 – 380. „Тоталитарни“ и „антитоталитарни“ рефлексии в българските медийни дебати за 1968 година – В: Антитоталитарната литература. ИЦ „Боян Пенев“, 2009, 161 – 175. Топоси на бохемския дух в София: кафене „Бамбука“. – В: Културното наследство в съвременния град. Юбилеен сборник, посветен на 85-годишнината на ст.н.с. Магдалина Станчева. Издателство на НБУ, С., 2009, 122 – 133. „Вариация“ на тема 1989 година – В: 1989. Раздвоената година. Литературата като политика. Конструирания на прехода. Сиела, 2010, 48 – 57. Театралите и властта в началото на 60-те години на ХХ век: спомени за конфликти, конфликт на спомените – МИФ 15, Издателство на НБУ, С., 2010, 244 – 267. Идеологически, идеен, ценностен свят на българите през втората половина на ХХ век. – Изследвания по история на социализма в България 1944 – 1989, т. 2, ЦИПИ, С., 2010, 158 – 177. Динамика на естетическите норми и интелектуалните хоризонти (1944 – 1989 г.) – Изследвания по история на социализма в България 1944 – 1989, т. 2, ЦИПИ, С., 2010, 465 – 516. От маските до маскарада. Българските интелектуалци в годините на прехода: социална памет за „вчера“ – социални роли „днес“. – Изследвания по история на социализма в България. Преходът. ЦИПИ, София, 2011, 522 – 541. Des masques a la mascarade. Les intellectuels bulgares et les defis de la memoire sociale (Milieu des annees 1950 – fin des annees 1990) – History of Communism in Europe, Vol II. – 2011, Avatars of Intellectuals under Communism. Zeta Books, 123 – 142. Българската култура през ХХ век между Запада и геополитическия Изток: идентификационни характеристики – В: България, Балканите и Русия ХVІІІ-ХХІ век. Българо-руски научни дискусии. Институт за исторически изследвания, С., 2011, 389 – 397. „Вариация“ 2 на тема 1989 година – В: Призвание и всеотдайност. Сборник в чест на 70-годишния юбилей и 40-годишната научна дейност на проф. д. и. н. Витка Тошкова. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, С., 2011, 162 – 169. „Вариация“ 3 на тема 1989 година (Константин Павлов) – В: Исторически личности и идеи. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. д-р Искра Баева. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, С., 2011, 110 – 120. Изследванията на литературата и културата на НРБ в контекста на (не)прочетените архиви – В: НРБ – литературата: история, понятия, подходи. Съставител Пламен Дойнов, Издателство „Кралица Маб“, издателство „Силуети“/LiterNet Mедиа, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2012, 36 – 54. Георги Димитров в „словото“ на Бешков. В: Георги Димитров в обществената и научната памет, С, 2012, ЦИПИ,182 – 190.