Паисий (, ) е източноправославен духовник, митрополит на Смирненската (1853 – 1857) и на Пловдивската епархия (1857 – 1861) на Вселенската патриаршия. Паисий е застъпник за въвеждането на българския език в богослужението, участва активно в борбата за самостоятелна българска църква и след създаването на Българската екзархия в 1870 година е член на нейния Свети синод.

Биография Патриаршески духовник Паисий е роден през 1810 година в град Янина със светското име Петрос Зафириу (Πέτρος Ζαφειρίου). По произход е погърчен албанец, син на учител по гръцки на име Зафириос. Става дякон на митрополит Йоаким Янински (1840 – 1845), бъдещ вселенски патриарх. Заедно с него се мести на Света гора, в Цариград и в Смирна, където учи в евангелското училище.

Учи богословие в Атинския университет. В началото на ноември 1852 година Паисий е назначен за велик архидякон на Вселенската патриаршия. На 30 ноември 1852 година е ръкоположен за презвитер от патриарх Герман IV Константинополски. Служи като велик протосингел на Вселенската патриаршия от 1852 до 1853 година.

На 16 февруари 1853 година е ръкоположен за митрополит на Смирна от патриарх Герман IV.

Български духовник

На 15 ноември 1857 година е избран за пловдивски митрополит, като предходникът му Хрисант го замества в Смирна. Смяната е предизвикана от силната съпротива срещу Хрисант сред българската общност в Пловдив и Паисий полага усилия да смекчи конфликта между българи и гърци в града. На празника Рождество Христово, на 25 декември 1859 година Паисий и поп Златан Кинов, главен свещеник на пловдивския храм „Света Богородица", отслужват литургия на църковнославянски вместо на гръцки език. Това е голямо постижение на българите в борбата за църковна независимост в града. На 9 ноември 1860 година митрополит Паисий пише до представителите на епархията, че се присъединява към обявената с Великденската акция от април 1860 година независима българска църква. На 25 февруари 1861 година Патриаршията го уволнява, но на 12 март българската общност в Пловдив обявява отделянето на епархията от Патриаршията и Паисий отслужва тържествена служба по този повод.

През април 1861 година Патриаршията иска депортирането му от Пловдив и на 15 април 1861 година Паисий е заточен: първо на Света гора, впоследствие – в Чанаккале на Дарданелите, и накрая – на остров Халки. След отстраняването на Паисий за пловдивски митрополит е определен българинът Панарет, дотогава ксантийски митрополит. Многохилядната българска цариградска колония устройва огромна демонстрация против заточването Паисий Пловдивски, Иларион Макариополски и Авксентий Велешки.

След освобождаването си Паисий продължава да взима дейно участие в борбата за църковна независимост. Делегат е на Първия църковно-народен събор в Цариград през 1871 година и е член на Привременния екзархийски смесен съвет. Участва в изготвянето на Екзархийския устав и е основна инстанция по каноничните въпроси, тъй като той е най-добре подготвения в това отношение прелат. По въпроса за пожизнеността или сменяемостта на екзарха, Паисий заедно с Панарет Пловдивски и Иларион Ловчански застава на позицията, че сменяемият екзарх е нововъведение в управлението на църквата, но не е неканонично. При определяне на предложенията за екзарх Паисий си прави отвод, но Съборът решава да го предложи на Високата порта заедно с другите четирима владици заседаващи на Събора. Паисий влиза в Привременния синод на Българската екзархия заедно с Иларион Ловчански, Панарет Пловдивски, Антим Видински и Иларион Макариополски.

Въпреки отстраняването си от епархията в 1861 година, Паисий продължава да бъде зачитан от населението и има голям авторитет от годините на борба и изгнанието си. Епархията не приема добре заместилия го Панарет, дори и след като той се присъединява към Българската църква. Така след създаването на Екзархията двамата се оказват претенденти за пловдивската катедра, но проблемът е решен със смъртта на Паисий 25 февруари 1872 година в Цариград. Погребан е в двора на катедралната църква на Българската екзархия „Свети Стефан“.

Илия Тодев пише за него:

Бележки

Категория:Български духовници Категория:Албански духовници Категория:Родени в Янина Категория:Смирненски митрополити Категория:Пловдивски митрополити Категория:Българи от албански произход Категория:Починали в Истанбул Категория:Гръцки духовници