Деспот (, despotēs, despotes, despot) е титла, въведена през 1163 г. от византийския император Мануил I Комнин (упр. 1143 – 1180) като най-висшата титла след василевса, запазена за членовете на управляващите династия или обозначава владетел на полунезависима имперска територия.The Palgrave Atlas of Byzantine History (Historical Atlas) by John Haldon, Palgrave Macmillan - 2005 ISBN 978-1-4039-1772-8, p.170
Семантика Титлата „деспот“ е била запазена за най-висшите благородници. Един деспот може да има една деспотия (Despotie или Despotats), от 1261 г. е също титлата на престолонаследника на византийския престол, който едновременно е и владетел в Деспотство Морея. Женската форма е деспина (Despoina) и означава жена деспот или съпругата на деспот.
Освен във Византия, титлата се разпространява като най-висока владетелска титла и в Южна Европа. Така Бела III от Унгария (упр. 1172 – 1196) става първият невизантийски деспот. Обикновено тяхната владетелска територия тогава е наричана деспотат (Despotat), както Епирското деспотство или Добруджанското деспотство. В деспотат Епир деспот е титлата на владетеля на византийската държава-продължител. В Средновековна Сърбия се въвежда деспот (виж сръбски деспоти) по времето на цар Стефан Душан, който с това приема византийските служби и титли. Сръбските деспоти през 15 век получават между 1402 и 1453 г. своите титли винаги от византийския император, след това от унгарския крал. Първият деспот на Моравска Сърбия е Стефан Лазаревич, който приема титлата от византийския император Мануил II Палеолог на връщане от злополучната битка при Ангора в Константинопол.
Във византийската литургия до днес свещеникът е заговарян с „деспот“ от дякона.
Титлата е станала нарицателна за производния ѝ термин – деспотизъм.
Деспоти в България По времето на Латинската империя Алексий Слав (1208 – сл. 1222) в Родопите
По времето на Второто българско царство Яков Светослав (пр. 1261 – 1275/1277), деспот на София Георги I Тертер (1278/1279 – 1292) Алдимир (1280-те–1305), деспот на Крън Шишман I (1270 – 1313), деспот на Видин Деян (1310 – 1371), деспот на Велбъжд Йоан Драгаш (1343 – 1378), деспот на Велбъжд. Михаил III Шишман Асен (пр. 1313 – 1322/1323), деспот на Видин, цар на България през 1322/1333 Белаур (1323 – ок. 1331) Войсил, деспот на Копсис Михаил Шишман Видински (неизвестно), малкият син на цар Михаил Шишман, деспот на Видин (вероятно след Белаур) Момчил (1343/1344 – 1345), владетел в Родопите Добротица (сл. 1357 – 1386), владетел на Добруджа
В Поморавието и в т.нар. Моравско деспотство Йоан Оливер (1310 – 1346) Стефан Лазаревич (1402 – 1427) Георги Бранкович (1427 – 1456) Лазар Бранкович (1456 – 1458) Стефан Бранкович (1458 – 1459) Стефан Томашевич (1459)
Вижте също Василевс Деспотия Севастократор Цезар (титла)
Литература B. Ferjancic, Despot. Lexikon des Mittelalters, 3, Sp. 733f. Lexikon zur Geschichte Südosteuropas, 2004 S. 183 – 184 (ISBN 3-205-77193-1, ISBN 3-8252-8270-8) Билярски, И. А. (1998), Институциите на средновековна България. Второ българско царство (XII–XIV в.), София.
Външни препратки Кой лежи в кивота?
Източници
Категория:Български благороднически титли Категория:Втора българска държава Категория:Византийски титли и длъжности Категория:Поморавие Категория:Благороднически титли