Аргументът към авторитета, позоваване на авторитет или апел към нелегитимен авторитет ( – „аргумент към скромност“) в логиката, реториката и критичната мисъл е вид грешна логическа аргументация в математическата логика, съгласно която някакво твърдение се твърди за вярно заради това, че се потвърждава от авторитетен източник.Александрова, Д. (1997). Риторическата аргументация – същност на продуктивния диалог в обучението. Сп. „Педагогика“, бр. 5, стр. 43.Bassham, G., et al. (2011). Critical thinking: a student’s introduction. New York, NY: McGraw-Hill. ISBN 978-0-07-340743-2, pp. 69.
Грешка е налице, когато посоченият авторитет в действителност не е легитимен авторитет по обсъждания въпрос; когато не е квалифициран да даде надеждни твърдения за обсъжданото.Jackson, D., & Newberry, P. (2012). Critical Thinking: A User’s Manual. Boston, MA: Wadsworth. ISBN 978-0-495-81407-8, pp.94-101. Този аргумент е важна част от т.нар. неформална логика.
Етимология За пръв път аргументът е използван от английския философ Джон Лок в неговия труд „Опит върху човешкия разум“ (Essay Concerning Human Understanding, 1690, кн. IV, ч. XVII). Латинската дума verecundia означава „скромност“, а изразът Argumentum ad verecundiam – буквално „аргумент към скромност“. Лок обяснява донякъде афористично смисъла на употребения термин така:
Източници
Вижте също Линията на Платон Ipse dixit Reductio ad Hitlerum
Категория:Критично мислене Категория:Логика Категория:Латински изрази Категория:Реторика