Азия е най-големият и най-населеният континент на планетата Земя. Той заема 30% от сушата (8,7% от цялата повърхност на Земята) и има население, надхвърлящо 4 милиарда души. Това представлява около 60% от човешката популация. Площта ѝ е 44 580 000 km².
Азия се помества предимно в Източното полукълбо и Северното полукълбо. Границите ѝ не са строго определени, най-вече тази с Европа. За граница между Азия и Африка се смята Суецкият канал, а тази с Европа минава по планината Урал, река Емба, Каспийско море, Кавказ, по Черно море, Босфора, Мраморно море, по протока Дарданели и Егейско море. Континентът има пряк излаз на три океана: на север – Арктичния; на изток – Тихия, а на юг – Индийския океан.
Взимайки предвид размера и разнообразието ѝ, Азия е топоним, датиращ още от древността – повече е като културна концепция, обединяваща различни региони и хора, отколкото еднородно цяло (виж Субрегиони в Азия и Азиатци). В Азия са: Най-голяма държава: Русия Най-малка държава: Малдиви Най-висока точка: връх Еверест – 8848 m (Китай/Непал) Най-ниска точка: депресията на Мъртво море – 420 m под м.р. (Израел) Най-дълга река: Яндзъ – 6380 km (Китай) Най-голямо езеро: Каспийско море – 378 400 km2 Най-големи валежи (средно годишно): Подножието на Хималаите (Черапунджи) – 11 430 mm (12 m)
Дефиниране
Три океана – Северен ледовит, Тихи и Индийски океан, оформят бреговата линия на континента, дълга около 80 000 km. На запад Азия има широка връзка с Европа и заедно с нея образува най-голямата суша на Земята, наречена Евразия. На югозапад Азия се свързва с Африка чрез тесния Суецки канал. На юг, в Индийския океан, са вдадени трите най-големи полуострова на континента – Арабски, Индостан и Индокитай. Бреговете ѝ са относително слабо разчленени.
Климатични пояси Климатът на Азия е много разнообразен. Причина за това са простирането на континента между Северния полюс и екватора, огромната му площ, голяма отдалеченост на централните му части от ограждащите го водни басейни, особеностите на релефа.
1. Екваториален пояс – заема по-голямата част от полуостров Малака, Малайския архипелаг, южната част на остров Шри Ланка. Има само един сезон – лято. Климатът е горещ и влажен през цялата година. Средногодишните температури са високи.
2. Арктични – обхващат малка част от Северна Азия. Почвите са блатни и каменисти. Климатът е полярен. Растенията са лишеи, мъхове и животните които се срещат са бяла мечка, бял ястреб, морж, тюлен.
3. Тундра и лесотундра – обхваща Сибир. Почвите са тундрови и блатни. Климатът е субполярен. Растенията са лишеи, мъхове и боровинка. Животните са бяла мечка, полярна лисица и птици.
4. Тайга – обхваща широка ивица от Урал до Тихия океан. Климатът е умерен. Почвите са кафяви-горски. Растенията са предимно иглолистни. Животните са кафява мечка, лисица, лос, катерица и други.
5. Широколистни и смесени гори – обхваща ивица от река Амур и северните и западните части на Корейския полуостров. Почвите са кафяви-горски. Климатът е умерен. Растенията са дъб, бук, ясен, липа, люляк. Животните са елен, дива коза, фазан, синигери, сибирски тигър, сибирски леопард, петнист елен.
6. Степи и лесостепи – обхваща зони на широколистните и смесени гори и част от пустините и полупустините. Почвите са кафяви-горски и са плодородни. Климатът е умерен. Растенията са дъб, клен, ясен, бук, липа, пелин. Животните са див заек, лалугер, сова, ястреб, полска мишка.
7. Пустини и полупустини – обхващат пустините. Почвите са солени – жълтоземни. Климатът е субтропичен и тропичен. Растенията са финикова палма, бархани и други. Животните са гущер, скорпиони, камила, антилопа Оронго и други.
8. Твърдолистни гори и храсти – обхваща ивица от Амур до Средиземно море. Почвите са кафяви канелени, климатът е субтропичен. Растенията са портокали, маслини, лимони, вечно зелен дъб, кипарис и кедър. Животните са рис, зайци, чакал, бамбукова мечка и други.
9. Савани – обхващат Индостан Индокитай. Почвите са червеноземни, климатът е субекваториален. Растенията са бамбук, акация и палми. Животните са бивол, носорог, индийски слон, мангуста, маймуна, фазан, паун, читал, самбар, барасинга.
10. Влажни екваториални и тропични гори – обхващат зоните около екватора, както и Малайския архипелаг. Почвите са червеноземни. Климатът е екваториален. Растенията са бамбук, лиани; има джунгли. Животните са тапир, носорог, паун, тигър, черна пантера и други.
11. Планинска зона – обхваща всички по-високи части на континента. Почвите са кафяви-горски, а климатът е планински. Растенията са лишеи, еделвайс, каменоломка и др. Животните са дива коза, елени, вълк, винторог козел, лешояди и орли.
Физикогеографско райониране на Азия Континентът Азия е единствения континент на Земята, който се разполага в пределите на всички климатични прояси, от арктичния до екваториалния. Резките различия в макрорелефа на континента са обусловили неговото деление на 9 големи региона: 1. Арктически острови; 2. Западен и Среден Сибир; 3. Източен и Южен Сибир; 4. Далечен Изток; 5. Средна и Централна Азия; 6. Предноазиатски планински земи; 7. Южна Азия; 8. Югоизточна Азия и 9. Арабия – Мала Азия и Кавказки регион. Всички те от своя страна се поделят на 29 сектора, които включват 90 области и 67 подобласти.«Физико-географическия атлас мира» (ФГАМ), М., 1964 г.» – Физико-географическое районирование Европы, стр. 116
1. Арктически острови – включват архипелазите Северна земя и Новосибирските острови и остров Врангел. 1.1. Острови от Западноазиатския сектор – включва архипелага Северна земя и други по-малки острови в Карско море. Имат обособено положение, малко по-топъл климат от Източноазиатския сектор, съвременно заледяване и са заети от полярна пустиня. 1.2. Острови от Източноазиатския сектор – включва Новосибирските острови и остров Врангел. Имат обособено положение, малко по-студен климат от Западноазиатския сектор и са заети от полярно-пустинно-планински ландшафт и полярна пустиня.
2. Западен и Среден Сибир 2.1. Западен Сибир – представлява обширна акумулативна силно заблатена равнина с умереноконтинентален климат. 2.1.1. Ямало-Гиданска област – обхваща полуостровите Ямал и Гидански. 2.1.2. Зауралска област – обхваща източните подножия на Урал. 2.1.3. Обско-Енисейска област – обхваща северните най-ниски части на Западносибирската равнина. 2.1.4. Прииртишка област – обхваща южните по-високи части на Западносибирската равнина в района на долното течение на река Иртиш. 2.2. Казахска хълмиста земя – представлява средновисока денудационна равнина с нагънати пластове и единични островни възвишения. Климатът е остроконтинентален. 2.2.1. Тургайска област – обхваща Тургайска падина, разположена между Казахската хълмиста земя на изток и планината Мугоджари на запад. 2.2.2. Хълмиста област – обхваща цялата Казахската хълмиста земя. 2.3. Северен и Среден Сибир – състои се от редуващи се равнини, хълмове и плата с остроконтинентален климат. 2.3.1. Планини Биранга – заема почти цялата територия на полуостров Таймир. 2.3.2. Северосибирска низина – простира се от запад на изток между планината Биранга на север и Средносибирското плато на юг. 2.3.3. Северна част на Средносибирското плато 2.4. Централен Сибир – представлява обширно средновисоко плато с остроконтинентален климат. 2.4.1. Ангаро-Тунгуска област – заема южната част на Средносибирското плато. 2.4.2. Енисейско възвишение – разположено покрай десния бряг на река Енисей 2.4.3. Приленска област – обхваща част от средното и цялото долно течение на река Лена.
3. Източен и Южен Сибир 3.1. Алтай и Саяни – заемат високите нагънато-блокови и нагънати планини Алтай и Саяни, характеризиращи се с дълбоко ерозионно разчленение и умереноконтинентален климат. 3.1.1. Кузнецко-Минусинска област – заема ниската планина Кузнецки Алатау и Минусинската котловина. 3.1.2. Саяни – обхваща планините на Западните и Източните Саяни. 3.1.3. Алтай – обхваща планините Алтай и Монголски Алтай. 3.2. Прибайкалие и Забайкалие – заема обширни територии в Югоизточен Сибир, като включва множество средновисоки блоково-нагънати планини, а климатът е рязкоконтинентален. 3.2.1. Витимско-Алданска планинска земя – обхваща Витимската и Алданската планински земи. 3.2.2. Байкало-Станова планинска земя – обхваща района на езерото Байкал и Становата планинска земя. 3.2.3. Витимско плато – заема обширното Витимско плато. 3.2.4. Забайкалско средногорие – обхваща районите между езерото Байкал на запад и река Аргун на изток. 3.3. Централна Якутия – заема централните части на Якутия. Преобладават акумулативните равнини, а климатът е рязкоконтинентален, предимно засушлив. 3.3.1. Централноякутска низина – заема северната равнинна част на сектора. 3.3.2. Лено-Алданско плато – заема южната по-висока част на сектора. 3.4. Североизточен Сибир – заема източните части на Якутия. Релефът се характеризира с редуване на средновисоки планини и равнини и рязкоконтинентален климат. 3.4.1. Яно-Колимска област – обхваща силно заблатените Яно-Индигирска и Колимска низини. 3.4.2. Долноленска низина – заема най-долното течение на река Лена. 3.4.3. Верхоянски планини 3.4.4. Централни планини на Североизточен Сибир – заема планините източно от Верхоянските планини в източната част на Якутия и в западната част на Магаданска област. 3.4.5. Охотско-Чаунска област – обхваща крайните югоизточни части на Якутия и крайните северни части на Хабаровски край и включва планините Сунтар-Хаята и др.
4. Далечен Изток 4.1. Далечен Североизток – заема крайния североизток на Русия и е съчетание от средновисоки планини и равнини с остатъци от древен вулканизъм. Климатът е субарктичен. 4.1.1. Чукотско-Магаданска област – обхваща голяма част от територията на Магаданска област, в т.ч. и полуостров Чукотка. 4.1.2. Анадиро-Пенжинска област – обширни равнини, простиращи се около долните течения на реките Анадир и Пенжина. 4.1.3. Корякска област – заема територията на Корякската планинска земя. 4.2. Камчатско-Курилски сектор – простира се на териториите на полуостров Камчатка и Курилските острови. Има съвременен вулканизъм и океански климат. 4.2.1. Западна Камчатка – заема западната, преобладаващо равнинна част на полуостров Камчатка. 4.2.2. Източна Камчатка – заема източната, преобладаващо планинска част на полуостров Камчатка. 4.2.3. Курилски острови 4.3. Приамурско-Корейски сектор – заема Приамурието и Приморския край на Русия, Северна и Източна Манджурия на Китай и целия Корейски полуостров. Представлява съчетание от средновисоки планини и равнини с умерен климат. 4.3.1. Приамурско-Охотска област – обхваща района на долното течение на река Амур и остров Сахалин. 4.3.1.1. Приамурие – заема района на долното течение на река Амур. 4.3.1.2. Остров Сахалин 4.3.2. Зейско-Бурейнска област – заема водосборните басейни на реките Зея и Бурея (леви притоци на Амур) 4.3.3. Амуро-Усурийска област – заема Амурско-Зейската равнина и долината на река Усури (ляв приток на Амур). 4.3.4. Сихоте Алин – обхваща планината Сихоте Алин в Приморския край на Русия. 4.3.5. Сунляо-Хинганска област – простира се в северната и източната на Манджурия в Китай. 4.3.5.1. Голям и Малък Хинган – простира се в северната част на Манджурия, като обхваща планините Голям и Малък Хинган. 4.3.5.2. Сунляо – обширна акумулативна равнина простираща се покрай долното течение на река Сунгари (десен приток на Амур). 4.3.5.3. Планини Ляоси – простират се в източната част на Манджурия. 4.3.6. Корейска област – заема целия Корейски полуостров и Манджуро-Корейските планини. 4.3.6.1. Манджуро-Корейски планини – издигат се в югоизточната част на Манджурия в Китай и в КНДР. 4.3.6.2. Корейски полуостров – заема южната част на полуострова, на територията на Южна Корея. 4.4. Източен Китай – заема източните части на Китай и представлява съчетание от средновисоки планини и равнини и има субтропичен, мусонен климат. 4.4.1. Велики равнини и ниски планини на север – заема териториите на Голямата Китайска равнина, Полуостров Шандун и планината Тайханшан 4.4.1.1. Голяма Китайска равнина 4.4.1.2. Полуостров Шандун 4.4.1.3. Планина Тайханшан