Мкомази (на суахили и ) е най-младият национален парк в Танзания, намиращ се в североизточната част на страната, на границата с Кения. Заема територии в регионите Килиманджаро и Танга, като се разполага между планините Килиманджаро на запад и Усамбара и Паре на изток. Последните две планини представляват част от Източноафриканската дъга, която на свой ред е част от Големия източноафрикански рифт. На север Мкомази граничи с кенийския национален парк Цаво, създавайки обща основа за мигриращите стада от слонове, орикс и зебра по време на дъждовния сезон. Двата парка заедно образуват една от най-големите и най-важни защитени екосистеми на Земята. George Adamson Wildlife Preservation Trust (GAWPT)/Mkomazi National Park

Мкомази е обявен за ловен резерват през 1951 година и за национален парк през 2006. TSC/Mkomazi National Park Носи името си от езика на племето паре, където „mwiko“ означава дървена лъжичка, а „mazi“ – вода. Цялата дума има значението на „лъжичка вода“, което вероятно се отнася до недостига на водата в района или за река Умба, течаща по югоизточната граница на парка и оставаща с оскъдни количества вода през сухия сезон. All Africa/Tanzania: Mkomazi – Cowboys, Coyotes and Windmills

Описание Националният парк Мкомази представлява обединение на два ловни резервата. Разположеният в източната част Умба, създаден през 1974 година, се намира в окръг Лушото, регион Танга, а западният Мкомази – в регион Килиманджаро. От двете защитени територии Мкомази е по-голямата и с по-богато разнообразие на местообитания, а Умба заема площ от около 1500 km2. Safari Patrol/Mkomazi National Park Двата бивши дивечови резервата носят общото име Национален парк Мкомази. В правителствените документи обаче, паркът понякога се нарича Национален парк Мкомази-Умба.

Паркът заема площ от 3245 km2 с разнообразен релеф. Надморската му височина варира от 230 до 1620 m. Bird Life International/Important Bird Areas (IBAs)/Mkomazi Game Reserve В източната си част като цяло е равен, с лек наклон на изток към река на Умба, по която преминава югоизточната му граница и която е единствената постоянно течаща река тук. В северозападния сектор съществуват редица от гористи хълмове – Кисима, Ибая, Маоре, Занге и Мзара. Explore Tanzania/Mkomazi National Park Сухите хълмове Тулса се издигат в центъра на парка и по тях са запазени частични останки от галерийни гори.

Крайречните гори представляват важен компонент на екологичното благосъстояние на екосистемата. През парка и край него преминават пътища от различен клас – от тесни черни до добре поддържани. На няколко километра от границите му преминава една от най-натоварените магистрали в Танзания, свързваща град Аруша с Дар ес Салаам.

Входът Zange за парка се намира на 112 km от град Моши, на 120 km от Националния парк Килиманджаро и на няколко минути пеш от малкото градче Самай. По специално споразумение паркът е лесно достъпен още и през входовете Njiro, Kivingo и Умба. Най-подходящото време за наблюдение на големите бозайници и птиците е в периода края на юни – началото на септември.

Климат Климатът на Мкомази се характеризира с два сезона – сух и дъждовен. Сериозно влияние върху него оказва планината Усамбара, която спира дъждоносните облаци от изток и Мкомази попада в дъждовна сянка, което превръща територията в полусуха савана. Основните източници на вода са два постоянни малки водоема и някои непостоянни, които са сухи в продължение на няколко месеца от годината и се пълнят само по време на дъждовния сезон. Planet/Tanzania/Национальный парк Мкомази

Климатични показатели за територията на парка:

Показател Mkomazi Climate Guide януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември Максимална дневна температура (°C) +30 +32 +32 +29 +27 +26 +26 +27 +28 +30 +30 +30 Минимална нощна температура (°C) +20 +20 +20 +20 +19 +17 +16 +16 +16 +18 +19 +20 Часове на слънцегреене 9 9 8 6 5 6 6 6 7 8 8 8 Среден брой на дните с валежи 12 9 14 18 14 6 7 7 7 10 16 16 Средни месечни валежи (mm) 52 59 91 145 131 35 23 23 24 42 80 73 Максимален УВ индекс 11 11 11 11 11 10 10 11 11 11 11 11

Флора

Националният парк Мкомази достига почти до южната част на областта Сахел. Характерна за него е полусухата савана, заета с треви и храстовидна растителност, вековни баобаби и изолирани скалисти хълмове. Морето от храсталаци постепенно отстъпва място на открити тревни площи, разнообразени с акациеви дървета и плитки затревени долини. По-голямата част от парка е заета от пасища, част от които през дъждовния сезон се превръщат в блата. Сухата саванна равнина е в ярък контраст с граничещите планински вериги Паре и Усамбара, обрасли с гъсти тропически гори. В парка се редуват хълмисти възвишения, залесени райони, блата, открити тревни пространства. Friends of Usambara Cycling and Trekking/Mkomazi National Park visiting with Friends of Usambara Society

Горите са доминирани от акации от вида Commiphora, които подчертават уникалността на екологията на Мкомази. В парка растат голямо количество сандалови дървета, концентрирани главно в частта Умба и по-малко абаносови, характерни с твърдата си черна дървесина.

Фауна През сухия сезон водата в парка е оскъдна и не може да поддържа голямо количество животни. Но през дъждовния период изобилства с неколкократно повече представители на животинския свят. Река Умба и многобройните водоеми в района поддържат голямо разнообразие от диви животни. Това са характерните обитатели на саваната и териториите с храстовидни съобщества. Паркът е обитаван от „петте големи“ – слон, носорог, бивол, лъв и леопард, като в него са регистрирани общо 78 вида бозайници. Местността изобилства със стада от жирафи, зебри, обикновена кана, обикновен бубал, брадавичеста свиня и множество хищници, включително лъв, леопард, гепард и земен вълк. Babu's Camp at Mkomazi National Park Тук могат да се видят още дива котка, черногръб чакал, хиена и много други.

Бозайници До началото на 1970-те години паркът е бил дом на около 3500 слона, които след този период са подложени на масово унищожение. В края на 1980-те години, след две десетилетия на унищожаване от бракониери на слонова кост, са останали само 11 слона. След проведената рехабилитация, повишаването на сигурността в парка и забраната на търговията със слонова кост, броят им се е увеличил, макар че все още не е достигнал предишното си ниво. Сега през сухия сезон паркът е обитаван от 200 – 300 слона, а броят им достига своя пик от почти 1000 през дъждовния сезон. Те се движат свободно както в Мкомази, така и в Цаво, а последните преброявания отбелязват нарастване на популацията им в екосистемата. Tusk Projects/Mkomazi National Park

Мкомази е жизненоважно убежище за два силно застрашени вида – черния носорог и африканското диво куче, наричано още хиеново. И двата вида са успешно реинтродуцирани тук повторно. Скитник по природа, дивото куче може да се види почти навсякъде из Убежището, а черният носорог е ограничен до оградени терени, които гарантират неговата безопасност.

Реинтродуцирането на африканското диво куче е изключително сложна операция, поради уникалната социална структура на животните и необходимостта от широка гама подходящи видове плячка. Mkomazi National Park, Tanzania, George Adamson Wildlife Preseveration Trust (GAWPT) Първите критично застрашени африкански диви кучета пристигат в парка през 1995 година. Началото е положено с 25 кученца от три различни семейства от масайската степ, място, където местните животновъди масаи ги тровят за да запазят добитъка си. В днешно време в Мкомази тече ветеринарна програма според която всички са ваксинирани срещу бяс, гана, лептоспироза и парвовируси. Извършени са изследвания на ДНК, които показват обещаващо биоразнообразие между трите семейства и генетична жизнеспособност на поколенията. Под кожата на всяко куче е поставен микрочип така, че екземплярите от различните семейни групи да могат да бъдат идентифицирани. Save the African Wild Dog/Mkomazi Game Reserve and the African Hunting Dog При дивото куче успеваемостта на реинтродукцията достига до 60% и през 2012 година в парка има вече 52 кучета в 4 разплодни групи. Mkomazi report 2008

В Мкомази живеят и някои видове, които са рядкост за Танзания – орикс бейза от подвида Oryx beisa callotis с красиви много дълги рога и раираното малко куду с характерни спираловидно завити рога. В страната паркът е защитената територия с най-голяма популация от необичайната жирафова газела геренук. Благодарение на дългата си стройна шия и изправена на задните си крака, тя успява да достигне по-високи клони на акациевите дървета, недостижими за останалите антилопи. Подсемейство антилопите е представено още от газела на Грант, дик-дик и импала. Крайречните гори са дом и за редки видове черно-бели колобуси.

Убежище за черни носорози Създаването на убежището за черни носорози в границите на парка е планирано през 1991 година с помощта на учени, специализирали в опазване на вида на континента, а първите 4 носорога пристигат през 1996 година. Save the Rhino/Mkomazi Rhino Sanctuary Още 4 екземпляра са докарани през 2001 от Южна Африка. През 2009 година допълнително са докарани още три носорога от зоопарка на Двур Кралове-над-Лаба в Чехия. Животните пропътуват 1000 km до Амстердам, натоварени в камиони и придружени от екип от ветеринарни лекари и пазачи. След еднодневна почивка са прехвърлени в самолет и превозени до Килиманджаро, откъдето са поети от служителите на парка и откарани в Мкомази. През юни 2012 година се прави нов успешен опит за прехвърляне на носорози от зоопаркове в естествената им природна среда. В Мкомази постъпват още три носорога, пристигнали от парковете за диви животни в Port Lympne и Howletts, Англия.

Екземплярите, отглеждани за разплод в парковете Мкомази и Цаво са от подвида източноафрикански черен носорог (Diceros bicornis michaeli). Дотогава в Танзания съществуват само три много малки и силно уязвими групи от този подвид – в кратера Нгоронгоро, Националния парк Серенгети и Ловния резерват Селъс. Черният носорог е интродуциран на територия, опасана със здрава ограда с електрозащита, заемаща 45 km2 в рамките на парка. Идеята е да се създадат жизнеспособни популации, носорозите да достигнат 25 броя, след което тяхното потомство да бъде използвано за укрепване на съществуващите популации в Танзания и Кения. Територията на Убежището е разширена с още 50 km2. Посещенията на туристи в него почти не се допускат.

В наше време двата парка общо имат голяма плътност от черни носорози, далеч по-висока от тази на Южна Африка и повечето защитени територии на континента. Условията за живот са изключително благоприятни, тъй като растителността е изобилна и подходяща за хранителните вкусове на носорозите. Плодородието и многообразието ѝ се дължат на богатите вулканични почви и бимодалния модел на валежите.

Птици

Паркът е чудесна дестинация за любителите на птичия свят с най-малко 405 записани вида птици. В големи количества присъстват гълъби, тъкачи, Bucorvus leadbeateri и токачки. Тук могат да се видят папагали, корморани, пеликани, фламинго, рибарчета, дъждосвирци, патици, степен орел, орел от вида Aquila wahlbergi, туракоподобната Corythaixoides, предпочитащата територии с голи, трънливи храсти Coracias naevius, обикновена токачка, Tockus deckeni, ястреб от вида Melierax poliopterus, перлена кукумявка (Glaucidium perlatum), стърчиопашката Macronyx aurantiigula, малкият африкански червенокоремен папагал, дългоопашатият жълто-зелен папагал Poicephalus senegalus, розовогърда чучулига, златногръд скорец, нектарникът Nectarinia hunteri, сокол пигмей, мишелов от вида Buteo augur Rockjumper Worldwide Birding Adventures/West Usambaras&Mkomazi Game Reserve Birding Tanzania/Mkomazi National Park, ендемичните за страната лешоядова токачка и папунякът от вида Phoeniculus damarensis.