Касандрия (, до 1955 година Βάλτα, Валта, до 1964 година Κασσάνδρα, Касандра) е градче на полуостров Касандра (Палене) на Халкидически полуостров в област Централна Македония, Гърция. Касандрия е най-голямото селище на полуостров Касандра и е център на дем Касандра.
География Паланката е разположена в центъра на северната част на Касандра на малката рекичка Хаджи.
История Античност и Средновековие При разкопки в парцел в селото са идентифицирани елинистически останки. Но от източниците не е известно нищо за по-ранната история на Валта и района ѝ. Повечето от античните останки, регистрирани в селището –- надписи, скулптури, архитектурни елементи – са пренесени от други райони на полуострова. Дори известният раннохристиянски релеф, разположен над западния вход на митрополитската църква „Рождество Богородично“, е свързан с иконостаса на църквата „Свети Димитър“ в Солун или с епископската църква на античния град Касандрия (Потидея).
Единствените известни археологически обекти, идентифицирани в района близо до Валта, са хълм югозападно от селото с името Апано Хора, на който има следи от раннохристиянско селище и средновековното гробище около църквата „Свети Илия“ южно от селото. Селището, на което е принадлежало гробището не е идентифицирано. Ако се вземе предвид Апано Хора, в превод Горно село, в който е идентифицирано раннохристиянско селище, вероятно е съществувало и Като Хора, Долно село. Възможно е Апано Хора да е било изоставено и населението да се е изселило в по-новото Като Хора, тоест по-късната Валта.
В Османската империя
Валта, в превод Блата, се появява в историческите източници в 1589-1590 година. По това време Касандра е предоставена на дворцовия евнух Газанфер Ага, става вакъф (1591) и е реорганизирана със създаването на атонски метоси и нови села. Оттогава Валта се развива в голямо село, става център за търговия със зърно, седалище на френските и холандските вицеконсулства (XVIII век) и седалище на Касандрийската митрополия.
През 1821 година по време на Гръцата война за независимост във Валта се оттеглят въстаниците след разгрома пред Солун. През ноември 1821 година османската армия успява да пресече канала на Потидея и да завоюва Касандрия и други селища. Въстаниците бягат в Средна Гърция и на Спорадите. Селището е разрушено напълно от османската войска, но бързо се възстановява, след като в него се заселват жителите на околните разрушени села. Градчето все още пази традиционната архитектура от XIX век. В средата на XIX век са построени църквата „Свети Атанасий“ и катедралният храм на Касандрийската епархия „Рождество Богородично“. В 1886 година е построена църквата „Свети Илия“.
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Валта (Valta), Касандрийска епархия, живеят 960 гърци. Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) във Валта, което е мюдюрлук, живеят 800 жители гърци християни.
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Валта (Valta) има 775 гърци.
В Гърция В 1912 година по време на Балканската война във Валта влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война в 1913 година градчето остава в Гърция.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Касандрия на 6 август 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Мартеш Μαρτές Псилома Ψήλωμαвъзвишение на СЗ от Касандрия Байла Μπαϊλα Корфула Κορφούλαвъзвишение на СЗ от Касандрия (108 m) Бара Μπάρα Ливадаки Λιβαδάκι
Личности Родени в Касандрия Анастасиос Химевтос (1795 – 1853), гръцки революционер Атанасиос Иконому (1872 – 1953), гръцки лекар, революционер и политик Вениамин Амидски (1849 – 1907), гръцки духовник Григорий Епифаниу (? – 1837), гръцки духовник Христодул Симонис (? – 1777), новомъченик
Източници P. Kanzler, Andreas Neumeier, Nord- und Mittelgriechenland. Michael Müller Verlag, Erlangen 2007. ISBN 978-3-89953-297-5 F. Papazoglou, Les Villes de Macédoine à l'époque romaine, Supplément du BCH 16, Athènes, 1988 D. Samsaris, La Colonie romaine de Cassandréa en Macédoine. Colonia Iulia Augusta Cassandrensis. Dodone 16(1), 1987, 353-437.
Бележки