Каспийско море (; ; ; – Daryâ-ye Xazar; ) е най-големият безотточен басейн на Земята.
Солеността на водата се колебае от 11 – 13 ‰, в северозападната част – до 0,05 ‰. Разположено е на надморска височина −28 m (по-ниско от нивото на Световния океан), нивото му през вековете е различно. Общата му площ възлиза на 371 000 km2 (442 000 km2 през 1930 г., 368 000 km2 през 1980 г.). В южната си част Каспийско море достига най-големите си дълбочини, като е отмерена рекордната за езерото 1025 m. Северните зони на Каспийския басейн са по-плитки, като средната дълбочина на водата там достига до 22 m.
Каспийско море е разположено между континентите Европа и Азия и граничи с 5 държави: Русия, Казахстан, Туркменистан, Иран, Азербайджан. В езерото се вливат реките Волга, Урал, Терек, Кура и др. Главни пристанища са Астрахан, Махачкала, Баку, Ленкоран, Актау.
В шелфа са открити големи залежи на нефт и природен газ. Развива се добив на риба и хайвер (най-вече есетрови риби).
Етимология Думата „Каспийско“ произлиза от името на каспийците – древен народ, живял на югозапад от морето. Страбон пише, че „в страната на албанците има и територия, наречена Каспийска, която е кръстена на каспийското племе, както и морето, но племето вече е изчезнало“. Освен това Каспийската порта, което е името на регион в иранската провинция Техеран, вероятно показва, че те са мигрирали на юг от морето. Името на иранския град Казвин има общ корен, а традиционното арабско име за самото море е Бахр ал-Казин (Казинско море).
В класическата древност гърците и персите го наричат Хиркански океан или Аркания, както се среща на птолемеевите карти.Райна Заимова, Арабски извори за българите: Христоматия, Тангра ТанНакРа, 2000 ISBN 954-9942-03-1 В Антична Персия, както и в съвременен Иран, морето е известно като Хазарско море, درياى خزر, Daryā-e Khazar; понякога е наричано и Мазандаранско море (персийски: دریای مازندران) в Иран. Древните арабски източници го наричат Baḥr Gīlān (بحر گیلان), което се превежда като Гилянско море.
При тюркските езици басейнът също се назовава с името Хазарско море. В Туркменистан името е Хазар денизи, в Азербайджан това е Хъзър дънизи, а в съвременния турски е Хазар денизи. Във всички тези случаи втората дума просто означава „море“, а първата дума се отнася до хазарите, които основават на север от Каспийско море Хазарския каганат (VII – X век). Изключение е Казахстан, където се нарича Каспий теңізі, Каспий тенизи (Каспийско море).
Старите руски източници го наричат „Хвалъйнско море или Хвалиско море“, (Хвалынское море / Хвалисское море). В съвременния руски език се нарича Каспийское море.
Име В държавите с излаз на Каспийско море го наричат съответно: Перс.دریای خزر Рус. Каспи́йское мо́ре, Азейб. Xəzər dənizi,Чеч. Каспий-хIорд, Авар. Хазар ралъад, Дарг. Каспила урхьу, Кум. Хазар денгиз, Лакск. Каспи хьхьири, Лезг. Каспи гьуьл, Рут. Kaspy der'ya, Туркм. Hazar deňzi, Каз. Каспий теңізі.
История Геоложко минало
Сходно на Черно море, Каспийско море е остатък от древното море Паратетис, съществувало в периода късна юра – ранен плиоцен. Преди около 5,5 милиона години Паратетис започва да пресъхва поради разместването на тектонни плочи, което води до драматичен спад в морското равнище. Възникването и оформянето на Каспийско море е тектонски обусловено. То е остатък от съществувалия преди 50 – 60 млн. г. океан Тетис. След образуването на планините от Алпо-Хималайската планинска система Тетис изчезва и се образуват няколко водни басейна, единият от които се простирал от днешните земи на Виена до планината Тяншан в Централна Азия. Той включвал котловините на днешните Черно, Азовско, Каспийско и Аралско море. Образувало се т.нар. Сарматско море, което нямало връзка със Световния океан и водата в него се опреснявала. Преди около 10 млн. г. се възстановява връзката на това море с океаните чрез протока Босфор. Морето обхващало днешните морета Капийско, Черно и Азовско. Преди около 6 млн. години Черно и Каспийско море се разделят поради издигането на Кавказ. Преди 4 – 5 млн. години отново се образува връзка между двете морета. По същество Сарматското море продължава да съществува допреди 500 – 600 хил. г. След окончателното разделяне на Каспийско, Черно и Аралско море, новообразуваните водни басейни постепенно оформят съвременните си граници.
Благодарение на съществения брой реки, които се вливат в Каспийско море, в северната част на басейна водата е сладка. Откъм иранския бряг тя е доста по-солена поради липсата на реки, които да доставят достатъчно сладка вода. В наши дни солеността на Каспийско море отговаря на 1/3 от солеността на Световния океан. Лагуната Кара Богаз Гол е най-соленият участък в Каспийско море.
Водното ниво на Каспийско море е по-ниско от това на Световния океан – около 28 m, като през вековете то непрекъснато се променя.
Специфично за Каспийско море е, че в миналото то е било доста по-голямо, като тенденцията е непрекъснато намаляване на площта му. Около 1930 година Каспийско море се разпростира на около 442 000 km², а към 1980 година площта му е намаляла до 368 000 km².
Антропология и културна история
Находки в пещерата Хуто на южното крайбрежие на Каспийско море свидетелстват, че по тези места живеят хора от около 75 хил. години. Първите споменавания на Каспийско море и племената по бреговете му се срещат при Херодот. Между V и II век пр.н.е. по крайбрежието живеят племената саки. По-късно, в периода на разселване на прототюрките, в периода IV – V век тук живеят талишите. Съгласно стари арменски и ирански ръкописи, русите плават по Каспийско море от IX – X век.
Изследвания Изследванията на Каспийско море са започнати по времето на Петър Велики, когато по негова заповед през 1714 – 1715 г. е организирана експедиция под ръководството на Александър Бекович-Черкаски. През 1720-те години хидрографските изследвания са продължени от експедициите на Карл фон Верден и Ф. И. Соймонов, по-късно – от И. В. Токмачьов, М. И. Войнович и други изследователи. В началото на XIX век е проведено проучване на бреговете от И. Ф. Колодкин, а в средата на XIX в. – инструментално-географско изследване под ръководството на Н. А. Ивашинцев. От 1866 г., в течение на над 50 години, се водят експедиционни изследвания по хидрология и хидробиология под ръководството на Н. М. Книпович. През 1897 г. е основана Астраханската научноизследователска станция. През първите десетилетия на съветската власт в Каспийско море активно се провеждат геоложки изследвания на И. М. Губкин и други съветски геолози, предимно в търсене на нефт, както и проучвания на водния баланс и колебанията на нивото на Каспийско море.
География Каспийско море е разположено между двете части на евразийския континент – Азия и Европа. Формата на морето леко наподобява латинската буква S, а дължината на Каспийско море от север на юг е около 1200 km (36°34' – 47°13' N), от запад на изток – 195 – 435 km, средната за басейна е 310 – 320 km (46° -56° E).
Условно Каспийско море се дели на три отделни физико-географски части – Северна, Централна и Южна. Условната граница между Северно Каспийско море и Централно Каспийско море следва линията остров Чечен – нос Тюб-Караган, а тази между Централно и Южно Каспийско – линията остров Жилой – нос Ган-Гулу. Северно, Централно и Южно Каспийско море съставляват съответно 25%, 36% и 39% от общата площ на морето.
Северната част включва единствено Каспийския шелф, който е изключително плитък и средната му дълбочина не надминава 5 – 6 m. В посока Централно Каспийско драстично се увеличава и достига средна стойност от 190 m. Южната част е най-дълбока с океански дълбини, надхвърлящи 1 km. Средно и Южно Каспийско представляват съответно 33% и 66% от общия воден обем на басейна. През зимата северните участъци на морето обикновено замръзват, а през най-студените зими ледът достига дори на юг.
Крайбрежие
Бреговата линия на Каспийско море е с дължина около 6500 km и в по-голямата си част е слабо разчленена. Бреговете са ниски и лесно достъпни. Северното крайбрежие е прорязано от делтите на Волга и Урал, под чието влияние са се образували множество островчета и малки заливи, влизащи дълбоко в сушата. Бреговете там са особено ниски, често заблатени и покрити с гъсти храсти. Източното крайбрежие е доминирано от варовиков бряг, който постепенно преминава в полупустиня. Западното крайбрежие на Каспийско море е най-силно разчленено, като там се намира Апшеронският полуостров, на който е разположена азербайджанската столица Баку и който е най-големият в района на Каспийско море. Част от туркменистанското крайбрежие е лагуната Кара Богаз Гол, която с площ от 18 000 km² е една от най-големите в света.
По-значими полуострови:
Аграхански полуостров Апшеронски полуостров Бузачи Мангъшлак Мианкале Тюб Караган
По-големи острови: Ашур Ада Гарасу Гум Даш Зира Зянбил Кюр Дашъ Хара Зира Огурджа Сенги-Муган Тюлени Тюленови острови Чечен ЧъгълПо-големи заливи: Аграхански Кизляр Мьортвий Култук Кайдак Мангъшлак Казахски Кендерли Тюркменбаши Тюркмен Гъзълагач Астрахански Гасан кули Гъзлар Гиркан Ензели
Кара Богаз Гол
На източното крайбрежие се намира соленото езеро Кара Богаз Гол, до 1980 г. представляващо залив-лагуна на Каспийско море, съединено с него чрез плитък пролив. През 1980 г. е построена дига, отделяща залива от морето, а през 1984 г. е построено хидротехническо съоръжение, след което нивото на Кара Богаз Гол спада с няколко метра. През 1992 г. проливът е възстановен и по него водата навлиза от Каспийско море в Кара Богаз Гол, където се изпарява. Ежегодно от Каспийско море в залива постъпват 8 – 10 km³ вода (по други данни – 25 km³) и около 15 млн. тона сол.
Региони Бреговете на Каспийско море се споделят от Азербайджан, Иран, Казахстан, Русия и Туркменистан. Езерото е разделено на три отделни региона: северен, среден и южен. Границите между отделните региони са доста отличителни. Северният включва само каспийския шелф и е много плитък, съдържа по-малко от 1% от общия обем вода на езерото и е със средна дълбочина от 5 – 6 m. При приближаването към средния регион дълбочината на водата значително се увеличава и средната вече е 190 m. Най-дълбок е южният регион с направо океански дълбочини от над 1000 m. Средният и южният регион обхващат съответно 33 и 66% от общата водна маса на огромното езеро. Северната част на Каспийско море обикновено замръзва през зимата, а в най-студените зими лед се образува и по южния регион.
Физиография
Площ, дълбочина, обем
Площта и обемът на водите на Каспийско море значително се изменят в зависимост от колебанията на морското равнище. При ниво на водата от −26,75 m, площта е около 371 000 km², а обемът – 78 648 km³,. което е около 44% от световните запаси на езерни води. Максималната дълбочина на Каспийско море е в Южнокаспийската падина, на 1025 m под морското равнище. По максимална дълбочина Каспийско море отстъпва само на езерата Байкал (1620 m) и Танганика (1435 m). Средната дълбочина на Каспийско море, измерена по батиграфическа крива, е 208 m.Петепюр Цхдпнкнцхвеяйхе Юяоейрш Опнакелш Спнбмъ Йюяохъ В същото време северната част на морето е плитководна, с максимална дълбочина, непревишаваща 25 m и средна дълбочина от 4 m.
Колебания на морското равнище