А́листър Кроули (), с рождено име Едуард Алекса́ндър Кроули (, 12 октомври 1875, Роял Лемингтън Спа – 1 декември 1947, Хейстингс), е известен английски окултист, церемониален магХронологический словарь всемирной истории. М.: Эксмо, 2006. 1536 с. („Русский Webster“). ISBN 5-699-14299-1 (с.1428), поет, писател, алпинист и художник.

Основава религията Телема, идентифицирайки себе си като пророка, на когото е поверено да насочи човечеството към Еона на Хор в началото на XX век. Автор e на много окултни произведения, сред които „Книгата на закона“ – главният текст на Телема. Има задълбочени познания по таро и е автор на колодата „Таро на Тот“. Приживе е участник в няколко окултни организации, включително Херметическия орден на Златната зора, на който става член през 1898 г. Основател е на магическия Орден на Сребърната звезда (Argentinum Astrum) и е реформатор на Ордена на източните тамплиери (O.T.O.). Увлича се по шахмат, йога, алпинизъм, поезия, рисуване и астрология.

Приживе, наред със съмишлениците си, си спечелва и множество неприятели, някои от които го считат за адепт на черната магия. Печели широка известност, като наркоман, бисексуален и индивидуалистичен социален критик. Остава силно влиятелна фигура над западния езотеризъм и контракултурата на 60-те г. на XX век и продължава да бъде смятан за пророк в Телема. Обект е на различни биографии и академични изследвания.

Биография Ранни години Детство

Едуард Александър Кроули, по-късно известен като Алистър Кроули, е роден на 12 октомври 1875 г. на Кларендън Скуеър 30 в град Роял Лемингтън Спа, Уорикшър, Англия.Booth 2000, с. 4–5; Sutin 2000, с. 15; Kaczynski 2010, с. 14 Баща му, Едуард Кроули (1829–1887), е инженер по образование, но благодарение на семейния пивоварен бизнес „Кроулис Алтън Ейлс" успява да се пенсионира преди раждането на сина си.Booth 2000, с. 2–3; Sutin 2000, с. 31–23; Kaczynski 2010, с. 4–8; Churton 2011, с. 14–15 Майка му, Емили Берта Бишъп (1848–1917), е от семейство от Девъншър-Съмърсет и има обтегнати отношения с Кроули, наричайки го „Звяра" – прозвище, което той с удоволствие приема.Booth 2000, с. 3; Sutin 2000, с. 18–21; Kaczynski 2010, с. 13–16; Churton 2011, с. 17–21

Родителите му сключват брак през ноември 1874 г. в Кенсингтън и са ревностни евангелски християни.Booth 2000, с. 3; Kaczynski 2010, с. 13–14; Churton 2011, с. 17 Баща му, първоначално квакер, се присъединява към Ексклузивните братя – фракция на фундаменталната християнска група Плимътски братя, а майка му следва същата вяра след брака. Бащата посвещава времето си на проповеди за сектата и всеки ден след закуска чете по една глава от Библията на семейството си.Booth 2000, с. 3–4, 6, 9–10; Sutin 2000, с. 17–23; Kaczynski 2010, с. 11–12, 16

След смъртта на сестра му през 1880 г. семейството се премества в град Редхил, Съри през 1881 г.Booth 2000, с. 6–7; Kaczynski 2010, с. 16; Churton 2011, с. 24 На 8-годишна възраст Кроули е изпратен в евангелско християнско училище-интернат в град Хейстингс, Съсекс, а по-късно постъпва в подготвителното училище „Ебор" в Кеймбридж, ръководено от преподобния Хенри д'Арси Чампни, който според Кроули е садист.Booth 2000, с. 12–14; Sutin 2000, с. 25–29; Kaczynski 2010, с. 17–18; Churton 2011, с. 24 През март 1887 г., когато е на единадесет години, баща му умира от рак на езика. Това събитие се оказва повратна точка в живота му,Booth 2000, с. 15; Sutin 2000, с. 24–25; Kaczynski 2010, с. 19; Churton 2011, с. 24–25 тъй като Кроули винаги е възхищавал на баща си, наричайки го „моя герой и моя приятел“.Booth 2000, с. 10; Sutin 2000, с. 21 Наследявайки една трета от богатството му, Кроули започва да се държи лошо в училище, което води до жестоки наказания от страна на Чампни. Поради здравословни проблеми, свързани с албуминурия, семейството му го отстранява от училище.Sutin 2000, с. 27–30; Kaczynski 2010, с. 19, 21–22

След това Кроули учи в колежа Молвърн в град Молвърн, Устършър, и в училището Тънбридж в град Тънбридж, Кент, които той презира и напуска след няколко срока.Booth 2000, с. 32–39; Sutin 2000, с. 32–33; Kaczynski 2010, с. 27; Churton 2011, с. 26–27 Постепенно става все по-скептичен към християнството, като посочва библейските несъответствия на своите учители.Booth 2000, с. 15–16; Sutin 2000, с. 25–26; Kaczynski 2010, с. 23 Той се противопоставя на християнския морал, като пуши, мастурбира и има връзки с проститутки, от които се заразява с гонорея.Booth 2000, с. 26–27; Sutin 2000, с. 33; Kaczynski 2010, с. 24, 27; Churton 2011, с. 26

Изпратен да живее при учител от Братята в Истборн, Кроули посещава курсове по химия в колежа Истборн. В този период развива интереси към шахмата, поезията и алпинизма. През 1894 г. изкачва Бийчи Хед, Източен Съсекс, а на следващата година се завръща в Бернските Алпи, където изкачва върховете Айгер, Трифт, Юнгфрау, Мьонх и Ветерхорн.Booth 2000, с. 39–43; Sutin 2000, с. 30–32, 34; Kaczynski 2010, с. 27–30; Churton 2011, с. 26–27

Кеймбриджки университет (1895 – 1898) След като приема името Алистър, през октомври 1895 г. Кроули започва обучението си в Тринити Колидж в Кеймбридж. Първоначално записан за философия, с одобрението на личния си преподавател той насочва вниманието си към английската литература – дисциплина, която тогава не е официално част от учебната програма.Booth 2000, с. 49; Sutin 2000, с. 34–35; Kaczynski 2010, с. 32; Churton 2011, с. 27–28

Кроули се отдава на разнообразни интереси и хобита. Става президент на шахматния клуб и ежедневно отделя два часа за игра, обмисляйки професионална шахматна кариера.Booth 2000, с. 51–52; Sutin 2000, с. 36–37; Kaczynski 2010, с. 23 В същото време отдадено се занимава с литература и поезия, вдъхновен от автори като Ричард Франсис Бъртън и Пърси Биш Шели.Kaczynski 2010, с. 35 Стихотворенията му често се публикуват в студентски издания, включително „Гранта“, „Кеймбридж Мегазин“ и „Кантаб“.Booth 2000, с. 50–51 Паралелно поддържа страстта си към алпинизма. Между 1894 и 1898 г. всяка година ходи в Алпите, за да се изкачва, често в компанията на приятеля си Оскар Екенстийн. През 1897 г. той прави първото изкачване на върха Мьонх без водач, което му спечелва уважение и признание в алпинистките среди.Symonds 1997, с. 13; Booth 2000, с. 53–56; Sutin 2000, с. 50–52; Kaczynski 2010, с. 35, 42–45, 50–51; Churton 2011, с. 35.

Кроули преживява първото си значително мистично откровение по време на почивка в Стокхолм през декември 1896 г.Symonds 1997, с. 14; Booth 2000, с. 56–57; Kaczynski 2010, с. 36; Churton 2011, с. 29 Според биографи като Лорънс Сутин, Ричард Качински и Тобиас Чъртън, това може да е свързано с първото му гей преживяване, което му помага да осъзнае своята бисексуалност.Sutin 2000, с. 38; Kaczynski 2010, с. 36; Churton 2011, с. 29 В Кеймбридж той води активен сексуален живот с жени, предимно проститутки, от които се заразява със сифилис, но също така има и мъже любовници, въпреки че подобни връзки тогава са незаконни.Booth 2000, с. 59–62; Sutin 2000, с. 43 През октомври 1897 г. се запознава с Хърбърт Чарлз Полит, президент на драматичния клуб „Футлайтс“ в Кеймбридж, и започва връзка с него. Връзката им приключва, тъй като Полит не споделя нарастващия интерес на Кроули към западния езотеризъм – раздяла, която Кроули дълго време съжалява.Booth 2000, с. 64–65; Sutin 2000, с. 41–47; Kaczynski 2010, с. 37–40, 45; Churton 2011, с. 33–24

През 1897 г. посещава Санкт Петербург, Русия, с намерението да научи руски език, тъй като обмисля дипломатическа кариера.Spence 2008, с. 19–20; Sutin 2000, с. 37; Kaczynski 2010, с. 35; Churton 2011, с. 30–31 Въпреки това през октомври същата година кратко заболяване го кара да се откаже от тези планове и да се посвети на нарастващия си интерес към окултизма.Booth 2000, с. 57–58; Sutin 2000, с. 37–39; Kaczynski 2010, с. 36

През март 1898 г. се сдобива с „Книгата за черната магия и за споразуменията“ на Артър Едуард Уейт, последвана от „Облакът над светилището“ на Карл фон Екартсхаузен, което задълбочава интереса му към окултизма.Booth 2000, с. 58–59; Sutin 2000, с. 41; Kaczynski 2010, с. 40–42 Същата година издателят Леонард Смитърс, с когото Кроули се запознава чрез Хърбърт Полит, публикува 100 копия от поемата му Aceldama: A Place to Bury Strangers In („Aceldama: място за погребване на непознати“), но без особен успех.Symonds 1997, с. 14–15; Booth 2000, с. 72–73; Sutin 2000, с. 44–45; Kaczynski 2010, с. 46–47 През същата година Кроули издава и други стихотворения, включително White Stains („Бели петна“) – декадентска колекция от еротична поезия, отпечатана в чужбина, за да избегне цензурата на британските власти.Symonds 1997, с. 15; Booth 2000, с. 74–75; Sutin 2000, с. 44–45; Kaczynski 2010, с. 48–50

През юли 1898 г., въпреки отличните си академични резултати, той напуска Кеймбридж, за да се посвети изцяло на своите интереси.Booth 2000, с. 78–79; Sutin 2000, с. 35–36

Златната зора (1898 – 1899)

През август 1898 г. Кроули посещава Цермат, Швейцария, където се запознава с химика Джулиан Л. Бейкър. Двамата споделят общ интерес към алхимията, което става основа за техните разговори.Booth 2000, с. 81–82; Sutin 2000, с. 52–53; Kaczynski 2010, с. 52–53 След завръщането си в Лондон Бейкър представя Кроули на Джордж Сесил Джоунс, който е член на Херметическия орден на Златната зора – окултно общество, основано през 1888 г.Booth 2000, с. 82–85; Sutin 2000, с. 53–54; Kaczynski 2010, с. 54–55 На 18 ноември 1898 г. Кроули е посветен във Външния орден на Златната зора от лидера на групата, Самюел Лидъл Макгрегър Мадърс. Церемонията се провежда в храма Изида-Урания, разположен в лондонската Марк Мейсънс Хол. По време на посвещението Кроули приема магическото мото и име "Frater Perdurabo", което той интерпретира като „Братко, аз ще издържа до края“.Booth 2000, pp. 85, 93–94; Sutin 2000, с. 54–55; Kaczynski 2010, с. 60–61; Churton 2011, с. 35

Кроули се настанява в луксозен апартамент на Чансъри Лейн 67–69, където кани Чарлз Хенри Алън Бенет, старши член на Златната зора, да живее с него като личен учител по магия. Бенет обучава Кроули в церемониалната магия и ритуалната употреба на наркотици, като заедно изпълняват ритуалите на Готия.Booth 2000, с. 98–103; Sutin 2000, с. 64–66; Kaczynski 2010, с. 54–55, 62–64, 67–68; Churton 2011, с. 49. Впоследствие Бенет заминава за Южна Азия, за да изучава Будизма.Booth 2000, с. 103–05; Sutin 2000, с. 70–71; Kaczynski 2010, с. 70–71; Churton 2011, с. 55

През ноември 1899 г. Кроули придобива дома Болескин Хаус в село Фойърс, разположено край брега на Лох Нес в Шотландия. Той се увлича от шотландската култура, наричайки себе си „Леърд от Болескин“, и често носи традиционна шотландска носия дори по време на посещенията си в Лондон. Междувременно продължава да твори поезия, публикувайки произведения като Jezebel and Other Tragic Poems („Езавел и други трагични поеми“), Tales of Archais („Приказки за Архаис“), Songs of the Spirit („Песни за духа“), Appeal to the American Republic („Апел към Американската република“) и Jephthah („Йефтай“) през 1898–1899 г. Макар че повечето от тях получават смесени отзиви от критиците, Jephthah е определена като особено успешна.