Парашутизмът, или скачане с парашут, е действието на излизане от самолет и връщането на земята с помощта на гравитация и парашут, който забавя скоростта на спускане в заключителната част.
Може да включва определено време на свободно падане, през което парашутът не е разгърнат и падането на тялото постепенно се ускорява до скоростта на свободно падане.
В България Първият скок с парашут в България е осъществен през 1923 г. на летище Божурище от французин – представител на фирма за производство на парашути, изпълнил няколко демонстративни скока от 1000 m височина. Летците – поручик Стоев, поручик Христов и др., не се поколебават. Напускат самолета едва на 100 m височина, разтварят парашутите и благополучно се приземяват. По-късно доброволно скачат от около 600 m поручиците Шороплев, Атанасов и Димитров по време на обучението си в школата за изтребители в Полша.
Развитието на парашутизма е свързано с развитието на моторното летене. Макар и трудно, парашутът става търсено средство за спасяване. Твърде много летци го приемат с недоверие.
Трябва да се спомене за българските емигранти в СССР, повечето от които не са били свързани изобщо с летателната професия. Сред тях са: Захари Захариев, Кирил Кирилов и Борис Ганев. Български парашутисти участват в Отечествената война срещу Нацистка Германия.
За обучението на българските парашутисти се знае малко. О.з. генерал-майор Димитър Гилин разказва:
Обучението по парашутизъм се въвежда за първи път през 1943 г. в Парашутната дружина. Войниците в нея се подготвят в Германия. След завръщането си оттам извършват демонстративни скокове от 200 – 500 m в Божурище, Враждебна и край село Курило. Участват 60 – 70 души, които слагат началото на парашутнодесантните части в България. 10 души от парашутната дружина скачат от безразсъдно малка височина – 80 m.
След през 1945 г. на летище Враждебна започва обучението на военни парашутисти. Изпълняват се 1900 скока без нито една авария, въпреки че опитът е незначителен. Пред следващата година се провеждат 3 курса за любители парашутисти през юни, септември и октомври. В историята на българския парашутизъм ще останат имената на първите 4 жени и 17 мъже: Теофана Крил, Иванка Стойкова, Мика Ганчева и Донка Варчева. На 29 юни те скачат от 300 m с трофейни немски парашути РЦ-20, с трофеен самолет Ю-52. За първи път скачат и М. Байданов, Х. Явашев, Т. Иванов, Ст. Добрев, Л. Попов, Ф. Александров, Х. Вутов, Г. Генов, Ст. Навущанов, Р. Драгиев, П. Пеев, Д. Ножаров, И. Сергеев, Цв. Джурков, Й. Гьонков, Г. Попов и И. Бакалов.
Източници
Димитър Кожухаров, „Небето зове“. София, Военно издателство, 1980.