Васил Тенев Бойдев е български офицер (генерал-лейтенант), военен комендант на Вардарска Македония по време на българското управление през Втората световна война.
Биография Васил Бойде в роден на 1 януари 1893 година в град Казанлък. Син е на полковник Теню Бойдев и по-голям брат на подполковник Антон Бойдев. През 1905 г. постъпва като кадет във Военното на Негово Величество училище. През 1912 г. завършва Военното на Негово Величество училище и на 2 август е произведен в чин подпоручик. През следващата година влиза във Висшата кавалерийска школа в Горна Баня. От 1922 до 1925 учи във Военната академия. Службата си започва през 1912 година в първи ескадрон на 4-ти конен полк. През Балканските войни е адютант на генерал Велчев. Между 1915 и 1918 е командир на картечния ескадрон на 4-ти конен полк. От 1923 е в 7-и конен полк, след което от 1925 г. е началник на 9-и пограничен участък. От 1927 е началник на отделение в Генералния щаб и преподавател по тактика, военна стратегия и снабдителни служби към Военната академия. Същата година става преподавател във Военното училище. През 1928 е началник-щаб на 3-та пехотна балканска дивизия. От 1929 г. служи в Кавалерийската инспекция. На 26 ноември 1930 е назначен за началник на въздухоплавателното училище, а от 1931 е командир на 1-ви конен полк. През 1932 г. е назначен на служба в Щаба на войската, от 1933 г. е началник-щаб на 8-а пехотна тунджанска дивизия, а от 1934 г. е началник-щаб на 2-ра военноинспекционна област. В периода 16 май-31 октомври 1935 е командир на девети пехотен пловдивски полк. Началник на Военното училище от 4 ноември 1935 до 5 октомври 1936.
От 6 октомври 1936 г. става началник на въздушните войски. През следващите близо пет години активно допринася за възстановяването и усъвършенстването на този нов вид въоръжени сили, който преди това е бил унищожен съгласно клаузите на Ньойския договор. След окупацията и подялбата на Полша, цар Борис го изпраща през есента на 1939 в Москва с мисия да иска доставка на оръжие за Българската армия. Преговорите завършват без успех, защото Кремъл поставя условие България да сключи пакт за ненападение и взаимопомощ със СССР. България е съгласна да подпише единствено пакт за ненападение, но не и за „взаимопомощ“. Успех на Бойдев е, че при тази си мисия успява да спаси от съветските лагери български летци, които се обучавали в Полша и са пленени. След отказа на Москва се налага България да купува оръжие от Германия. През зимата на 1941 г. Бойдев и изпратен в Брашов и успява да договори с фелдмаршал Лист на България статут за невоюващ съюзник на Третия райх. Така страната не взима участие в балканската кампания на Вермахта срещу Гърция и Югославия през април-май на същата година. На 11 август 1941 е назначен за командир на Пета българска армия, разположена във Вардарска Македония. Поради несъгласие със стриктния прогермански курс на регентството около Богдан Филов и на военния министър Руси Русев подава оставка и на 11 май 1944 излиза в запаса.Васил Бойдев. От юнкер до генерал. Това, което малко хора знаят. – Сп. „Летописи“, 1994, № 5 – 6, № 7 – 8, 1995, № 3 – 4, № 5 – 6, Иван Пейковски, Бойдев, Васил. От поручик до генерал. С., 2012, 272 – 275. През 1945 година Бойдев е изправен пред т.нар. Народен съд, осъден и изпратен на лагер. След като изтича присъдата му, той е интерниран в Троян, където живее заедно със съпругата си до смъртта си на 23 април 1984 г.
Награждаван е с орден „За храброст“ 4-та степен, 2-ри клас. Спомените си написва през 1969 г. в гр. Троян.Ив. Пейковски, Как генерал Бойдев написа своите спомени. – В. „Троянски глас“, 1997, № 4; Ив. Пейковски, Бойдев – генералът, който не пожела да стане полицай. – В. „Особено Мнение“, 1996, № 5 (6 – 12.02.).
Семейство Генерал-лейтенант Васил Бойдев е женен и има едно дете – поручик Стефан Бойдев. Синът му е разработван от Държавна сигурност във връзка с командването му на българската рота във ФРГ.ДС и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.)“, КРДОПБГДСРСБНА, 2014, с.553
Военни звания Подпоручик (2 август 1912) Поручик (2 август 1914) Ротмистър (14 октомври 1917) Майор (27 ноември 1923) Подполковник (5 декември 1927) Полковник (18 юли 1934) Генерал-майор (1940) Генерал-лейтенант (1943)
Награди Военновременни Военен орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас Царски орден „Св. Александър“ V степен с мечове Орден „За заслуга“ на военна лента Орден „Аквила Романа“ I степен, Кралство Италия (1943)
Мирновременни Княжески орден „Св. Александър“ III степен Народен орден „За военна заслуга“ III степен Княжески орден „Св. Александър“ IV степен Народен орден „За военна заслуга“ IV степен Знак за 20 годишна отлична непрекъсната служба Знак за 10 годишна отлична непрекъсната служба Германски орел, I степен
Трудове „История на Първата световна война“ „Конница и авиация“ „Тактика на конницата“ „Снабдителните служби и превозите във военно време“ (в съавторство) „История на Девети пехотен полк“ „От юнкер до генерал“ (ръкопис) Васил Бойдев. От юнкер до генерал. Това, което малцина знаят. Подготвил за печат Иван Пейковски. – В: Сп. „Летописи“, 1994, № 5 – 6, № 7 – 8, 1995, № 3 – 4, с. 9 – 33, № 5 – 6, с. 48 – 86. „От поручик до генерал. Спомени“. Военно издателство, С., 2012
Бележки
Източници
Категория:Тридесет и втори випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Втората световна война Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Генерал-лейтенанти от Царство България Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Репресирани от комунистическия режим в България Категория:Родени в Казанлък Категория:Починали в Троян Категория:Хора с архиви в Държавния военноисторически архив