Луис Даниъл Армстронг (), известен и с прякорите си Сачмо (уста като куфар), Сач и Попс, е американски джаз музикант, тромпетист, вокалист, композитор, една от най-влиятелните фигури в областта на музиката на 20 век, считан от мнозина за най-известния джаз изпълнител на 20 век. Той е харизматичен иновативен изпълнител, чиито музикални умения и ярка индивидуалност превръщат джаза от регионална танцова музика в популярна форма на изкуство. Първоначално Армстронг става известен като тромпетист, но е също така и един от най-влиятелните джаз певци и в края на кариерата си е по-известен като вокалист. От 1960 г. има звезда на Холивудската алея на славата. През 2017 година е въведен в Залата на славата на ритъм и блус.
Кариерата му трае от 1920-те до края на 1960-те. През 1929 г. Армстронг записва и широко популяризира песента „Когато се усмихваш“. В нея той призовава притиснатите от тежката икономическа криза американци да се усмихват. Изпълнението му завършва с тромпетно соло, в което няма импровизации, но то внушава убедително, че ако човек вложи усилие, ще победи. Любовта и уважението на американците към Армстронг се дължат до голяма степен на това негово изпълнение.
Летището на Ню Орлиънс носи името на Луис Армстронг.
Биография Произход и младежки години Самият Армстронг често твърди, че е роден на 4 юли 1900 година, дата, отбелязана в много биографии. Въпреки че той умира през 1971 година, едва в средата на 1980-те години, когато са намерени документи от кръщаването му, става известно, че истинска му рождена дата е 4 август 1901 година.
Армстронг е роден в много бедно семейство в Ню Орлиънс, щата Луизиана, като внук на роби. Прекарва детството си в бедния квартал на Ъптаун Ню Орлиънс, тъй като баща му Уилям Армстронг (1881 – 1922) изоставя семейството, когато Луис е бебе и заживява с друга жена. Майка му, Мери Албърт (1886 – 1942), оставя Луис и неговата по-малка сестра Беатрис Армстронг Колинс (1903 – 1987) на грижите на тяхната баба Жозефин Армстронг, а понякога и на чичо им Айзък. На петгодишна възраст Луис се връща да живее с майка си и нейните роднини, виждайки баща си единствено по паради.
Той посещава училището за момчета „Фиск Скуул“, където вероятно за пръв път се запознава с креолската музика. Изкарва по малко пари като продавач на вестници и търсейки изхвърлена храна, която продава на ресторантите, но това не е достатъчно и майка му се занимава с проституция. Луис прекарва много време в кварталните танцови салони, а за да печели някакви пари често пренася въглища в известния с бордеите си квартал Сторивил. На тези места той се запознава с разнородна музика, включително изпълнявана от известни музиканти като Кинг Оливър.
Около 1907 година Армстронг работи и за Карнофски, семейство литовски евреи, които се занимават с извозване на отпадъци и му дават временна работа. Знаейки, че живее без баща, те го прибират у дома си и се отнасят към него почти като към член на семейството. По-късно той описва отношенията си с тях, отбелязвайки тогавашната си изненада от това, че и те, подобно на негрите, са подложени на негативно отношение от останалите бели. До края на живота си той носи медальон с Давидова звезда и твърди, че се е научил от тях „как да живее истински живот и решителност“.
На 11 години Луис Армстронг напуска училище и се включва в момчешки квартет – пеят по улиците за пари. Корнетистът Бънк Джонсън твърди, че по това време е научил Армстронг да свири по слух, макар че в края на живота си Армстронг приписва заслугата на Кинг Оливър. Въпреки бедното си детство, той се отнася към този период от живота си по-скоро като към източник на вдъхновение: „Всеки път, когато затворя очи, надувайки този мой тромпет, гледам право в сърцето на добрия стар Ню Орлиънс… Той ми даде нещо, за което да живея.“.
Армстронг усъвършенства значително свиренето си на корнет в оркестъра на Нюорлиънския дом за цветнокожи бездомници, където е въдворяван многократно, за най-продължителен срок след като на Нова година стреля във въздуха с пистолета на баща си. Оркестърът се ръководи от професор Питър Дейвис, който след известно време прави Армстронг ръководител на бенда. Орекстърът на Дома свири на различни публични мероприятия из целия град и тринадесетгодишният Луис започва да привлича вниманието със своето свирене на корнет. На четиринадесет години той е освободен от дома, живее известно време с баща си и новата си мащеха, след това с майка си и накрая отново на улицата. Получава първата си работа в танцов салон, където се запознава с барабаниста Блек Бени, който се превръща в негов наставник. Денем пренася въглища, а вечер свири на корнет в салона.
Армстронг свири и в честите градски паради на брас бендове, а при всяка възможност слуша по-стари изпълнители, като Бънк Джонсън, Бъди Пети, Кид Ори и преди всичко Кинг Оливър. По-късно свири в брас бендове, работещи на параходите по Мисисипи, включително в ползващия се с добро име бенд на Фейт Марабъл. По-късно описва времето, прекарано с Марабъл, като „следване в университет“, тъй като то му дава много по-широк опит в работата с писани аранжименти.
През 1919 година замества заминалия за Чикаго Кинг Оливър като тромпетист в бенда на Кид Ори, като в същото време свири и в Тъксидо Брас Бенд. По това време той вече може да чете ноти и започва да изпълнява продължителни сола на тромпет, в които се усеща личния му стил, нещо необичайно за тромпетистите по това време. Той създава характерен саунд и започва да включва в изпълненията си също пеене и речитатив.
Чикаго и първи записи
На 19 март 1920 година Луис Армстронг се жени за Дейзи Паркър. Двамата осиновяват тригодишния Кларънс Армстронг, син на братовчедка на Луис, която умира малко след раждането му. Кларънс е умствено болен в резултат от травма в ранна възраст и до края на живота си Луис Армстронг се грижи за него. Бракът с Дейзи Паркър не продължава дълго, а малко след развода им тя умира.
През 1922 година Армстронг става поредният нюорлиънски музикант, заминал за Чикаго, където е поканен от своя учител Кинг Оливър. Той се включва в неговия Криоул Джаз Бенд, което му дава достатъчни доходи, за да не е нужно да работи друго през деня. По това време Чикаго е в подем и, макар междурасовите отношения да не са особено добри, в града има изобилие от работни места за чернокожите, които получават добри заплати в заводите и могат да харчат за развлечения.
Бендът на Оливър е сред най-влиятелните джаз групи в Чикаго в началото на 20-те години на 20 век. Армстронг живее луксозно в собствен апартамент с първата си баня. Развълнуван, той пише писма до приятели в Ню Орлиънс. Първите му студийни записи са с Оливър за Gennett Records на 5 – 6 април 1923 г. Те изтърпяват няколко часа във влака до отдалечения Ричмънд, Индиана, а заплащането е ниско. Качеството на изпълненията е повлияно от липсата на репетиции, апаратурата за запис, лошата акустика и тясното студио. Освен това Ричмънд е свързан с Ку Клукс Клан.Bergreen (1997), стр. 213 – 218
Лил Хардин Армстронг го призовава да търси по-добро заплащане и да развива своя стил, освен влиянието на Оливър. Тя го насърчава да свири класическа музика в църковни концерти, за да разшири уменията си. Тя го подтиква да носи по-стилно облекло, за да компенсира обиколката му. Нейното влияние в крайна сметка подкопава отношенията на Армстронг с неговия наставник, особено що се отнася до неговата заплата и допълнителни пари, които Оливър задържа и не дава на Армстронг и други членове на групата.Stamatel, Janet P. (2003). Henderson, Ashyia N, ed. „Hardin Armstrong, Lil 1898 – 1971“. Contemporary Black Biography. 39: 98 – via Gale Virtual Reference Library
Армстронг и Оливър се разделят по приятелски през 1924 г. Скоро след това Армстронг получава покана да отиде в Ню Йорк, за да свири с оркестъра на Флетчър Хендерсън, най-голямата афроамериканска група по онова време. Той сменя инструмента с тромпет, за да се слее с другите музиканти в неговата секция. Неговото влияние върху солиста на тенорния саксофон на Хендерсън, Колман Хокинс, може да бъде оценено чрез слушане на записите, направени от групата през този период.
Армстронг се адаптира към строгия контролиращ стил на Хендерсън, свири на тромпет и експериментира с тромбона. Останалите членове са повлияни от емоционалния стил на Армстронг. Неговият акт включва пеене и разказване на приказки за героите на Ню Орлиънс, особено проповедници.Bergreen (1997), p. 247. Оркестърът на Хендерсън свири на известни места само за патрони, включително за балната зала „Роузленд“, с аранжименти от Дон Редман. Оркестърът на Дюк Елингтън заминава за „Роузленд“, за да види спектаклите на Армстронг. Млади музиканти се опитват да го надсвирят, но разцепват устните си в опитите си.
През това време Армстронг прави записи с Кларънс Уилямс (приятел от Ню Орлиънс), Уилямс Блу Пет, Сидни Беше и блус певци Албърта Хънтър, Ма Рейни и Беси Смит.
Петте готини и Седемте готини През 1925 г. Армстронг се завръща в Чикаго до голяма степен по настояване на Лил, която иска той да разшири кариерата и доходите си. Публично, за негово разочарование, тя го обявява за „най-великия тромпетист в света“. За известно време той е член на Лил Хардин Амстронг бенд и работи за жена си. Създава „Луи Армстронг и неговите пет готини“ и записва хитове като „Potato Head Blues“ и „Muggles“. Думата „Muggles“ е жаргонен термин за марихуана, нещо, което той често използва по време на живота си.
Петте готини включва Кид Ори (тромбон), Джони Додс (кларинет), Джони Сир (банджо), Лил Армстронг на пиано и обикновено без барабанист. През дванадесетмесечния период, започващ през ноември 1925 г., този квинтет произвежда двадесет и четири записаHarker, Brian (2011). Louis Armsrtrong's Hot Five and Hot Seven Recordings. Oxford: Oxford University Press, p. 4 – 5. ISBN 978-0-19-538840-4.. Неговите записи скоро след това с пианиста Ърл „Фатха“ Хайнс (най-известният им дует от 1928 г. „Weather Bird“) и тромпетното въведение на Армстронг и соло в „West End Blues“ остават едни от най-известните и влиятелни импровизации в джаз историята. Армстронг вече има свободата да развие личния си стил, както желаеше, което включваше тежка доза шикозен джайв, („Whip That Thing, Miss Lil“ и Mr. „Johnny Dodds, Aw, Do the Clarinet, Boy!“]
Армстронг също свири с Малката симфония на Ърскин Тейт, най-вече в театър Вендом. Те предоставят музиката към неми филми и концерти на живо, включително джаз версии на класическа музика, като например „Мадам Бътерфлай“, което дава опит на Армстронг с по-дълги музикални форми и с хостинг пред голяма аудитория. Започва да пее (импровизиран вокален джаз, използвайки безсмислени думи) и е сред първите, които записват този стил през 1926 г. с „Heebie Jeebies“. Записът е толкова популярен, че групата става най-известната джаз група в Съединените щати, въпреки че почти не са изнасяли концерти на живо. Младите музиканти от цялата страна, черни или бели, са възхитени от новия тип джаз на Армстронг.
След като се разделя с Лил, Армстронг започва да свири в Sunset Café за сътрудника на Ал Капоне, Джо Глейзер в оркестъра на Карол Дикерсън, с Ърл Хайнс на пиано, който е преименуванCollier, James Lincoln (1985). Louis Armstrong. Pan Books, p. 160 – 162. ISBN 978-0-330-28607-7 на Луис Армстронг и неговите любимци, макар Хайнс да е музикален директор, Глейзър управлява оркестъра. Хайнс и Армстронг стават бързо приятели и успешни сътрудници.
През първата половина на 1927 г. Армстронг прави групата Седемте готини, която добавя барабаниста Ал Бейби Додс и тубата на Пийт Бригс, като същевременно запазва по-голямата част от оригиналния си състав. Джон Томас заменя Кид Ори с тромбон. По-късно същата година организира поредица от нови сесии, които довеждат до още девет записа. През последната половина на 1928 г. той започва да записва с нова група: Зути Сингълтън (барабани), Ърл Хайнс (пиано), Джими Стронг (кларинет), Фред Робинсън (тромбон) и Манси Кар (банджо).Harker (2011), p. 145.
Вокалист