Калист I () е византийски духовник, вселенски патриарх през 1350 – 1353 и 1355 – 1363 година. Калист I е последовател на Григорий Палама. Известен със своята ерудиция, Калист, като монах от Иверския манастир, е един от най-значимите представители на исихастите на Света гора.

Биография Роден е към края на XIII век. Замонашва се на Света гора и усвоява теорията на исихазма в скита Магула на манастира Филотей под ръководството на братята Исая, Корнилий и Макарий. В Магула се запознава с Атанасий Метеорски и по-късно му помата при основаването на манастира „Преображение Господне“ в Метеора по време на второто му игуменство (22 юни 1354 година – 20 юни 1364 година). Калист става ученик на Григорий Синаит, чието житие по-късно написва. Калист е ръкоположен за свещеник в Магула и остава там до 1340 – 1341 година. В този период е съставен атонският документ „В защита на светите исихасти“, подписан от Калист в качеството си на брат на скита.

Калист придружава своя наставник Григорий Синаит в пустинната местност Парория, където изграждат манастир за нарастващия брой ученици на Григорий. След като прекарва известно време с учителя си, Калист се завръща на Света гора, където някъде след 1340 – 1341 година е вписан в монашеския регистър на Иверския манастир.

От 1341 до 1437 година империята е опустошена от Гражданската война между Йоан VI Кантакузин (1347 – 1354) и регентството на Йоан V Палеолог (1341 – 1391). В 1342 година Светата община на Света гора сформира помирителна делегация и я изпраща в Константинопол, за да посредничи. Водеща фигура в делегацията е йеромонах Калист. Макар усилията за мир в крайна сметка се оказват неуспешни, Калис прави впечатление в столицата. След завръщането си от имперската столица на Света гора, йеромонах Калист е определен от Светата община за член на комисия, натоварена със задачата да се бори срещу богомилите.

Първи патриархат След оставката на патриарх Исидор I Вухирас (17 май 1347 година – 2 декември 1349 година), на константинополския патриаршески престол се възкачва йеромонах Калист по предложение на император Йоан Кантакузин. Императорът изпраща трирема до Света гора, за да превози новия патриарх до имперската столица. На 10 юни 1350 година Калист е избран и интронизиран след канонично гласуване.

Важно събитие от времето на първия патриархат на Калист I е издаването на сигилий през декември 1350 година, осъждащ онези, които прибягват до услугите на магьосници. Калист подбира група от свещеници, които да служат като духовни екзарси и ги назначава във всяка енория със задачата да наставляват и увещават както паството, така и клира.

През декември 1351 година, стремейки се да запази духовното единство на Православието, патриарх Калист I свиква поместен събор в Константинопол, който осъжда погрешните учения на антиисихастите Варлаам Калабрийски и Григорий Акиндин, както и на митрополит Матей Ефески и митрополита на Ганос, споделящи същите възгледи. През есента на 1352 година патриарх Калист не се колебае да отлъчи Сръбската патриаршия – учредена неканонично от сръбския цар Стефан Душан – с цел да запази единството на Православната църква.

Калист I оглавява Вселенската патриаршия до 27 ноември 1353 година. По това време, отказвайки да се съгласи с отстраняването на законния император Йоан V Палеолог от страна на Кантакузин – който се стреми да провъзгласи собствения си син Матей за съимператор – Калист доброволно се отказва от патриаршеския сан и първоначално се установява в манастира „Свети Мамант“ в Константинопол. Император Йоан Кантакузин официално настоява за завръщането му на патриаршеския престол, но патриарх Калист I се отказва от ръководството на Православната църква и заминава за Тенедос, където е военната база на император Йоан V Палеолог.

След доброволното оттегляне на Калист I от Вселенския престол, император Йоан Кантакузин свиква събор, който низвергва Калист и избира Филотей Кокин, митрополит на Ираклия, за Вселенски патриарх (1353 – 1354).

Втори патриархат

През ноември 1354 година войските на император Йоан V Палеолог влизат в столицата и с това Гражданската война приключва, а през зимата на същата година Калист повторно се възкачва на Вселенския престол.

Сред значимите административни актове по време на второто управление на Калист I са издаването на синодално постановление, забраняващо уговарянето на бракове между деца – като се налага отлъчване от Църквата на родителите и настойниците, инициирали подобни преговори, както и патриаршеско послание от декември 1355 година, адресирано до българските свещеници и монаси, в което се разглеждат неправилните им практики при извършване на кръщението – по-конкретно извършването му чрез еднократно потапяне и поръсване, както и замяната на светото миро с миро, извлечено от мощите на свети Димитър и света Варвара.

По време на втория патриархат на Калист I на Света гора са основани манастирите Пантократор и Симонопетра. Стремейки се да отблъсне навлизането на алтернативни учения в Православната църква, патриарх Калист I пише и произнася множество проповеди срещу еретиците. Автор е и на много молитви и на жития на светци, като например свети Григорий Синаит и преподобни Теодосий Търновски, който е негов съученик и сподвижник.

По време на Гражданската война османските турци създават силен плацдарм в Тракия и систематично започват да опустошават селските райони. Пред ислямската заплаха патриарх Калист I оглавява имперска делегация, изпратена при владетелката на Серското княжество Елисавета, с цел да се сключи съюз за спиране на турската експанзия в Тракия. След посещение на Света гора, Вселенският патриарх и неговата свита пристигат град Сяр в началото на юни 1364 година, където са официално посрещнати от Елисавета. Патриарх Калист I обаче се разболява от инфекциозно заболяване и неочаквано умира в Сяр. Тъй като болестта засегна и мнозина от свитата на патриарха, плъзва слух, че той и придружаващите го лица са били отровени от сърбите. Йоан Кантакузин отхвърля този слух като неоснователен и неверен.

Въпреки че делегации от най-значимите манастири на Света гора пристигат в Сяр и искат тленните останки на Калист, те са положени в погребален параклис, издигнат от Елисавета в двора на митрополитската катедрала „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“.

Првославната църква е обявила Калист I за светец, като паметта му се тачи на 20 юни.

Източници

Категория:Вселенски патриарси Категория:Монаси във Филотей Категория:Монаси в Иверския манастир Категория:Починали в Сяр Категория:Православни светци