Република Куба () е латиноамериканска островна държава на Карибите с излаз на Карибско море, Мексиканския залив и Атлантическия океан. Куба е най-голямата по площ карибска държава, заемайки големия едноименен остров и няколко по-малки архипелага и е една от населените сред островните държави в региона – над 9 700 000 души. Столицата ѝ е град Хавана.
Международни класации Организация Индекс Място Институт за икономика и мир Световен индекс на мира 68-о от 144 Програма на ООН за развитие Индекс на човешко развитие 51-во от 182 Прозрачност без граници Индекс за корупция 71-во от 180 New Economics Foudation Индекс „Щастлива планета“ 7-о от 143
География
Разположение Република Куба заема едноименен остров, дълъг 1260 km и широк 191 km в (най-широката си част), разположен в посока запад-изток. На север протокът Флорида отделя Куба от САЩ, а на изток Наветреният проток я разделя от остров Хаити. Най-близкият ѝ южен съсед е остров Ямайка. Дългата брегова линия на остров Куба е разчленена от стотици естествени заливи, рифове и полуострови. На Република Куба принадлежат още сравнително големият остров Хувентуд (бивш Пинос) и около 1600 малки острова, повечето от тях ненаселени.
Релефът на Куба е предимно равнинен. Планините и възвишенията заемат около 1/4 от площта ѝ. Сиера Маестра е основната планинска верига, минаваща през Карибите и пресичаща остров Куба в югоизточната му част. Тук се извисява най-високият връх Туркино (2005 m). Ниските южни части на острова са част от варовиковата Карибска плоча, на която се намират още полуостров Юкатан Мексико, полуостров Флорида, САЩ, и Бахамските острови. Най-дългата река в Куба е Кауто. Тя тече в посока от изток на запад, на 20 km северно от град Баямо, но е плавателна за малки лодки.
Куба има в изобилие запаси от никел (на второ място в света след Русия), на пето място е по запаси на кобалт. Също така има и известно количество нефт.
Климат Климатът на страната е горещ и влажен тропичен, пасатен. Средногодишната температура е 25,5 °C. Средната температура на най-студения месец (януари) е 22,5 °C, а на най-горещия (август) – 27,8 °C. Температурата на повърхностните води край бреговете през зимата възлиза на 22 – 24 °C, през лятото – на 28 – 30 °C. Средногодишното количество на валежите, падащи обикновено във вид на порои, е 1400 mm, обаче често се случват и сушави години.
В климата на Куба ясно са изразени два климатични сезона: дъждовен (май – септември) и сух (октомври – април). През дъждовния сезон падат 3/4 от цялата годишна сума на валежите.
Куба е подложена на действието на тропическите циклони, които се зараждат през лятно-есенния период (юни – средата на ноември) на изток от Малките Антилски острови и в западната част на Карибско море, придвижвайки се след това към Флорида. Циклоните са съпроводени от обилни порои и силни ветрове, способни да причинят големи щети на стопанството и на населението на острова.
Реките в Куба са къси, немноговодни. Горите, покриващи около 10 % от територията, са се запазили само в планинските и заблатените райони. Животинският свят на сушата е относително беден. В същото време в заобикалящите Куба води има ценни (и за промишлен улов) риби, мекотели, лангусти, скариди, а също водни гъби.
История
Испанска колония Христофор Колумб пристига на острова през 1492 г. Главното население на острова тогава са араваките, таините и сибонеите, дошли от Северна Америка векове преди това. Названието на Куба произлиза от начина, по който таините са наричали острова – Каобана, което на езика им означава „център“.
Когато Колумб пристига в края на 15 век, той обявява острова за испанска територия и го нарича Исла Хуана, по името на принц Хуан Астурски.
През 1512 г. Диего Веласкес де Куеляр завоюва целия остров и изгражда първия испански град там – Нуестра Асунсион де Баракоа, а след това се създават Сантяго де Куба, Баямо, Пуерто Принсипе и Хавана, която става столица през 1515 г.
През 1762 г. Англия завоюва Хавана. Само една година по-късно обаче френско-английско-испанският мирен договор връща Куба на Испания, като в замяна Испания се отказва в полза на Англия от Флорида. Благодарение на цветущата търговия, в средата на XVIII век Хавана вече е най-развитият град в региона.
Войни за независимост В началото на XIX век започват движения за независимост срещу Испания. Някои кубинци искат реформи, други независимост, трети – присъединяване към САЩ. Първото значително въстание (Десетгодишната война) започва през 1868 г. и е ръководено от Карлос Мануел де Сеспедес. Борбата пропада през 1878 г. поради вътрешни противоречия между въстаниците. Жертвите са над четвърт милион.
Малката война е второто въстание (1879 – 1880), предвождано от Каликсто Гарсия (), но и то завършва с неуспех. През 1886 г. в Куба е отменено робството. В резултат на отпадането на евтина работна ръка много плантации фалират, започва уедряване на поземлената собственост. Американският едър капитал става господстващ в захарната и тютюневата индустрия на Куба.
През 1895 г. избухва третата война за независимост, сред чиито водачи се откроява Хосе Марти, който прекарва дълги години в изгнания и през 1892 г. основава Кубинската революционна партия в Ню-Йорк. През март 1895 подписва заедно с Максимо Гомес Манифеста от Монтекристи (), в който се излагат идеите за независимост. Боевете с испанската армия са започнали през февруари 1895 г. и през април Марти пристига в Куба, но още на следващия месец е убит. Конфликтът между революционери и метрополия ескалира, след като се намесват САЩ и революцията прераства в Испано-американската война. Повод за това е взривяването на американския кораб Мейн на 15 февруари 1898 г. в пристанището на Хавана, при който загива над 2/3 от екипажа.
Испания загубва войната и по силата на испано-американския мирен договор от 1898 г., сключен в Париж, Куба преминава в сферата на влияние на САЩ.
Независима Куба През 1902 г. Куба става независима република. Приета е обаче така наречената Декларация Плат, съгласно която САЩ имат право да се намесват във вътрешните работи на Куба „с цел запазване на нейните стабилност и суверенитет“. Декларацията Плат е отменена чак през 1934 г., тогава Куба възвръща и de facto пълния си суверенитет. През 1925 г. генерал Херардо Мачадо Моралес взима властта.
През 1933 г. Фулхенсио Батиста прави военен преврат. През 1940 г. печели изборите за президент като кандидат на широка коалиция с участието и на Кубинската комунистическа партия. През декември 1941 година страната се включва във Втората световна война на страната на Съюзниците. Президентът Батиста се радва на огромна популярност, на изборите през 1944 г. е преизбран. По времето на Батиста в кубинската икономика се вливат големи инвестиции от САЩ, което значително повишава нивото на жизнения стандарт в страната.
След 1948 г. при президентите Рамон Грау и Карлос Прио Сокарас се увеличава корупцията и влиянието на американската мафия.
През 1952 г. Батиста извършва нов преврат. Този път обаче не желае връщане към конституционния ред, поради което в страната се оформя силна опозиция. Президентът Батиста става военен диктатор и започва жестоки гонения срещу всички опозиционери в страната, избива хиляди невинни кубинци и затваря всички университети в Куба, поради критиките и недоволството на студентите към него. Начело на една от опозиционните групировки е Фидел Кастро.
Кубинска революция
През 1953 г. 120 въоръжени атакуват казармата Монкада. Фидел Кастро е осъден на 15 години затвор, но скоро е амнистиран. Фидел Кастро отива в Мексико и там заедно с Ернесто Че Гевара организира въстание. През 1956 г. въстанието търпи поражение, Фидел Кастро обаче успява да реорганизира въоръжените си отряди и продължава борбата. Корумпираната система на Батиста е поддържана от САЩ. Тесен кръг от богати властимащи изнасят кубинското национално богатство в САЩ. Фидел Кастро е приет с резерви и от Хрушчов поради несъгласието си със сталинистките форми на управление в СССР по това време. Към 1 януари 1959 г. цялата страна вече е на страната на Кастро, Батиста тайно емигрира в чужбина, изоставяйки Куба, намираща се в състояние на гражданска война.
Фидел Кастро става министър-председател. Започват национализациите. Хиляди едри собственици на селскостопански земи бягат в чужбина с капиталите си. Изнесени са големи количества културни ценности и златни предмети. В Куба започва период на комунистическа диктатура, поддържана от СССР.
Постреволюционна Куба Правителството на САЩ налага пълна икономическа блокада на „Острова на свободата“ и финансира кубинската опозиция на територията на САЩ. През 1961 г. опитът на диверсионна група от 1400 наемници, въоръжени от САЩ с цел да свалят от власт Фидел Кастро в „Залива на свинете“, завършва с провал. Не се сбъдва замисълът на ЦРУ чрез прехвърлянето на латиноамерикански наемници на кубинска територия, водени от американски съветници, да се създаде ръководено от САЩ „съпротивително движение“, което впоследствие да поиска военна намеса от Вашингтон за сваляне на Фидел Кастро. Този случай е в основата на Карибската криза, поставила на карта мира на планетата. Президентът на САЩ Кенеди, под въздействието на внушителната военноморска армада на СССР до кубинските брегове, респектиран от опасността да предизвика III световна война, се отказва от намеренията си за военен метеж на острова. Подобен сценарий е разигран и в Панама, където с пряка военна намеса е ликвидирана народно-демократичната власт на тази страна, заменена от определени във Вашингтон хора. На 1 май 1961 г. Фидел Кастро обявява народно-демократичния характер на кубинската революция. Започва национализация. Въвеждат се социално-ориентирани реформи: гарантирано право на труд, безплатно образование и здравеопазване, преференциални заеми при закупуване на земя, платен отпуск при болест и др. Под ръководството на Ернесто Че Гевара се правят първите стъпки за създаване на промишленост в тази бедна карибска страна. Провежданите избори за държавни органи недвусмислено показват пълното одобрение на кубинците на проведените реформи и политическата система на Кастро. Ернесто Гевара е всепризнат национален герой на Куба.
След разпадането на СССР и прекратяването на помощта от социалистическите страни Фидел Кастро е принуден да въведе реформи и ограничения като купонна система, строг контрол на търговията със стоки за потребление и енергоресурси, икономически ограничения. Тези реформи не засягат определени социални среди като инвалиди, майки с деца до 3 г., пенсионери, изкупните цени на захарната тръстика и др. Поради икономическата блокада чуждите инвестиции са невъзможни за Куба.
На 31 юли 2006 г. Фидел Кастро се оттегля от власт по здравословни причини. С неговата огромна ерудиция той бива уважаван събеседник и съветник на политическите дейци от много латиноамерикански страни. Кастро умира на 25 ноември 2016 година.
На 24 февруари 2008 г. Националното събрание на страната избра за президент Раул Кастро.
На 17 декември 2014 г. президентът на САЩ Барак Обама и председателят на Държавния съвет на Куба Раул Кастро обявяват възобновяването на дипломатическите отношения между двете страни, прекъснати през 1961 г.
Държавно устройство
Куба фактически е комунистическа еднопартийна диктатура, а според действащата конституция е „независима и суверенна социалистическа работническа държава във форма на единна и демократическа република“.
Кубинската конституция определя Кубинската комунистическа партия като най-висша ръководна сила на обществото и държавата (чл. 5) и изрично забранява каквато и да е дейност, насочена срещу социализма и комунизма (чл. 62).
Парламентът се избира за срок от пет години, ролята му е формална, заседава всяка година само няколко дни и приема без обсъждане предварително приготвените от Държавния съвет законопроекти. Има 609 депутати. Съвременната конституция е приета през 1992 г. и се основава на идеите на Хосе Марти, Ленин, Карл Маркс и Фридрих Енгелс.