Рудолф фон Райнфелден (; * ок. 1025; † 15 или 16 октомври 1080 при Хоенмьолсен) е херцог на Швабия от 1057 до 1079 г. и от 1077 до 1080 г. немски антикрал.

Живот

Фамилията му принадлежи към големите бургундски родове. Син е на граф Куно фон Райнфелден († 1026). Роднина е на крал Рудолф II от Бургундия (912 – 37). Той е братовчед на херцозите на Лотарингия и роднина на Лиудолфингите. Това му дава допълнително право да бъде кандидат при изборите на крал.

Рудолф е през 1048 г. граф в Зизгау при Райнфелден на границата между Швабия и Бургундия. Той е издигнат през 1057 г. от Агнес Поатиенска на херцог на Швабия. Тогава Рудолф отвлича нейната единадесетгодишна дъщеря Матилда, по-голяма сестра на крал Хайнрих IV, от един манастир на епископ Румолд от Констанц († 1069), където е дадена за възпитаване, и се сгодява за нея. Двамата се женят през края на 1059 г. Матилда умира на 12 май 1060 г. Рудолф има с нея вероятно син, Бертхолд I (* 1060; † 18 май 1090), херцог на Швабия (1079 – 1090).

През 1066 г. той се жени за Аделхайд Торинска († 1079), вдовица на граф Гиг I д’Албон († 1063/1070), дъщеря на граф Ото от Савоя и втората му съпруга Аделхайд от Суза.Savoy 1, genealogy.euweb.cz Аделхайд е сестра на Берта, съпругата на Хайнрих IV от 1066 г. Така Рудолф е отново зет на Хайнрих. Двамата имат дъщеря Агнес († 1111), която омъжват за херцог Бертхолд II от Церинген.

Рудолф е първо поддръжник на своя зет, крал Хайнрих IV, по време на въстанията в Саксония през първата половина на седемдесетте години. По време на конфликтите по инвеститурата той отива при опозицията, от която е избран на 15 март 1077 г. във Форхайм за геген-крал. На 26 март 1077 г. в Майнц той е осветен за крал от архиепископ Зигфрид I от Майнц и веднага заминава за Саксония, където най-много го почитат.

През края на май 1077 г. в Улм Хайнрих IV взема на всички бунтуващи се князе службите и дадените им владения и обявява смъртна присъда на привържениците им. Последва война.

На 7 март 1080 г. на синод папа Григорий VII обявява Рудолф за легитимен крал. На 25 юни 1080 г. Хайнрих IV избира Виберт от Равена за геген-папа. Започва гражданска война.

При военните действия за владението в Свещената Римска империя той умира след тежко нараняване в битката при Хоенмьолсен от 15 октомври 1080 г., при която Хайнрих IV избягва. Един от рицарите на Хайнрих IV отрязва дясната ръка на геген-краля Рудолф и го пробожда с меч в корема. Рудолф умира един ден след това и е погребан в катедрала на Мерзебург.

Хейнар Шилинг пише през 1919 г. драмата „König Rudolf“.

Деца Рудолф фон Райнфелден има с първата си съпруга Матилда Швабска ( * октомври 1048; † 12 май 1060) вероятно син: Бертхолд I (* 1060; † 18 май 1090), херцог на Швабия (1079 – 1090)

Рудолф фон Райнфелден има с втората си съпруга Аделхайд Торинска (* 1052, † 1079) децата:Rudolf von Rheinfelden, fmg.acRudolph I, Duke of Swabia, Holy Roman Emperor, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com Агнес фон Райнфелден (* ок. 1065, † 19 декември 1111), омъжена 1079 г. за херцог Бертхолд II фон Церинген (* 1050; † 1111) Аделхайд фон Райнфелден (* пр. 1077; † май 1090), омъжена 1077/1078 г. за унгарския крал Ласло I (* 1048; † 1095) Берта фон Райнфелден/Берта фон Брегенц (* ок. 1065; † сл. 1128), графиня фон Келмюнц, омъжена пр. 1077 г. за граф Улрих X фон Брегенц († 1097) Ото († млад) Кунигунда Швабска, омъжена за граф Егино II фон Урах (* 1055; † ок. 1105) вер. Бертхолд фон Райнфелден (* ок. 1060; † 18 май 1090), херцог на Швабия (1079 – 1090) Бруно, монах в Хирзау, абат на Усенхофен ам Шайерн.

Литература Ian Stuart Robinson, Bertholds und Bernolds Chroniken. Helga Robinson-Hammerstein, Wiss. Buchgesellschaft, Darmstadt 2002. ISBN 3-534-01428-6. Heinz Bruns, Das Gegenkönigtum Rudolfs von Rheinfelden und seine zeitpolitischen Voraussetzungen. Berlin 1939. Oscar Grund, Die Wahl Rudolfs von Rheinfelden zum Gegenkönig. Leipzig 1870. Wilhelm Klemer, Der Krieg Heinrichs IV. gegen Rudolf den Gegenkönig 1077 – 1080. Küstrin 1889. Hermann Jakobs, Rudolf von Rheinfelden und die Kirchenreform. In: Josef Fleckenstein: Investiturstreit und Reichsverfassung (= Vorträge und Forschung; VuF XVII). Sigmaringen 1973, S. 87 – 116. Europäische Stammtafeln, Band I, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. 4 Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/2, Tafel 265. Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XII, Tafel 25.

Източници

Външни препратки

Rudolf von Rheinfelden Herzog von Schwaben, thepeerage.com Rudolf von Rheinfelden Herzog von Schwaben, Emperor Elect, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler Rudolf Deutscher Gegen-König (1077 – 1080), Genealogie Mittelalter

Категория:Херцог (Швабия) Категория:Крале Категория:Родени през 11 век Категория:Починали през 1080 година