Волфганг Амадеус Моцарт (, ) Кръщелното му име е Йоханес Кризостомус Волфгангус Теофилус Моцарт. Моцарт носи много и различни имена през живота си в резултат както от тогавашната църковна традиция, така и частично от факта, че е говорил множество езици и свободно е адаптирал името си към други езици. е влиятелен австрийски композитор от класическата епоха.
Неговото творчество е огромно по обем и обхваща всички музикални жанрове на класическата музика, съществуващи през неговото време – общо над 600 композицииKöchel Verzeichnis Виж електронно копие на каталога, много от които се смятат за връх в симфоничната, концертната, камерната, клавирната, оперната и хоровата музика. Той е сред най-популярните класически композитори.
Моцарт проявява забележителни способности от най-ранна възраст. Той притежава феноменален музикален слух, изключителна памет и блестящ изпълнителски, импровизаторски и композиторски дар. На основата на немския зингшпил и на италианската опера-буфа създава класическите опери „Отвличане от сарая“, „Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“ и „Вълшебната флейта“. Автор е на 41 симфонии, 27 концерта за пиано и оркестър, 5 концерта за цигулка и оркестър, 9 концерта за духови инструменти и оркестър, камерна музика, клавирни творби, арии, серенади („Малка нощна музика“), „Реквием“ и други. Собственият му каталог се води от 9 февруари 1784 г., като дотогава вече е написал около 450 творби.
Биография Семейство и ранни години (1756 – 1761)
Моцарт е роден на 27 януари 1756 г. в Залцбург, по онова време център на Залцбургската архиепископия, княжество в границите на Свещената Римска империя. Син е на известния композитор и педагог Леополд Моцарт и на Ана Мария Моцарт (1720 – 1778). Той е най-малкото от седем деца в семейството, пет от които умират в ранна детска възраст. Жива остава по-голямата му сестра, Мария Анна Моцарт (1751 – 1829). На втория ден след раждането му е кръстен, като му е дадено името Johannes Chrysostomus Wolfgangus Theophilus (Gottlieb) Mozart. Първите 2 имена са на светеца Йоан Златоуст, а 4-то име се променя няколко пъти през живота му: ; ; . Самият Моцарт предпочита Волфганг.
Родната къща на Моцарт се намира на улица „Гетрайдегасе“ 9 в град Залцбург. Известна е с големия си брой предмети и инструменти от епохата на ранното детство на Моцарт, което я нарежда сред най-посещаваните места в града от любители на музиката от цял свят.
Волфганг Амадеус Моцарт проявява изключителния си музикален талант още на 3-годишна възрастМоцарт – гений за 35 години и за вечността, композира още от 5-годишен, а когато е на 6 г., свири пред австрийската императрица. Баща му го учи да чете и пише, да свири на клавесин, цигулка и орган. В Англия малкият Моцарт е предмет на научни изследвания, а духовенството вижда в неговата необичайна и изключителна дарба Божията намеса. Моцарт е надарен с изключителна музикална дарба и успява да изсвири дадено музикално произведение, след като го е чул само веднъж. Характерна за него е и изключителната му импровизаторска способност. Известно е, че Моцарт не е ползвал чернова и е композирал някои от оперите си само за седмици.
Пътешествия и гастроли 1762 – 1773
През 1762 г. бащата Леополд Моцарт предприема заедно със сина си Волфганг и дъщеря си Ана (също с музикален талант, която свири на клавесин) гастроли в Мюнхен и Виена, а след това – до Париж, Лондон и много други градове в Холандия, Германия и Швейцария. Навсякъде концертите преминават при огромен успех, а детето-чудо предизвиква възторг и удивление. Бащата представя Волфганг и сестра му Нанерл (както я наричат) на кралските фамилии в Европа и спечелва цяло състояние дукати и златни кутии за енфие. Кралица Мария Тереза се залива от смях, крал Джордж III е очарован, а Гьоте си спомня как се възхищавал на „малкия мъж със смешна прическа и шпага“. През 1763 г. в Париж са издадени първите сонати на Моцарт. По време на пътешествията малкият гений се среща с много музиканти и композитори, като най-голямо влияние върху него оказва Йохан Кристиан Бах, с когото се среща през 1764 и 1765 г. Пътуванията са изтощителни и понякога при примитивни условия Halliwell 1998, pp. 51, 53, а отделно семейството често трябва да чака почтително и търпеливо да му бъде заплатено.Halliwell 1998, pp. 47 – 48
Когато е на 10 години, славата му на вундеркинд започва да помръква. През 1765 г. заедно с Нанерл работи в английската кръчма „Суон енд харп“ от 12 до 3 ч. през нощта за 2 шилинга и 6 пенса. Семейството се прибира вкъщи през 1766 г., но 9 мес. по-късно отново заминава, този път за Виена, където надеждите им за успех на Моцарт като оперен композитор са попарени поради интриги. Според баща му малкият Волфганг е саботиран по настояване на Кристоф Вилибалд Глук. А и оркестърът не приема диригентството на своенравния 12-годишен хлапак. От 1766 до 1769 г. живее в Залцбург и Виена и изучава творчеството на Георг Фридрих Хендел, Алесандро Страдела и други майстори. По същото време написва и първите си опери – „Аполон и Хиацинт“, „Мнимата наивница“, „Бастиен и Бастиена“.
Моцарт прекарва 1769 г. в Залцбург, а през 1770 – 1773 на 3 пъти посещава Италия, където написва 2 опери и серенада, които са представени в Милано при голям успех. Там той има възможност да контактува и да се учи от знаменития композитор и музикален педагог Падре Мартини. Започва оформянето на големия музикант и кариерата му набира сила. През 1773 г. посещава Виена, където написва няколко струнни квартета и група симфонии, между тях са 25-а и 29-а симфония.
През 1769 – 1781 г. е концертмайстор на придворната капела в Залцбург. На 16 декември 1771 г. архиепископ Шратенбах умира и неговият нов работодател става архиепископ Колоредо. При него Моцарт получава първата си постоянна работа. Новият църковен работодател обаче не е почитател на изкуствата. Той налага основни правила за свирене по време на литургии – музикалното озвучаване не трябва да трае повече от 15 минути. „Живея в страна, където музиката има много малко късмет“, споделя Моцарт в едно писмо.
От друга страна Моцарт е с късмет, че има работа. По онова време музикантите не са на почит и извън църквата музиката също не е на почит. В операта хората отиват, за да се веселят и напият, а музиката се слуша без особено внимание. При това публиката е разделена на фракции, всеки има своите фаворити и обижда опонентите.
1773 – 1781
Периода от 1774 до 1777 г. прекарва в Залцбург, като през това време написва симфонии и своите концерти за цигулка, 6 сонати за пиано, няколко серенади и първия си концерт за пиано.
Моцарт не е щастлив в родния си град. През 1776 г. решава да го напусне. Но архиепископът не пожелава да го освободи и свободолюбивият Волфганг напуска работа. Иска да живее с удобствата на аристократ, макар да не харесва тяхната суета и среда. Днес има съмнения, че Моцарт е страдал от синдрома на Турет – характерен с гримаси, тикове и употреба на псувни и мръсни думи. След 1 г. подготовка през 1777 г. Моцарт заминава с майка си най-напред за Мюнхен, след това – за Аугсбург и накрая за Манхайм,Sadie, Stanley, ed. (1998). The New Grove Dictionary of Opera. New York: Grove's Dictionaries of Music Inc. ISBN 978-0-333-73432-2. OCLC 39160203. където се сприятелява с много други музиканти. Там се влюбва и в младата Алоиза Вебер, една от 4-те дъщери в музикално семейство. Баща му не е доволен от тези му занимания и му напомня, че трябва да намери работа. Волфганг Амадеус Моцарт заминава за Париж на 14 март 1778 г. Това е дълго пътуване с карета, придружено с лишения, тежки и нехигиенични условия. На 3 юли 1778 г. майка му се разболява тежко и умира.
Годините 1779 – 1780 прекарва отново в Залцбург, композирайки симфонии, концерти, серенади и драматична музика. През цялото това време операта остава в центъра на неговите амбиции. Поради разногласия с работодателя си през 1781 г. е уволнен и живее от преподавателска дейност, публикувайки своята музика, свирейки по забави и публични концерти.
Кариера във Виена (1781 – 1791)
Моцарт е само на 25 г. през 1781, а зад гърба си има вече огромен брой музикални произведения. Но той чувства празнота, защото обществото не може да познае гения и по онова време той единствен вярва и знае, че е най-великият музикант и композитор. Висок е само 160 см, слаб и с бледа кожа.Моцарт – божественото дете
Новата кариера на Моцарт във Виена започва окуражаващо. Той изнася концерти като пианист, а също така композира и се утвърждава като много добър композитор. През 1782 г. пише операта „Отвличане от сарая“ по поръчка на император Йозеф II, чиято премиера на 16 юли 1782 г. преминава при небивал успех. Веднага след това започва да се поставя във всички немскоговорещи страни. В периода 1782 – 1783 г. Волфганг усилено изучава Йохан Себастиан Бах и Георг Фридрих Хендел. Моцарт и Йозеф Хайдн стават приятели, като от 1783 до 1785 г. Моцарт създава 6-те знаменити струнни квартета, посветени на Й. Хайдн, който е майстор в този жанр и който е дълбоко поласкан и трогнат от жеста.
От 1786 г. настъпва изключително плодотворен период от живота му, през който той непрекъснато работи. През същата година Волфганг Амадеус Моцарт написва операта „Сватбата на Фигаро“ за рекордните 5 – 6 седмици. Във Виена премиерата минава незабелязано, но в Прага жъне огромен успех. На следващата година в Прага по поръчка на директора на операта той написва новата си опера „Дон Жуан“. От 1787 г. е придворен композитор на прилична заплата, като работата му се състои в композиране на танцова музика за баловете в двореца. Няколко месеца преди премиерата през октомври, на 28 май 1787 г., умира баща му Леополд. Това го съкрушава и оказва влияние върху написването на отделните партии на операта. През 1790 г. написва операта „Така правят всички“, а в годината на смъртта си (1791) – „Вълшебната флейта“. Освен опери той пише сонати, концерти и симфонии.
Моцарт живее във Виена до края на живота си. Предприема пътувания до Прага, Берлин (1789), Франкфурт (1791) по различни поводи.
Семейство
Волфганг Амадеус Моцарт се запознава с третата дъщеря на госпожа Вебер – Констанца. Той е на 26, а тя на 19 г. Двамата решават да сключат брак на 4 август 1782 г. в катедралата „Сент Етиен“. Баща му никога не одобрява този брак, дори се опитва да го спре, но писмото му пристига твърде късно. Той се държи много резервирано към снаха си до края на живота си.
Въпреки всичко това, следват 9 години щастлив брак, младите се смеят заедно, а щедростта им е пословична и парите бързо свършват. Констанца не е красива като по-голямата си сестра, но има добро сърце и се грижи за съпруга си. През по-голямата част от брака, тя е болнава или бременна и често прекарва дълго време на легло. За 9 г. ражда 6 деца, но само 2 от тях остават живи.
Съпруга: Констанца Вебер (5 януари 1762 – 6 март 1842)
Деца: Реймунд Леополд (17 юни 1783 – 19 август 1783) Карл Томас Моцарт (21 септември 1784 – 31 октомври 1858) Йохан Томас Леополд (18 октомври 1786 – 15 ноември 1786) Тереза Констанца Аделхайд Фредерике Мария Ана (27 декември 1787 – 29 юни 1788) Ана Мария (умира веднага след раждането, 25 декември 1789) Франц Ксавер Волфганг Моцарт (26 юли 1791 – 29 юли 1844)
Смърт
Волфганг Амадеус Моцарт умира в 1 ч. сутринта на 5 декември 1791 г. след кратко боледуване, ненавършил 36 г. Макар че основните факти по неговата смърт са ясни, някои детайли остават съмнителни или забулени в легенди и митове.
Моцарт има проблеми със здравето по време на целия си живот. Той прекарва ангини, шарка, пневмония, бронхит и ревматизъм. Последната болест го събаря, когато е в Прага (около 25 август 1791), той е блед, отпаднал, с много тъжен вид. След завръщането му във Виена състоянието му значително се влошава, обхваща го депресия и той споделя със съпругата си, че е убеден, че няма да живее дълго и че „Реквиемът“, който композира, е всъщност за собствената му смърт.