Иван Богданов е български писател, юрист, историк, архивист и библиограф.
Биография Иван Богданов Генчев е роден на 3 май 1910 година в град Търново, България. През 1929 година завършва гимназия в родния си град, а през 1936 година право в Софийския университет.Цвета Трифонова, „Иван Богданов“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН. Той е виден изследовател на българската литература, архивист, библиограф, автор на около 70 книги.
Започва да публикува в литературния печат в края на 1932 година.Иван Звънчаров, „Архивното наследство на Иван Богданов – разширяване на представите“, сп. Библиосфера, 2012, №16. Архивистът от Нов български университет Иван Звънчаров твърди, че са открити 21 белетристични текста, написани от студента Иван Богданов в периода между 1932 и 1937 година, и че за 13 от тях е сигурно, че са публикувани от него, а 8 е оставил в ръкопис. През 1940 година издава първата си книга, посветена на Илия Блъсков.
След Деветосептемврийския преврат и установяването на комунистическия режим в страната, през периода 1946–1960 година е изолиран от текущия литературен живот. В 1947 година му е забранено да публикува и Богданов работи като адвокат. В периода работи активно върху голям брой свои проекти, които виждат бял свят по-късно. През 1946 година издава политическата си книга „Между примирието и мира“, която в същността си е беседа с фиктивен опонент – комунист. Тази книга е една от причините Иван Богданов да бъде маргинализиран чак до 1960 година.
Автор е на енциклопедични и справочни издания, превърнали се в еталони. Сред тях – „Речник на българските псевдоними“, „Българска литературна периодика“, „Енциклопедичен речник на литературните термини“, „Тринадесет века българска литература“, „Българската книга през вековете“ и др.
Иван Богданов е автор на монографии за бележити исторически личности и събития, както и на романизирани биографии на хан Крум, Никола Пиколо, Василий Врач, Боян Магесника, Александър Македонски, Леонардо да Винчи, Авицена и много други.
Един от основателите на Съюза на свободните писатели (1990).
Баща на професора по класическа филология и създател на Нов български университет Богдан Богданов.
Умира на 6 август 1992 година.
Признание На 17 май 2010 година департаментът „Нова българистика“ и Центърът за документи и архивни фондове към Нов български университет организират Национална конференция за 100-годишнината от рождението на Иван Богданов.„Национална конференция за 100-годишнината от рождението на Иван Богданов“, Дарик нюз, 12 май 2010 г., „НБУ отбелязва века на писателя Иван Богданов“, в. „Монитор“, 12 май 2010 г. В Нов български университет 2010 г. е обявена за Година на Иван Богданов. В Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ е открита изложба, курирана от Националния литературен музей.„Памет за Енциклопедията Иван Богданов“, Vesti.bg, 23 октомври 2010 г.
На професор Иван Богданов е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София ().
Библиография Информацията подлежи на допълване. Романизирани биографии Климент Охридски. София, 1967. Василий Врач. София: Народна младеж, 1968, 210 стр. Василий Врач. 2 изд. София: Отечествен фронт, 1988, 226 стр. Патриарх Евтимий. София: Отечествен фронт, 1970, 263 стр. Д-р Никола Пиколо. Биография. София, 1972. Авицена. София: Медицина и физкултура, 1974, 188 стр. Авицена. 2 изд., София, 1977. Симеон Велики. Епоха и личност. София: Народна просвета, 1975, 250 стр. Хан Аспарух. София: Отечествен фронт, 1975, 295 стр. Хан Аспарух. Книга за неговите прадеди и неговото време. 2 изд. София: Отечествен фронт, 1981, 260 стр. Другото лице на Леонардо да Винчи. Исторически очерк. София: Медицина и физкултура, 1979, 206 стр. Хан Крум. Романизован животопис. София: Народна младеж, 1980, 189 стр. Кирил и Методий. Романизован животопис. София: Български писател, 1987, 270 стр. Александър Македонски. Романизована биография. Пловдив: Христо Г. Данов, 1988, 308 стр. Боян Магесник. Романизован животопис. София: Отечество, 1989, 211 стр.
История, краезнание Илия Блъсков (1839-1913). Народен просветител и писател. София: Хемусъ, 1940, 226 стр. Няколко думи върху добиването на лични сведения за нуждите на литературното изследване (Първи проносъ къмъ изворознанието). София: Печатница „Т. Т. Драгиевъ“ и с-ие, 1940, 24стр. Стоян Михайловски. Поет, трибун и мислител. София, 1947. Спътници на първенците. София, 1960. Забравени реалисти. София, 1960. Чудомир. Литературно-критически очерк. София, 1961. Жанровото многообразие на литературата. София, 1962. Българската комедия — развой и съвременно състояние. София, 1962. От наблюдение към творчество. София, 1963. Елин Пелин — художник на българското село. Очерк. София, 1964. Живият въглен на словото. София: Народна просвета, 1965, 92 стр. И те са хора. Трагикомични истории с български писатели. София: Профиздат, 1965. Критика и антикритика: Литературни въпроси. София: Народна просвета, 1967, 309 с. Велико Търново. Градът-чудо. София: Отечествен фронт, 1968, 78 стр. Български твърдини. София: Народна просвета, 1971, 166 стр. Прабългари. Произход, етническо своеобразие, исторически път. София: Народна просвета, 1976, 245 стр. По българската земя (исторически пътепис). София: Медицина и физкултура, 1976, 229 стр. Трявна през Възраждането. Исторически принос. София: Отечествен фронт, 1977, 215 стр. Безсмъртни слова. София: Отечествен фронт, 1980, 320 стр. Именник на българските ханове. Критично издание с коментар и обяснителни бележки. София: Отечествен фронт, 1981, 122 стр. Залог за историческо безсмъртие. Единение вековно между земя, народ, държава и култура. София: Отечествен фронт, 1985, 215 стр. Веда Словена и нашето време. София, 1991. За критическия дух. Критика и публицистика. 1945-1946. Съставители: Михаил Неделчев и Пламен Дойнов. София: Кралица Маб, 2017. ISBN 978-954-533-166-4
Речници, справочна литература Речник на българските псевдоними. София, 1961. Речник на българските псевдоними. 2 изд. София: Наука и изкуство, 1978, 575 стр. Речник на българските псевдоними. 3 изд. София, 1989. Българската литература в дати и характеристики 817-1965. София: Народна просвета, 1966, 632 стр. Кратка история на българската литература в две части. Част 1. София: Народна просвета, 1969, 549 стр. Кратка история на българската литература в две части. Част 2. София: Народна просвета, 1970, 694 стр. Българска литературна периодика. София: Отечествен фронт, 1972, 380 стр. Българска литературна периодика. 2 изд. София: Литературен форум, 1995, 399 стр. Българска литературна периодика. Приносът на периодичния печат в развитието на българската литература 1878–1944 3 изд. София: Захарий Стоянов, 2016, 471 стр. Българската книга през вековете. Издателство: Народна просвета, 1978, 320 стр. Речник на българските псевдоними. 2 изд. София: Петър Берон, 1989, 528 стр. Тринадесет века българска литература. София: Наука и изкуство, 1983, 1074 стр. Енциклопедичен речник на литературните термини. София: Петър Берон, 1993, 495 стр. Архивология. София: НБУ, 2014. Съставители: Стефка Петкова и Иван Звънчаров, 753 стр. (ISBN 978-954-535-802-9)
Източници
Външни препратки От и за Иван Богданов в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България Иван Богданов, Из „Енциклопедичен речник на литературните термини“, София: Петър Берон, 1993 г., качено в мрежата на 7 май 2012 г.
Иван Богданов в „Литературен свят“ Литературен кабинет „Иван Богданов“, Национален литературен музей Юбилейна програма Иван Богданов 2010 (във връзка със 100-годишнината от рождението на Иван Богданов), сайт на Нов български университет Мони Алмалех, „Иван Богданов за българския език“. Във: Воля за всеобхватност: Иван Богданов. „Кралица Маб“, с. 118-123. ISBN 9789545331701
Категория:Български писатели Категория:Български историци Категория:Български биографи Категория:Български пътеписци Категория:Български краеведи Категория:Български лексикографи Категория:Български архивисти Категория:Български адвокати Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет Категория:Родени във Велико Търново Категория:Починали в София