„Дядо Горио“ (, ) е роман, издаден през 1835 г. от френския писател и драматург Оноре дьо Балзак (1799 – 1850), включен в секцията „Сцени от парижкия живот“ на неговата поредица от романи „Човешка комедия“. Сюжетът се развива в Париж през 1819 г. и проследява преплетения живот на три лица: възрастния предан Горио, мистериозния човек с прикрито криминално минало Вотрен и наивния студент по право Йожен дьо Растиняк.
Първоначално публикуван в серийна форма през зимата на 1834/35 г., „Дядо Горио“ е широко възприеман като най-важния роман на Балзак.Hunt, p. 95; Brooks (1998), p. ix; Kanes, p. 9. Той отбелязва първото сериозно използване от страна на автора на персонажи, които са се появявали преди това в други книги – техника, отличителна за белетристиката на Балзак. Романът също така е посочван като пример за неговия стил на реалист, използващ дребни детайли, за да пресъздаде образ и подтекст.
Действието на романа се развива по време на Реставрацията на Бурбоните, която носи дълбоки промени във френското общество; борбата на хората за висок социален статус е основната тема в книгата. Градът Париж също слага своя отпечатък върху героите, особено младия Растиняк, който е израснал в провинциите на южна Франция. Балзак анализира, посредством Горио и другите, природата на семейството и брака, предоставяйки песимистична гледна точка за тези институции.
Романът е посрещнат със смесени отзиви. Някои критици възхваляват автора заради неговите комплексни образи и вниманието към детайла; други го осъждат заради множеството описания на корупция и алчност. Любима на Балзак, книгата бързо придобива голяма популярност и често е адаптирана за сцената и киното. Тя дава началото на френското нарицание „Растиняк“ за социален катерач, готов да използва всякакви средства, за да подобри собственото си положение.
Предистория Исторически преглед Действието в „Дядо Горио“ започва през юни 1819 г., след поражението на Наполеон при Ватерло и след като династията на Бурбоните е възстановена на трона на Франция. Нараства напрежението между аристокрацията, която се връща заедно с Луи XVIII, и буржоазията, родена от Индустриалната революция.Kanes, pp. 3 – 7. По това време във Франция се наблюдава „затягане“ на социалните структури, като ниските слоеве в преобладаващата си част са потопени в бедност. Според някои оценки почти три четвърти от парижаните живеят с доходи под прага на бедността от 500 – 600 франка на година.Kanes, p. 38. В същото време този катаклизъм прави възможна социалната мобилност, немислима по времето на Стария режим от предходните векове. Хора със сравнително скромен произход, желаещи да се приспособят към правилата на новото общество, успяват да се издигнат в горните ешелони, което предизвиква отвращение у висшата класа.Brooks (1998), p. xi.
Литературен преглед Когато започва да пише „Дядо Горио“ през 1834 г., Балзак вече е написал дузина книги, включително такива, написани с комерсиална цел и публикувани под псевдоним. През 1829 г. излиза „Шуани“ – първият роман, подписан с истинското име; последван от „Луи Ламбер“ (1832), „Полковник Шабер“ (1832) и „Шагренова кожа“ (1831).Robb, pp. 425 – 429. По това време Балзак започва да организира творбите си в „Човешка комедия“ – поредица от романи, разделена на части, представящи различни аспекти от живота във Франция в началото на 19. век.Saintsbury, p. ix.
Един от аспектите, които заинтригуват Балзак, е животът на престъпника. През зимата на 1828 – 29 г. френският измамник – представящ се за полицай – Йожен Франсоа Видок публикува сензационни мемоари, в които описва криминалните си подвизи. Балзак среща Видок през април 1834 г. и го използва като модел за образа на Вотрен.Hunt, p. 91; Oliver, p. 149.
Написване и публикуване През лятото на 1834 г. Балзак започва работа върху трагична история за баща, отхвърлен от своите дъщери. В дневника му са записани няколко реда, без дата, относно сюжета: „Сюжет на Дядо Горио – добър човек – квартира среден клас – 600 франка доход – разпродава къщата си и живее оскъдно, предоставяйки приходите на двете си дъщери, които имат доход от 50 000 франка – умира като куче.“Quoted in Bellos, p. 16. Първата версия е написана за четиридесет дни през есента и публикувана на части в „Ревю дьо Пари“ между декември и февруари. Като самостоятелно издание романът е публикуван през март 1835 г. от издателската къща Werdet, където е публикувано и второто издание през май същата година. Силно ревизираното трето издание е публикувано през 1839 г. от „Шарпантие“ (Charpentier).Oliver, p. 102; Brooks (1998), p. viii; Kanes, p. 7; Bellos, p. 15. Обичайно за Балзак е, че той прави подробни бележки и промени по коректурите, които получава от издателите, така че по-късните издания на неговите романи често значително се различават от по-ранните. В случая на „Дядо Горио“ той променя броя на образите с лица от други романи, които е писал, и добавя нови параграфи с подробности.Bellos, pp. 23 – 24.
Героят Йожен дьо Растиняк се появява като възрастен мъж в по-ранния философско-фантастичен роман на Балзак „Шагренова кожа“. В първата чернова Балзак кръщава героя Масияк, но решава да използва образа от Шагренова кожа. Други герои също са изменени по подобен начин. Това е първото структурирано използване на образи, практика, чиято дълбочина и точност характеризират неговите романи.Bellos, pp. 16 – 17; see generally Pugh.
През 1843 г. Балзак поставя „Дядо Горио“ в „Човешка комедия“ в частта „Scènes de la vie parisienne“ („Сцени от живота в Париж“). Бързо след това той го мести – поради силния акцент върху личния живот на героите – в „Scènes de la vie privée“ („Сцени от частния живот“).Dedinsky, pp. 147 – 148. Тези категории и романите в тях са опит да се създаде единно тяло „изобразяващо цялото общество и скицирането му в необятността на неговата обърканост“.Balzac (1842). Въпреки че е изготвил само малък предварителен план за Човешка комедия, озаглавен Етюди върху нравите, по това време Балзак внимателно разглежда мястото на всяка творба в проекта и често преработва неговата структура.Robb, p. 234; Dedinsky, pp. 129 – 131.
Резюме на сюжета Романът започва с обширно описание на къщата Воке, пансион в Париж, улица Ньов Сент Женевиев, покрита с лозя, собственост на вдовицата госпожа Воке. Обитателите включват студента по право Йожен дьо Растиняк, мистериозния агитатор Вотрен и един възрастен пансионер, производител на фиде, на име Жан-Жоаким Горио. Възрастният мъж често е осмиван от останалите пансионери, които скоро научават, че е разорил себе си, за да поддържа двете си омъжени дъщери.
Растиняк, който се премества в Париж от Южна Франция, е привлечен от висшата класа. Той има трудности с достъпа там, но е обучаван в маниерите на висшето общество от своята братовчедка, госпожа Босеан. Самият Растиняк спечелва симпатиите на една от дъщерите на Горио, Делфин, получавайки пари от своето достатъчно бедно вече семейство. Вотрен междувременно се опитва да убеди Растиняк да се прилепи до една неомъжена дама на име Викторин, чието семейно богатство е запазено само за брат ѝ. Той предлага да разчисти пътя за Растиняк, като уреди брат ѝ да бъде убит в дуел.
Растиняк отказва да участва в тази интрига, стреснат от идеята да придобие богатството на някого, който трябва да умре, но взема под внимание машинациите на Вотрен. Това е урок за суровите реалности във висшето общество. Не след дълго, пансионерите научават, че полицията издирва Вотрен, който се оказва виртуозен престъпник с прякор „Лъжец на смъртта“ („Trompe-la-Mort“ – на френски). Междувременно Вотрен урежда негов приятел да убие брата на Викторин, а малко по-късно е заловен от полицията.
Горио, който подкрепя интереса на Растиняк към дъщеря му и е бесен от тираничния контрол на нейния съпруг, се оказва в невъзможност да помогне. Когато другата му дъщеря Анастази го информира, че е продала семейните бижута на съпруга си, за да плати дълговете на любовника си, старецът е обхванат от мъка от собствената си невъзможност да помогне и получава сърдечен удар.
Нито Делфин, нито Анастази посещават Горио, докато той лежи на смъртния си одър, и преди да умре той беснее от яд, поради проявеното неуважение към него. На погребението присъстват само Растиняк, слуга на име Кристоф и двама платени опечалени. Дъщерите на Горио, за да се каже че са присъствали на погребението, изпращат празни файтони с техните семейни гербове. След кратката церемония Растиняк се обръща с лице към Париж, тъкмо когато вечерните светлини започват да се появяват. Той се отправя да вечеря с Делфин дьо Нюсенжен и заявява на града: „À nous deux, maintenant!“ („Сега това е между теб и мен!“).
Стил Стилът на Балзак в Дядо Горио е повлиян от американския романист Джеймс Фенимор Купър и шотландския писател Уолтър Скот. В начина, по който Купър представя индианците, Балзак вижда човешката варварщина, въпреки опитите за цивилизоване. В предговора на второто издание от 1835, Балзак пише, че героят от заглавието Горио – който натрупва своето богатство продавайки фиде по времето на ширещ се глад – е „Илинойсец“ по отношение търговията с брашно и „Хурон“ на пазара на зърно".Kanes, pp. 4 – 5. Вотрен оприличава Париж на „гора от Новия свят, където се сблъскват двадесет различни дивашки племена“ – друг знак за влиянието на Купър.Hunt, p. 92.
Скот също има силно влияние върху Балзак, особено при използването на реални исторически събития като фон на неговите романи. Въпреки че историческата тема не е централна в Дядо Горио, пост-Наполеоновата ера служи като важна среда, а най-щателната употреба на детайли от Балзак отразява влиянието на Скот. Във въведението на Човешка комедия от 1842, Балзак възхвалява Скот като „модерен трубадур“, който „одухотворява литературата с духа на миналото“. В същото време Балзак обвинява шотландския автор на обвеяна от романтика история и се опитва да отличи своите собствени творби като такива с по-балансиран поглед върху човешката природа.Kanes, pp. 31 – 32.
Въпреки че често романът е определян като „мистерия“,Barbéris, p. 306; Kanes, pp. 26 – 27. той не е пример за криминале или детективска художествена литература. Вместо това централните загадки са произходът на страданието и мотивацията на необичайното поведение. Героите се появяват фрагментарно в малки сцени, даващи малка представа за идентичността им. Вотрен например се появява и изчезва от историята – предлагайки съвет на Растиняк, осмивайки Горио, подкупвайки слугата Кристоф, за да му отключва през малките часове на нощта – преди да бъде разкрит като виртуозен престъпник. Този модел на появяващи се и изчезващи хора отразява Балзаковата употреба на образите в цялата Човешка комедия.Kanes, pp. 27 – 28.
Дядо Горио понякога се определя като образователен роман, в който наивен младеж съзрява, докато изучава движещите сили в света.Kanes, pp. 30 – 31; Brooks (1998), p. ix; Stowe, pp. 24 – 25; Ginsberg, pp. 32 – 44. Растиняк е обучаван от Вотрен, госпожа Босеан, Горио и други, относно същността на парижкото общество и на студено безстрастни, и брутално реалистични стратегии, необходими за социален успех. Като обикновен човек, първоначално той е отвратен от ужасяващите реалности, криещи се под позлатената повърхност на обществото; в крайна сметка обаче той ги прегръща.Kanes, p. 30. Оставяйки настрана своята първоначална цел да се усъвършенства в областта на правото, той преследва парите и жените като инструменти за социално издигане. В някои отношения това отразява социалното обучение на Балзак, отразявайки отвращението му към правото, което учи в продължение на три години.Robb, p. 44.
Повтарящи се герои