Проток (или още пролив) е тясно водно пространство, което свързва два съседни водни басейна и разделя части от сушата.Майкъл Алаби и др., Илюстрована енциклопения Земята, София 2013, с. 192 ISBN 978-954-625-784-0 Обикновено става дума за части на световния океан (океани, морета, море и залив), но може да са също части на по-голямо езеро. Това определя стратегическата важност на протоците.
Протоците са естествени природни образувания.List of the Major Straits of the World, на сайта jagranjosh.com Там, където не съществуват протоци, но има нужда от воден път, са прокопани канали (Панамски, Суецки и други).
Характеристики на протоците Протоците се използват за придвижване в рамките на Световния океан. Понякога през тях преминават много кораби и такива протоци следователно са с голямо стопанско значение. Освен местоположението, в такива случаи са важни техните физически характеристики:
Ширина на протока се нарича най-тясното място (където сушата е максимално приближена). За най-широк проток се приема Дрейк (между остров Огнена Земя и Антарктида – 1120 км),Пенин, Румен. Физическа география и ландшафтна екология. Терминологичен речник. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0547-3. с. 262 а за най-тесен от протоците с интензивен морски трафик – Дарданелите (само 600 м). Дължина на протока се нарича разстоянието от началото до края му, което е условно определено. За най-дълъг проток се приема Мозамбикският – 1760 км. Дълбочината на протока (тоест най-плитката част на прага) определя колко големи кораби ще могат да преминават през него. По тази причина много протоци не са плавателни – например по-малките от Датските протоци. Движение на водата – често през протоците океанската вода се движи като река и пречи или подпомага плаването на корабите.
По-важни протоци Между континентите Берингов проток – между Азия и Северна Америка; Дрейк – между Антарктида и Южна Америка; Гибралтарски проток – между Европа и Африка; Босфор и Дарданели – между Европа и Азия; Баб ел-Мандеб – между Африка и Азия.
Между острови и континенти Ла Манш – между Великобритания и Европа; Зунд – между Зееланд и Европа; Месински – между Сицилия и Европа; Туниски (Сицилиански) – между Сицилия и Африка; Басов – между Тасмания и Австралия; Торесов – между Нова Гвинея и Австралия; Магеланов – между Огнена Земя и Южна Америка; Полкски – между Шри Ланка и Индия; Малакски – между Суматра и Азия; Мозамбикски – между Мадагаскар и Африка; Татарски – между Сахалин и Азия.
Между острови Сейнт Джордж – между Великобритания и Ирландия; Бонифачо – между Сардиния и Корсика; Датски – между Исландия и Гренландия; Ла Перуз – между Хокайдо и Сахалин; Кук – между двата острова на Нова Зеландия.За още протоци виж List Of Major Straits For UPSC Prelims Exam Preparation, на сайта Byjus.com
Протоци между езера Кара Богаз гьол – между Каспийско море и басейна Кара Богаз гьол; Норт ченъл и Макинак в района на Великите езера. Протоци между езера и морета Пода – минипроток между Мандренско езеро и Черно море
Историческо значение Протоците имат важна роля още в древногръцката митология, особено в мита за Одисей (смята се, че Сцила и Харибда символизират Месинския проток).
През Средновековието и Новото време държавите, които са имали шанса да контролират протоци с интензивен морски трафик, са извличали от това значителни ползи във вид на такси и военно-политическо предимство. Чрез затварянето на своите протоци Дания може да държи Балтийско море недостъпно за враговете си, докато Османската империя – да прави същото за Черно море през Босфора и Дарданелите. Въпросът за последните два протока става сериозен международен въпрос през ХІХ и ХХ в., като предизвиква войни и дългосрочни стратегии от страна на европейските държави.Виж подробности в Harry Howard, The problem of the Turkish straits, Washington 1947, pp. 13 – 14
Отбраната на Ла Манш от инвазия на французи и германци се превръща в ключов въпрос за Великобритания. Заради това тя развива своя силен флот и държи на неутралитета на земите на днешна Белгия.
В морското право протоците между различни части на открито море или между пространства с режим на изключителна икономическа зона са международни. Преминаването през тях е регламентирано от Конвенцията по морско право на ООН от 1982 г., освен в случаите, когато водят към вътрешно море и правният им режим е определен със специални международни споразумения.Конвенция на ООН по морско право, на сайта Publications.Europa.eu
Бележки
Категория:Форми на релефа Категория:Физикогеографски термини