Долината на тракийските владетели (наричана и Долината на тракийските царе) е популярно наименование, въведено в публично обращение от археолога Георги Китов,„Голяма енциклопедия България“, БАН, том 5 (ГЪР-ЗМИ), ИК „Труд“, София 2012, ISBN 978-954-8104-27-2, стр. 1821. което отразява изключително високата концентрация и разнообразие на паметници на тракийската култура в Казанлъшката котловина.

На територията ѝ се предполага, че съществуват над 1500 надгробни могили, от които са проучени около 300. Според изследователите, подобно на Долината на царете в Древен Египет, в Казанлъшкото поле са били погребвани тракийски царе и важни представители на тракийската аристокрация.Долината на тракийските царе е на пето място в „Чудесата на България“, kazanlak.com

През 1944 г. е разкрита Казанлъшката гробница. Между 1948 и 1954 г. при строежа на язовир Копринка е проучен древният град Севтополис. Между 1960-те и 1980-те години на ХХ век е изследван и могилният некропол принадлежащ на жителите му, където са разкрити още две тухлени гробници. През 1965 г. са разкрити Мъглижката и Крънската гробници. Отново през 1960-те години са проучени тракийски могили от римската епоха в землищата на селата Тулово и Дъбово от проф. Л. Гетов. През 1970-те години д-р М. Домарадски проучва селище и прилежащия му некропол в местност „Атанасца“, село Тъжа. От 1992 г. до 2006 г. с кратки прекъсвания продължава изследователската работа на ст.н.с. д-р Георги Китов и ръководената от него ТЕМП (Траколожка експедиция за могилни проучвания). Благодарение на дейността им са проучени около 200 могилни насипа отразяващи погребалните практики на траките през желязната и римската епохи в Казанлъшката долина. Сред разкритите паметници се открояват над 15 гробници в различна степен на запазеност, 3 зидани гроба и множество богати погребения.

Откритието на царско погребение и втора златна маска в Далаковата могила през 2007 г. край сливенското село Тополчане и погребения на аристократи в Друмева могила край Старо село и Якимова могила край Крушаре разширяват географията на Долината по поречието на река Тунджа в Сливенския край.Китов изрови златна маска и царски пръстен в Далакова могила , 15 юли 2007, Дир.бг В Долината е видна приемствеността на траките наследили културата от жители обитавали района столетия преди развитието на тракийската цивилизация. Тези следи са видни в Мегалита над село Бузовград, за който се предполага, че съществува от 1800 – 1600 г. пр.н.е. и Севтополис, който е изграден върху по-ранно селище. Днес само Казанлъшката гробница е получила световно признание като паметник включен в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство. През септември 2012 г. Община Казанлък подготвя и представя документи, с които ще кандидатства с проект озаглавен „Долината на тракийските царе“ пред ЮНЕСКО за включването на гробните могили Голяма Косматка, Оструша, Шушманец, Хелвеция и Грифони в списъка на Световното културно и природно наследство.Реставрацията на Шушманец приключва до края на 2012 година, сайт на Община Казанлък

В последните няколко години работата на археолозите продължава успешно с проучването на гробниците при селата Долно Изворово и Бузовград.

Севтополис

Севтополис е единственото тракийско селище уредено от градски тип. Основан е от тракийския владетел Севт III през 320 – 323 г. пр.н.е. Градът просъществува сравнително кратко време от началото на последната четвърт на IV до средата на III.век пр. Хр., като има индикации и малко след това. Намирал се е в местността „Чифлика“ около 8 km западно от Казанлък. Градът е бил разположен върху невисока тераса по течението на р. Тунджа, която го ограждала от юг и югозапад, а от изток – нейният приток р. Голяма Варовита. Разкрит е при строителните работи на язовир „Копринка“, като проучванията се реализират в периода 1948 – 1954 г. Разкопките са ръководени от проф. Д.П.Димитров и проф. М.Чичикова. Днес руините на Севтополис се намират на дъното на язовир Копринка. В същия период е установено и името му от надпис на канцеларията на Севт. Надписът бил на гръцки и гласял:

Севтополис има неправилна петоъгълна форма и се разполага на площ от около 5 хектара. Крепостната му стена е дълга 890 m, като по протежението и предимно от северозапад и североизток са разположени правоъгълни кули и бастиони. Стената е дебела около 2 m с основа от ломени камъни, докато надстройката е била от кирпич нивелиран с дървени греди.

Застрояването на града става еднократно, като са спазени принципите на ортогоналното проектиране (Хиподамова система). Двете порти са от северозапад и югозапад и дават началото на главните улици, които се пресичат под прав ъгъл при градския площад (агората). Една улица е преминавала от вътрешната страна по цялото протежение на крепостната стена. Градът е бил снабден с канализация, няколко кладенеца са задоволявали нуждите от прясна вода. Централно място е заемала агората, където според Севтополския надпис е бил олтарът на Дионис. Около нея са били разположени важните обществени сгради.

В северния сектор на града е цитаделата, обградена със самостоятелна крепостна стена, подсилена също с кули. Монументален вход – пропилон е осъществявал прехода към вътрешния двор. В дъното му е разкрита представителна сграда идентифицирана като царска резиденция. Тя е била с обширно преддверие, вероятно с колонада, зад което са разположени голяма зала измазана с щукатура, оцветена в т.нар. структурен стил и жилищни части.

Предполага се, че извън крепостните стени е живеело обикновеното население и там са били разположени работилниците. За това косвено свидетелстват и многобройните артефакти от разкопките на града – керамичния материал, различните инструменти свързани с каменоделство, дървообработване и металообработване.

Съществено е количеството на импортните стоки – амфорна тара, вносна гръцка керамика, предмети на лукса, монети. Най-многобройни са печатите на остров Тасос, следвани от тези на Синоп, Родос и Хиос. Чернофирнисовата керамика свидетелства за връзките с крайбрежните райони. Що се отнася до монетите – представени са македонските владетели (Филип II, Александър III, Касандър, Лизимах и др.) и единични монети на градове като Месембрия, Аполония Понтика, Енос, Лизимахия. Монетното производство на града е изцяло династическо, т.е. принадлежи на основателя му Севт III. Малкият номинал свидетелства, че са служили на местното монетно обращение, а ареала в който се намират очертава границите на територията контролирана от него.

Успоредно с проучването на града са проведени разкопки, както на принадлежащия към него могилен некропол в местността „Деветте могили“, така и частични на плоски некрополи в непосредствена близост. Резултатите от тях дават важни сведения за особеностите на погребалния обред при траките и в частност на обитателите на Севтополис.

Казанлъшка гробница

Казанлъшката гробница е открита на 19 април 1944 г. случайно от войници при прокопаването на противосамолетно убежище. Намира се до самия град Казанлък в днешния парк „Тюлбе“. Паметникът на тракийската култура е най-известния от всички като през 1979 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство. Оригиналната гробница е консервирана и затворена за посетители като в непосредствена близост до нея е изградена гробница-копие. Тя е проект на архитект Младен Панчев. Художниците, пресъздали стенописите са професор Любен Прашков, Златка Кожухарова и Слави Войков.

Планът, градежът, стилът и техниката на стенописите, както и намерените предмети дават възможност Казанлъшката гробница да се датира в първата половина на ІІІ век пр. Хр. Общата концепция между архитектура и стенописи, уникалният стил и майсторството на художника превръщат гробницата при Казанлък в един от шедьоврите на тракийското изкуство и на античното културно наследство. Предполага се, че това е гробницата на Ройгос, син на тракийския владетел Севт III.Уникалната Казанлъшка гробница – паметник на тракийското изкуство, Лина Иванова, БНР Уникалният характер на Тракийската гробница се дължи преди всичко на нейните стенописи.

Мъглижка гробница

През лятото на 1965 година, на около 3 km западно от Мъглиж, във връзка със строителството на промишлен обект е разкопана тракийска надгробна могила.„Голяма енциклопедия България“, БАН, том 8 (МОМ-ПАН), ИК „Труд“, София 2012, ISBN 978-954-8104-30-2, стр. 2937. Тя е била част от голям могилен некропол, разположен върху сравнително голяма площ близо до южните склонове на Стара планина. Проучена е през лятото на 1965 г. от проф. Людмил Гетов. Състои се от малко преддверие, фланкирано от двете страни с по едно правоъгълно помещение, дълъг двуделен коридор (дромос), две правоъгълни отделения и гробна камера.

Гробната камера и конструктивно свързаното с нея второ отделение са изградени от тухли, а останалите помещения – от различни по размери ломени камъни, споени с калов разтвор. Докато покривната конструкция на коридора и първо отделение е била от дървени греди, то на второ отделение и камерата е фалшив свод, получен чрез скосяване на вътрешните лица на тухлите от градежа. В дъното на гробната камера са открити останки от разрушено тухлено гробно легло. Стените на помещенията са били измазани с глинен хастар, който във времето поел твърде много влага, поради което малка част от стенописите са запазени на място. Върху източната стена на помещение две е разкрита част от фриз, състоящ се от ритмично редуващи се четири палмети и три амфори. Върху всяка амфора е изобразена богинята на победата Нике върху колесница (бига) препускаща наляво. В триъгълното поле над входа на гробната камера е запазено изображение на предмети на въоръжението – колчан с поставен в него лък и стрели, върху чийто горен край е преметнато свободно падащо наметало.

Гробницата е използвана дълго време като фамилна, за което свидетелстват допълнителни преустройства и поправки, както по отношение на плана, така и по отношение на декоративната украса. Датира се в средата на ІІІ век пр. Хр.

Оструша

Могилата Оструша се намира в близост до град Шипка и е разкопана през 1993 г. от екипа на Георги Китов. На 13 април 1993 г. е открит и известния днес гробищно-култов комплекс. Изградена е като храм на бога на безсмъртието Сабазий. Има 6 помещения разположени на площ от 100 m². Едно от помещенията представлява саркофагоподобна камера. Пред комплекса е разкрито ритуално струпване на множество натрошени керамични съдове и архитектурни детайли. Разграничават се три периода на ползване на съоръжението. Първият е около средата на ІV век пр. Хр.,„Голяма енциклопедия България“, БАН, том 7 (КРУ-МОМ), ИК „Труд“, София 2012, ISBN 978-954-8104-29-6, стр. 2869 – 2870. когато върху стереобат от големи каменни плочи е монтирана монолитна камера с погребално ложе и стенописи по тавана. Последният е бил с касетъчна конструкция на три нива. Всички полета са били изпълнени със стенописи в синьо, червено, жълто и зелено. Централният кръг е бил покрит със златен варак, останалите полета са стенописвани със сцени с човешки и животински изображения, както и растителни и геометрични орнаменти. По-късно към централната камера са пристроени останалите 5 помещения. През третия етап в края на столетието пред входа е изграден саркофагоподобен гроб, без да бъде извършено погребение в него. Тогава вероятно е извършена и тризната пред съоръжението. Накрая комплексът е засипан.

През ІV век сл. Хр. комплексът е ограбен вероятно от римски войници. Вероятно тогава са унищожени и по-голямата част от стенописите, като непокътната остава само югозападната камера. Гробницата е уникална за това, че е най-ранното доказателство за използването на траките на златото като материал за инкрустация.

Сарафова могила