Анатолий Луначарски () е руски и съветски писател, обществен и политически деятел, преводач, публицист, критик и изкуствоведBernice Glatzer Rosenthal, New Myth, New World: From Nietzsche to Stalinism, Pennsylvania State University, 2002, p.85 ISBN 0-271-02533-6.
От октомври 1917 г. по септември 1929 г. е първи комисар на „Наркомпрос“, активен участник в Руската революция от 1905 – 1907 г. и Октомврийската революция от 1917 г., академик на Академията на науките на СССР.
С марксизъм започва да се занимава още като ученик. След Октомврийската революция изиграва съществена роля в привличане на част от старата интелигенция на страната на болшевиките. Той е един от основоположниците на пролетарската литература. През 1933 година умира по пътя за Испания като глава на съветска делегация. Урната с праха му е погребана в некропола на Кремълската стена на Червения площад в Москва.
Библиография Этюды критические и полемические. Москва: „Правда“, 1905. Королевский брадобрей. Санкт-Петербург: „Дело“, 1906. Отклики жизни. СПБ: изд. О. Н. Поповой, 1906. Пять фарсов для любителей. СПБ: „Шиповник“, 1907. Идеи в масках. М.: „Заря“, 1912. Культурные задачи рабочего класса. Петроград: „Социалист“, 1917. А. Н. Радищев, первый пророк и мученик революции. Петроград: издание Петроградского совета, 1918. Диалог об искусстве. М.: ВЦИК, 1918. Фауст и город. Петроград: изд. Литературно-издательского отдела Наркомпроса, 1918. Маги. Ярославль: изд. Тео Наркомпроса, 1919. Василиса премудрая. Петроград: Гиз, 1920. Иван в раю. М.: „Дворец искусства“, 1920. Оливер Кромвель. Ист. мелодрама в 10 картинах. М.: Гиз, 1920. Канцлер и слесарь. М.: Гиз, 1921. Фауст и город. М.: Гиз, 1921. Искушение. М.: Вхутемас, 1922. Освобожденный Дон-Кихот. Гиз, 1922. Фома Кампанелла. М.: Гиз, 1922. Этюды критические. Гиз, 1922. Драматические произведения, тт. I—II. М.: Гиз, 1923. Основы позитивной эстетики. М.: Гиз, 1923. Искусство и революция. М.: „Новая Москва“, 1924. История западно-европейской литературы в её важнейших моментах, чч. 1 – 2. Гиз, 1924. Ленин. Л.: Госиздат, 1924. Медвежья свадьба. М.: Гиз, 1924. Поджигатель. М.: „Красная новь“, 1924. Театр и революция. М.: Гиз, 1924. Толстой и Маркс. Ленинград: „Academia“, 1924. Литературные силуэты. Л.: Гиз, 1925. Критические этюды. Л.: изд. Книжного сектора Ленгубоно, 1925. Судьбы русской литературы. Л.: „Academia“, 1925. Этюды критические (Западно-европейская литература). М.: „ЗИФ“, 1925. Яд. М.: изд. МОДПиК, 1926. На Западе. М.-Л.: Гиз, 1927. На Западе (Литература и искусство). М.-Л.: Гиз, 1927. Н. Г. Чернышевский, Статьи. М.-Л.: Гиз, 1928. О Толстом, Сборник статей. М.-Л.: Гиз, 1928. Личность Христа в современной науке и литературе (об „Иисусе“ Анри Барбюса) Стенограмма диспута А. В. Луначарского с Александром Введенским. М.: изд. „Безбожник“, 1928. Максим Горький. М.-Л.: Гиз, 1929. Спиноза и буржуазия. 1933.
Източници
Външни препратки
Наследие А. В. Луначарского
Категория:Руски министри Категория:Министри на образованието Категория:Посланици на СССР в Испания Категория:Членове на ЦРК на КПСС Категория:Болшевики Категория:Академици на РАН Категория:Руски художествени критици Категория:Руски литературни критици Категория:Руски драматурзи Категория:Руски мемоаристи Категория:Руски преводачи Категория:Руски философи Категория:Философи от 20 век Категория:Възпитаници на Цюрихския университет Категория:Преподаватели в Московския университет Категория:Родени в Полтава Категория:Починали в Мантон Категория:Починали от сърдечна недостатъчност